Определение № 5234 от 14.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5234 гр. София, 14.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002100607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К. срещу решение № 231 от 09.12.2024 г. по в.гр.д. № 493 от 2024 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 260008 от 06.06.2024 г. по гр.д.№ 460 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от Г. Г. К. срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.Пловдив иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в причиняване на физически и психически болки и страдания и силно нарушено здравословно състояние, настъпили в резултат на действия и бездействия на лекари, работещи при ответника, на дати 14.02.2016 г. и 15.02.2016 г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 18 283,34 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 60 000 лв. за периода от 12.02.2018 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

1

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение, съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на правилата за добра медицинска практика или на Заповед на министъра на здравеопазването от януари 2016 г. относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл.49 ЗЗД за вреди от извършен деликт при липса на дадено предварително информирано писмено съгласие от пациента съгласно Закона за здравето за извършваната медицинска операция, попадаща по стандарта в голяма хирургия ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 2700 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Подправени подписи под документи за информирано предварително писмено съгласие на пациента съгласно Закона за здравето, представени по делото от лечебното заведение като ответник, съставляват ли нарушение на правилата за добра медицинска практика и основание ли са за преминаване тежестта за доказване на липсата на лекарска грешка в тежест на лечебното заведение и/или само по себе си в тази хипотеза на нарушение правата на пациента презумира ли се извършването на деликт при последвалото лечение от това лечебно заведение, при положение че след същото оперативно лечение е направена и реоперация ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д.№ 1504 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о.

3. Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на приета по делото заповед на министъра на здравеопазването относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл.49 от ЗЗД за вреди от извършен деликт, при липса на предварително писмено съгласие от пациента или при подправени документи за дадено съгласие, неизхождащи от пациента ?

4. Признанието на лекаря, извършил операцията, при разпита му в съдебно заседание, че с наличните инструменти не е успял да проведе успешно 2 започнатата манипулация и са се появили „някои усложнения“, затова се е наложило да приложи друг вид манипулация въпреки липса на дадено писмено информирано съгласие за тази манипулация съгласно Закона за здравето при пациент в съзнание, представлява ли предпоставка за отговорността по чл.49 ЗЗД за вреди от извършен деликт от работодателя при задължение на работодателя-лечебно заведение да има съответния набор инструменти за изпълнение на клиничната пътека по норматив ?

5. При прието за установено по делото и приета съдебно-почеркова експертиза за преправяне подписите на пациента за информирано съгласие за предприетото лечение представлява ли предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД за вреди от деликт относно причинени болки и страдания, в т.ч. негативни емоции от това, че е осъществено нежелано от пациента лечение на риск на лечебното заведение, от което същият претърпява болки и страдания, в т.ч. емоционални ?

6. Следва ли да се преценява принципът „причинените неудобства от извършената медицинска интервенция (вреди от лечението) се компенсират с постигнатия лечебен резултат (ползи от лечението)“ /стр.32 от обжалваното решение на ПАС/, при липса на предварително информирано писмено съгласие от пациента ?

7. Ако отговорът на предходния въпрос е по-скоро положителен, че ползите от лечението могат да компенсират вредите, то при прилагане на този принцип от съда /стр.32 от обжалваното решение на ПАС/ следва ли да се остойности съгласно чл.52 ЗЗД каква част от вредите от лечението подлежат на обезвреда, или да се намалят по аргумент и аналогия с чл.51, ал.2 ЗЗД и ТР №1/2021 г. на ВКС, или да се компенсират вредите и ползите до размера на по-малкото между вредите и ползите съгласно чл.104 ЗЗД ?

8. Следва ли тежестта на доказване на лекарската грешка, в т.ч. спазване на медицинския стандарт, норматива за приложимата клинична пътека и другите нормативи за добра медицинска практика, да е в тежест на ищеца при доказано и прието по делото със съдебно-почеркова експертиза, че подписите под документите и декларациите за информирано съгласие, предоставени от лечебното заведение, за провеждане на медицинските процедури не са изпълнени от пациента, или напротив- тежестта да е за ответника, или по аргумент на чл.161 ГПК предвид създадени пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и представяне на неверни документи от ответника, 3 съдът следва да приеме за доказани фактите за провеждане на нежелано лечение и при неспазване на съответните нормативи ?

9. Липсата на съгласие от пациент в съзнание част ли е от спазване нормативите за добра лекарска практика предвид използване на документи от ответника по делото с друг подпис, наподобяващ този на ищеца, доказано от приета почеркова експертиза, както и ако е недобра лекарска практика, представлява ли това основание за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД на лечебното заведение от непозволено увреждане само по себе си предвид факта, че от всяка една оперативна намеса се търпят в различна степен болки и страдания, а никой не може да бъде подлаган според Конституцията на принудително лечение ?

10. Необходимо доказателство при дела за деликт от лекарска грешка ли е разпит на свидетеля лекар- оператор при направена реоперация впоследствие на същия пациент в друго лечебно заведение, като този свидетел е поискан за оборване на оспорена единична съдебномедицинска експертиза ?

Въпросите под номер 3 до номер 10 са поставени във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 10.02.2025 г. пълномощникът на ответника УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.Пловдив оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск по чл.49 ЗЗД с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е безспорно, че ищецът е бил лекуван като пациент в ответната болница и че на 14.02.2016 г. и на 15.02.2016 г. е бил опериран от служители на ответника. Предявената пред съда претенция е за присъждане на обезщетение за претърпени вреди при лечението на ищеца на тези дати, но доколкото във въззивната жалба оплакванията са заявени единствено във 4 връзка с извършването на операцията на 15.02.2016г., въззивният състав е изследвал изпълнението само на тази оперативна интервенция. Във връзка с твърденията за допусната лекарска грешка при нейното извършване са изслушани и приети заключения на основна и допълнителна съдебномедицинска експертиза, в които подробно е изследвана медицинската документация от предприетата операция на 15.02.2016 г., както и от последващата хоспитализация и операция на ищеца в Национална кардиологична болница- София. Според експертизите преди започването на операцията не се установяват обективни данни в медицинската документация, показващи наличие на дисекация на аортата на ищеца. Данни за такава са установени при извършен физикален преглед, като това е било абсолютна индикация за реоперация в спешен порядък поради риск за виталността на стъпалото. И двете вещи лица са стигнали до заключението, че извършената операция е с прилагане на установена дългогодишна медицинска техника, позволяваща във високи проценти съхранение на крайника и преживяемост на пациентите. Операцията е била изключително щадяща и е постигнат необходимият резултат от нея. Във връзка с оплакванията на ищеца експертите са разяснили, че лигирането на лява външна илиачна артерия е за превенция от настъпването на определени опасни за здравето на пациента усложнения, както и че няма медицинска причина за полова дисфункция от съдов произход. Съобразявайки заключенията на двете медицински експертизи, съдът е стигнал до извода, че лечението на ищеца при операцията на 15.02.2016 г. е изпълнено в съответствие с утвърдените от медицинската наука и практика метод и технология за осъществяване на медицинската помощ и не се установява то да не съответства на медицински стандарт в съответната област и на правилата за добра медицинска практика, както и на основния принцип на правото на медицинска помощ тя да бъде качествена /своевременна и достатъчна/. Освен това състоянието на ищеца в резултат на лечението е с постигнат необходим в случая положителен резултат за неговото състояние и здраве.

По конкретно наведените от ищеца възражения за липса на необходимост от операцията и допуснатата лекарска грешка, свързана с лигирането на артерията, съдът е приел, че не се доказва, че до лигирането се е стигнало поради липса на инструментариум в болницата или поради некачествена работа на лекаря. Напротив, според вещите лица избраният начин на 5 извършване на операцията е удачен с оглед състоянието на ищеца и е съобразен с медицинската практика.

Отхвърлени са и възраженията на ищеца за липса на дисекация на аортата и на изследвания за установяването й, както и за направа на процесната операция без наличие на медицински показания само с цел усвояване на пари по една по-скъпа клинична пътека, което е довело до значително увреждане на здравето на ищеца. Според съда разпитаните по делото свидетели установяват недоброто здравословно състояние на пациента след операцията, но не и че причина за него е било погрешното или ненужното му лечение в ответната болница. Съдът е посочил, че вещите лица са отговорили на въпроса дали операцията на ищеца в Национална кардиологична болница- София се е налагала с оглед медицинска грешка при процесната операция и именно тяхната експертна преценка е от значение в случая, а не евентуално изразено мнение на лекуващия лекар при тази втора операция. Освен това преценката на този лекар е отразена в съответната медицинска документация, която е прегледана от двете вещи лица, поради което не е необходимо той да бъде разпитван като свидетел по делото. Съдът е отчел и че се касае за операция от 2016 г., така че за да отговаря на въпроси по делото, лекарят също ще следва да се позове на изготвените документи, коментирани от вещите лица. Затова и апелативният съд е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства.