Решение № 173 от 28.11.2024, Районен съд - Бяла

Мотиви към Решение № 173 от 28.11.2024г. по АНД № 196/2024г. по описа на Районен съд – Бяла

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

С постановление от 12.07.2024г., Районна прокуратура – Русе, е внесла материалите по досъдебно производство ДП № 166/22г. по описа на ОДМВР – Русе, пр.пр. № 4617/2022г. по описа на РП – Русе, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на лицето К. А. Т. от гр.Б, обл.Р., за това, че на 16.08.2022г. в гр.Б, обл.Р., в качеството си на работодател, причинил на работника С. А. С. от с.Д., обл.Р., средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване движението на снагата, в резултат на счупване на пет ребра вляво и три ребра вдясно, въздух в плевралното пространство, ателектази в основата на белите дробове с малки изливи в плевралните пространства, разкъсноконтузни рани по главата, счупване на носните кости и охлузвания по крайниците, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителни и монтажни работи, като нарушил следните разпоредби: чл.157, ал.2 от ЗУТ; чл.161, ал.1 и ал.4 от ЗУТ; чл.163а, ал.1 и ал.5 вр. с чл.163, ал.2 от ЗУТ; чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл.16, ал.1, т.1, т.2а, т.5, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ; чл.6, ал.1, т.6 от Наредба № РД07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; чл.246, ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване;

Приложение № 3 към чл.17 на Наредба № 3 от 19 април 2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и Указанията в част „Строителни конструкции“ от проектната документация на строежа – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата пледира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано към минимума.

Защитникът на обвиняемия пледира за оправдателна присъда, като излага съображения, че той не е годен субект на престъпление.

Обвиняемият Т. не се признава за виновен, като заявява, че случилото се е просто инцидент.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Обвиняемият К. А. Т. е роден на .........г. в гр.Р, българско гражданство, средно образование, женен, неосъждан, безработен, с адрес в гр.Б, обл.Р., ул.“С. К.“ № ., ЕГН **********.

Обв. К. Т. и съпругата му Л. И. били собственици на жилищна сграда, находяща се на адрес гр.Б, обл.Р., ул.„Х. Б.“ № ., на която решили да направят реконструкция. В тази връзка, обв. Т. и съпругата му набаВ. необходимата строителна документация (технически инвестиционен проект, скици, нотариален акт, удостоверение за търпимост и др.) и на 26.02.2019г., Л.И. подала заявление до Кмета на Община Борово с искане за издаване на разрешение за строеж. Молбата била уважена и въз основа на Заявлението било издадено Разрешение за строеж № 02/11.03.2019г., с предмет „Реконструкция на жилищна сграда с повдигане на покрИ. и пристройка за разширение в УПИ - IХ-334, кв.102 по плана на гр.Б.“, по силата на което обв. К. Т. и Л.И. в качеството на възложители да извършат строителство на обект пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 „а“ от ЗУТ и чл.11, във вр. с чл.10, ал.11, 1 т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, находящ се горепосочения адрес. Тъй като обв. Т. бил строителен майстор, той се заел със собствени сили да извърши строително-монтажната дейност. С течение на работата, обвиняемият се чувствал все по-изморен и решил да наеме общи работници които да му помогнат.

На 16.08.2022г., обв. Т. посетил с.Д., обл.Р., където предложил на двама негови познати - свидетелите С. С. и Г. А., да ги наеме като общи работници на неговия строеж срещу заплащане от 50лв. на ден. Двамата се съгласили и обвиняемият ги завел на адреса в гр.Б.. Той им поставил задачата да премахнат тухлена стена с комин, както и да изхвърлят строителните отпадъци, след което си тръгнал. Свидетелите С. и А. се заели с изпълнението на работата. Тъй като част от пода на къщата бил изграден от дъски, работниците не знаели дали същите не са изгнили, поради което постаВ. дървена талпа широка около 40см. по която да карат количката с която да изхвърлят отпадъчните материали. Св. С. и св. А. започнали да събарят стената с комина. Те събирали натрошените тухли с количката и ги изхвърляли. Докато правели това, те се намирали върху дървената талпа. В процеса на работа по събаряне на стената, същата се разклатила. Св. А. забелязал с периферното си зрение, че стената започнала да пада към тях, изправил се, подпрял я с ръце и извикал на св.

С. да бяга. Стената обаче се оказала твърде тежка и св. А. не успял да я задържи. Тя паднала върху двамата работници, като от общата тежест, дъсчения под се счупил и те пропаднали на приземния етаж затиснати от тухлите. Св. А. успял да се освободи, извадил св. С. изпод строителните отпадъци и му помогнал да излезе от постройката. Той се обадил на спешна помощ и пострадалият бил откаран в УМБАЛ-Канев гр.Р, където лекарите устаноВ., че св.

С. е с осем счупени ребра. По случая било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от заключението на която се изяснява, че в резултат на инцидента, пострадалият С. С. получил травматични увреждания изразяващи се в счупване на пет ребра вляво и три ребра вдясно, въздух в плевралното пространство, ателектази в основата на белите дробове с малки изливи в плевралните пространства, разкъсноконтузни рани по главата, счупване на носните кости и охлузвания на крайниците. Според експертното заключение, полученото увреждане е причинило на св. С. разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване движението на снагата.

На основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ, изпълнението на строително-монтажните работи на обекта били спрени с Акт за спиране от 16.08.2022г. издаден от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“. По случая била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“, която установила множество нарушения на трудовото законодателство и на нормативни актове обезпечаващи безопасни условия на труд.

В хода на разследването била изготвена строително-техническа експертиза, видно от заключението на която, обв. Т. не е спазил изискванията на ЗУТ и съответния нормативен ред, който регулира тази дейност, като настъпилата авария (срутване) е възникнала в резултат и като последица от нарушаване на установените норми, както следва: чл.157, ал.2 от ЗУТ; чл.161, ал.1 и ал.4 от ЗУТ; чл.163а, ал.1 и ал.5 вр. с чл.163, ал.2 от ЗУТ; чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл.16, ал.1, т.1, т.2а, т.5, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ; чл.6, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; чл.246, ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване; Приложение № 3 към чл.17 на Наредба № 3 от 19 април 2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и Указанията в част „Строителни конструкции“ от проектната документация на строежа.

Тук следва да се посочи, че съдът не кредитира в цялост изготвената в хода на разследването строително-техническа експертиза, тъй като същата е дала отговор на чисто правни въпроси, което е недопустимо. Експертизата е способ за доказване и представлява 2 система от сложни, различни по естество действия (проучвания и изследвания), в обсега на които участващите вещи лица използват специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти (Решение № 261/2013г. по н.д. № 486/2013г., 3 н.о.).

Недопустимо е да се формулира въпрос по отношение на това кой нормативен акт е нарушен. В случая въпросите, на които е дала отговор експертизата, са били именно какъв е нормативно установения ред за извършването на тази дейност, спазен ли е той, има ли нарушения на ЗУТ и кои са конкретните норми, които са били нарушени.

Изложената фактическа обстановка се установява от материалите по досъдебно производство ДП № 166/2022г. по описа на ОДМВР – Русе, прокурорска преписка № 4617/2022г. по описа на прокуратурата, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Непосредствен обект на престъпленията против здравето и конкретно на телесните повреди са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. При престъпленията по чл.134, ал.1 от НК, от обективна страна е необходимо деецът да е упражнявал правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като изпълнителното деяние, с което се причинява престъпния резултат, се изразява в незнание или немарливо изпълнение при осъществяването на дейността. Под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение (т.8 от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС).

Следователно, субект на престъплението по чл.134, ал.1 от НК, може да бъде лице, което притежава съответна удостоверена правоспособност за извършване на правно регламентирана дейност. Правоспособно е това лице, което притежава специални знания, умения и опитност, предвидени в нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, и което има съответно разрешение да упражнява занятието или дейността.

Конкретното обвинение повдигнато срещу обв. Т. е за това, че в качеството му на работодател, причинил на работника св. С. средна телесна повреда, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителни и монтажни работи.

От доказателствата по делото се установява, че обвиняемия Т. и съпругата му Л.И. са собственици на жилищна сграда, на която решили да направят реконструкция, като за целта се снабдили с Разрешение за строеж, по силата на което, в качеството си на възложители да извършат строителство на обект пета категория. Съобразно правилата на ЗУТ е следвало, в качеството си на възложители, да наемат строител, който да изпълни строежа. Установено е, че обвиняемият бил „строителен майстор“, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че същият притежава такава правоспособност. Т.е. никой от двамата, в частност обвиняемият, не притежава проверена и удостоверена по съответния ред правоспособност за извършване на строително-ремонтни мероприятия.

На следващо място, обвинението е повдигнато за това, че обвиняемият има качеството на работодател, което съдът намира за необосновано. По отношение притежаването на това качество от обвиняемия, обвинението се гради на извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ и съставените в хода на тази проверка постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение между обвиняемия и св. С., и св. А.. Макар и да представляват влезли в сила административни актове, същите 3 нямат сила на пресъдено нещо, поради което е допустима съдебната преценка за тяхната законосъобразност, а косвен съдебен контрол върху тях в наказателно производство е наложителен, когато от това зависи изходът на процеса. В конкретния случай, това обстоятелство се явява от изключително значение, тъй като обуславя съставомерността на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия.