Решение № 2374 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2374 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330102809 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Я. Ю. А. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.09.2019 г. – 22.10.2021 г., имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 579,42 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 45.77 лева, за периода 30.11.2019 г. – 31.10.2021 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия - при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това съгласно ОУ се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като в карнетата били поставяни подписи на потребителя, респективно представител, член на семейството му, живеещ в имота.

Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №18450/2021 г. на ПдРС, VII бр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 24.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и 1 разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който счита същата за допустима, но по същество неоснователна, като моли исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва качеството на потребител, на ответника, като твърди че не е възникнало валидно договорно правоотношение между страните в настоящото производство. Оспорва твърдението на ищцовата страна, че между страните по настоящото съдебно производство е налице валидно възникнало договорно правоотношение, като също така оспорва твърдението на ищеца, че същото е извършило доставка на ВиК услугите, заплащането на чиято стойност се претендира. Твърди, че твърдението на ищеца, че в процесния имот находящ се в ***, ул. *** *** , *** лисва монтирано измервателно устройство, не се подкрепя от входираните с исковата молба доказателства, като ответникът твърди точно обратното, че в имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно отразен и в карнетния лист и в справката за неплатени задължения, както и в справката за водомерите на абоната, а именно водомер №***.

Като в тази връзка оспорва, че е налице основание да се начисляват служебно суми по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ.

Оспорва начина по който са начислени въпросните суми, като твърди че след месец ноември 2019г. на всички начислени количества с вода липсва подпис на потребителя и от ВиК не дават яснота за начина и механизма на начисляване на потребените количества и съответно суми. В случай че потребителят е отказал да подпише карнетния лист или е отказал да осигури достъп на длъжностното лице, това би следвало да бъде отразено, но в предявената искова молба не са представени такива доказателства. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва, като неоснователна с оглед неоснователността на основното задължение, като на същото основание се оспорва и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва за забава.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 18450 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед № 9917 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.11.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът Я. Ю. А. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 579.42 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 19.09.2019г. до 22.10.2021г., за обект, находящ се в *** с абонатен номер ***, сума в размер на 45.77 лв. обезщетение за забава от 30.11.2019г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.11.2021г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представена е справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат, както и карнети за отчитане показанията в обекта. Приложени са също Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ***.

По делото са изискани и постъпили декларации по чл.14 ЗМДТ за имот в ***, сред които декларация от 16.05.2012г. от Я. Ю. А., ведно с приложен нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, по силата на който Я. Ю. А. е закупил недвижим имот – 2

СОС с идентификатор *** с административен адрес: ***.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив относно извършени справки в дирекция „МДТ“, както и писмо от „Пловдивинвест“ АД, според което при дружеството няма архив за блока, от който да се направи заключение за идентичност между апартаменти с номера *** в ***.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от 19.09.2019г. до 22.10.2021г. от страна на Я. Ю. А. са извършвани плащания, отнесени за погасяване на стари задължения – от 2012г. до 2015г. Общият размер на задълженията на лицето е 625.19 лв. Счетоводството на ищеца е водено редовно, редовно са осчетоводени задълженията на абоната за периода 19.09.2019г. – 22.10.2022г. Отчетените данни от карнетите са намерили точно отражение в процесните фактури – отчели изразходваното количество вода от абоната.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18450 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение № 9917 от 25.11.2021г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора, като предвид приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество. От постъпилите декларации по чл.14 ЗМДТ, както и от приложения нотариален акт за покупко-продажба от 11.05.2012г. е видно, че ответникът е собственик на недвижим имот - СОС с идентификатор *** с административен адрес: ***, като недвижимият имот е прехвърлен от ответника на друго лице на 25.03.2022г., тоест след процесния период – 19.09.2019г – 22.10.2021г.

Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на идентичност между недвижимите имоти касателно номерацията на процесния апартамент. Действително в 3 постъпилото по делото писмо от „Пловдивинвест“ АД няма архив за блока, но в постъпилото писмо от *** процесният апартамент, деклариран от ответника Я. Ю. А. с декларация, вх.№ *** от 16.05.2012г., е отразен като ***.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. От представените карнети за извършени отчети на водомерите на ответника, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. К., чиито показания съдът възприема изцяло като обективно дадени, съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в процесния период фактури. Установява се от показанията на разпитания свидетел, че в процесния апартамент е имало измервателно устройство, но с изтекла метрология, доколкото на всеки десет години водомерите подлежат на проверка и промяна. Установява се също, че преди процесния период е връчвано известие за подмяна на водомер, като след изтичането на 3-месечен срок, се стартира начисляване по тарифа, както и че връчването на такова известие се извършва еднократно. В случая предпоставките за служебно начисляване са осъществени преди началната дата на процесния период – 19.09.2019г., поради което без значение според настоящия състав е липсата по делото на връчено известие за подмяна на водомер. От показанията на свидетеля се установи и това, че всеки месец от страна на инкасатора се проверява дали водомерът е подменен, респ. ако не е, продължава се начисляването по тарифа. Инкасаторът е посещавала процесния имот ежемесечно, като посещенията си е оповестявала с поставяне на съобщение 3 дни по-рано. Установява се от показанията на свидетеля и това, че обектът е бил обитаван от трима души, като начисленията по тарифа са по-ниски от тези, които е следвало да се отчитат – а именно по 10 куб. месечно, като за двама обитатели. С оглед на изложеното съдът приема, че негодното измервателно устройство на практика се приравнява на липсващо измервателно устройство, поради което са и налице предпоставките за служебно начисляване съобразно чл.25, ал.8 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че в процесния период от 19.09.2019г. до 22.10.2021г. са извършвани плащания от страна на Я. Ю. А. – на дати 14.11.2019г., 31.12.2019г., 17.01.2020г., които макар и отнесени за погасяване на натрупани задължения през предходни години, представляват извънсъдебно признание както за качеството на ответника на потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги, така и за това, че в имота реално са доставяни и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги. Според вещото лице общият размер на задълженията на ответника е 625.19 лв., от които 579.42 лв. главница и 45.77 лв. лихва, като счетоводството на ищеца е водено редовно, редовно са осчетоводени задълженията на абоната за периода 19.09.2019г. – 22.10.2022г. Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че фактурираното 4 количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.