Решение № 133 от 10.06.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20245620100772 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. С. С. и А.

Д. С – С.а, с която са предявени срещу Б. К. С. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност с искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото е присъединено за съвместно разглеждане и решаване гр. дело № 773/2024г. по описа на РС – Свиленград, образувано по предявени от Н. С. С. и А. Д. С – С.а срещу Б. К. С. искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност с искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че между наследодателя им С. К. С., починал на 07.11.2020г. (съпруг на ищцата А. Д. С – С.а и баща на ищеца Н. С. С.) и ответника Б. К. С. (брат на наследодателя на ищците) били сключени два договора за заем. Първият от тях бил сключен на 10.02.2020г. и по него заемодателят С. К. С. предоставил на заемополучателя Б. К. С. заем в размер на 20 000 лева за срок от една календарна година, като сумата била преведена по банкова сметка на ответника, на датата на сключване на договора. Вторият договор за заем бил сключен на 25.06.2020г. и по него заемодателят С. К. С. предоставил на заемополучателя Б. К. С. заем в размер на 10 000 лева за срок от една календарна година, като сумата била преведена по банкова сметка на ответника, на датата на сключване на договора.

Ищците установили, че след смъртта на наследодателя си и до месец август 2024г. предоставените суми по посочените два договора на заем не били върнати по сметка на заемодателя. Поради това, ищците многократно се 1 опитвали да осъществят контакт с ответника, за да го поканят да им върне заемите, в качеството им на законни наследници на заемодателя. След като ответникът Б. К. С. устно заявил пред ищеца Н. С. С., че отказва връщането на предоставените му в заем суми, ищците му отправили нотариална покана за връщане на сумите. Поканата била получена от ответника на 06.08.2024г., но той не погасил задълженията си по договорите за заем.

Предвид изложеното, от съда се иска, на основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответниците, както следва:

1/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищеца Н. С. С., като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.), сумата 10000,00 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 20000,00 лв., по силата на договор за заем, сключен на 10.02.2020г. между заемодателят С. К.

С. и заемополучателя Б. К. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

2/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищцата А. Д. С – С.а, като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 10000,00 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 20000,00 лв., по силата на договор за заем, сключен на 10.02.2020г. между заемодателят С. К.

С. и заемополучателя Б. К. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

3/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищеца Н. С. С., като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 5000,00 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 10000,00 лв., по силата на договор за заем, сключен на 25.06.2020г. между заемодателят С. К.

С. и заемополучателя Б. К. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

4/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищцата А. Д. С – С.а, като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 5000,00 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 10000,00 лв., по силата на договор за заем, сключен на 25.06.2020г. между заемодателят С. К.

С. и заемополучателя Б. К. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане.

В случай, че не се установи наличието на валидни правоотношения по горепосочените два договора за заем, се иска от съда да приеме, че съответните суми - 10000,00 лв., предоставена на 10.02.2020г., и 20000,00 лв., предоставена на 25.06.2020г. – са получени от ответника без правно основание, поради което подлежат на връщане на ищците, в качеството им на законни наследници на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.), който ги е предоставил на ответника.

Поради това, при условие на евентуалност – ако съдът отхвърли главните искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.

2 чл.86, ал.1 от ЗЗД, от съда се иска, на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответниците, както следва:

1/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищеца Н. С. С., като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 10000,00 лв., представляваща половината от сумата 20000,00 лв., получена от ответника на 10.02.2020г., без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

2/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищцата А. Д. С – С.а, като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 10000,00 лв., представляваща половината от сумата 20000,00 лв., получена от ответника на 10.02.2020г., без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

3/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищеца Н. С. С., като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 5000,00 лв., представляваща половината от сумата 10000,00 лв., получена от ответника на 25.06.2020г., без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане;

4/. Да осъди ответника Б. К. С. да заплати на ищцата А. Д. С – С.а, като законен наследник на С. К. С. (поч. на 07.11.2020г.) сумата 5000,00 лв., представляваща половината от сумата 10000,00 лв., получена от ответника на 25.06.2020г., без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че банковите преводи на процесните суми били направени на основание изплатени дивиденти от дружеството „НИК ОЙЛ“ ООД, ЕИК: 126657292, в което съдружници били братята С. К. С. (наследодателя на ищците) и Б. К. С.

(ответника). Братята имали добър печеливш бизнес, скрепен с родствена връзка и доверителни отношения, и чрез паричните преводи разпределили между тях печалбата от дейността на дружеството. След смъртта на С. К. С.

(поч. на 07.11.2020г.) наследниците му – ищците по делото упражнили натиск върху ответника, искайки от него да им прехвърли дружествения си дял. По това време ответникът бил болен от Ковид, борил се за живота си в болнично заведение, под наблюдение на ищцата, и бил принуден да прехвърли на ищците правата си върху дружеството.

По изложените съображения ответникът иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, лично и чрез упълномощен процесуален представител, поддържат предявените искове и претендират разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа отговора и искането си за присъждане на разноски.

3

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците са единствени наследници по закон на С. К. С., починал на 07.11.2020 г., като А.

Д. С – С.а е негова преживяла съпруга, а Н. С. С. е техен син. Ищците наследяват наследодателя си при равни права, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, т.е. придобили са по 1/2 ид. част от правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Установяването на качеството на наследник и наследствения му дял обуславят наличието на материалноправна легитимация на всеки от ищците да предяви съответните процесни искове.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че от личната банкова сметка на С. К. С. (наследодателя на ищците) са извършени преводи към личната банкова сметка на Б. К. С. (ответника), както следва: на 10.02.2020г. сумата 20000,00 лв., с основание на превода „прехвърляне на средства“ и на 25.06.2020г. - сумата 10000,00 лв., с основание на превода „превод по сметка“.

В случая се твърди от ищците, че основанието за тези два банкови превода е сключването на договори за заем, със съответно посочени параметри. От ответника се оспорва сключването на договори за заем, с твърдение, че основанието за получаването на сумите от 10000,00 лв. и 20000,00 лв. е получаване на дивиденти от търговско дружество.

Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК.

Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума. По делото е безспорно, а и се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че предаване на процесните суми е налице. Липсват данни обаче за наличието на каузални сделки, с посочените в исковата молба параметри, които да се основание за предаването на паричните суми.

В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от 4 друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. В този смисъл е Решение № 524 от 28.12.2011 г., постановено по гр.д. № 167/2011 на ВКС, IV гр. отделение.

По делото бе поискано от ищците допускане на свидетели и искането им бе уважено, но такива не бяха доведени, нито се ангажираха други доказателства да установяване на съгласието за сключване на договори за заем, за наличието на които се твърди в исковата молба.

При така събраните доказателства следва да се приеме, че ищците са установили предаването на паричните средства, но не и наличието на договорите за заем, предвид възражението на ответника, че такива не са били сключвани. Ето защо, предявените главни искове с правно основание правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.