Решение № 1181 от 29.05.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Бургас, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от Р. Н. Д. против С. Н. Д., двамата от гр.Б.

Ищцата твърди, че в периода от 06.08.2018г. до 08.08.2019г. с ответник a са били съсобственици на недвижим имот – СОС с идентификатор по КККР на град Бургас, находящ се на адрес: гр.Б, ул.“при квоти, съответно от ¾ ид. части и ¼ ид. част, което обстоятелство е било установено с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 6266/2018г. на РС Бургас. Сочи, че същият е бил ползван само от Д., поради което с нарочна нотариална покана от 13.03.2019г. тя е поискала от него да й плаща обезщетение за ползата, от която е била лишена като съ-собственик. Твърди и че от дължимата сума за горния период в общ размер от 4 626 лв., ответникът й е платил само 1 542 лв. Иска от Съда да го осъди да й заплати остатъка от 3 084 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва претенцията и моли Съда да я отхвърли. Твърди, че е запла-тил на ищцата всички дължими суми, като евентуално е направил и възражение за при-хващане със сумата 2 620 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е бил лишен като собственик на ½ ид. част от СОС с идентификатор по КККР на гр.Б, находящ се на адрес: гр.Б ул.“, ползван в същия период само от съсобственика Д., с оглед отправената до нея нотариална покана от 30.09.2014г. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

1

С Решение № 358 от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 6266/2018г. на РС Б, са разпределени, по реда на чл.353 от ГПК, допуснати до делба между страните по настоящото дело недвижими имоти, а именно – в дял на съделителя Д. е по-ставен СОС с идентификатор по КККР на гр.Б, находящ се на ад-рес: гр.Б, ул.“, а в дял на съделителя Д. – СОС с идентификатор по КККР на гр.Б, находящ се на адрес: гр.Б, ул.“. Двамата са осъдени да си заплатят един на друг, съот-ветно – 74 000 лв. първата от тях и 107 475 лв. вторият, за уравнение на дяловете.

Със същото решение, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, Д. е осъден да запла-ти на Д. и сумата от общо 3 137.50 лв., представляваща обезщетение за лишава-не от ползване на собствените й ¾ ид. части от съсобствения им СОС с идентификатор за периода 06.06.2017г.

– 06.08.2018г., а тя е осъдена да му заплати су-мата от общо 3 796.50 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на собствената му ½ ид. част от съсобствения им СОС с идентификатор *** за периода от 06.06. 2017г. до 19.09.2018г.

Решението, с което е прекратена съсобствеността между страните по отношение на процесните два недвижими имота, е влязло в законна сила на 14.03.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, в секи съсобственик може да си слу-жи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а в ал.2 е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщете-ние на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален фактически състав на неоснователното обо-гатяване, съгласно която съсобственикът, който ползва по-голям дял от притежавания от него от общата вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с правата си в съсобствеността.

Следователно, уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС предполага установява-не кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно – съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищецът да е поискал писмено обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Последният – съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и главно доказване на тези факти.

По делото безспорно се установява, че страните са били съсобственици на СОС с идентификатор по КККР на гр.Б находящ се на адрес: гр.Б, ул.“ при квоти, съответно от ¾ ид. части за Д. и ¼ ид. част за Д., за времето от 06.08.2018г. до 14.03.2019г., когато съсобствеността между тях по отношение на същия е била прекратена с влязлото в сила Решение № 358 от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 6266/2018г. на РС Б.

Не се спори между страните, че през този период жилището е било ползвано са-мо от Д., както и че последният е бил поканен да заплаща обезщетение на Д, за това – с нотариални покани от 06.06.2017г. и 13.03.2019г.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че наемната цена за про- 2 цесния имот за горния период е 3 608 лв. Следователно, обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е в размер от 2 706 лв., като след приспадане на сумата от 1 542 лв., получена от Д, – съобразно твърденията в исковата й молба, дължими от Д. остават още 1 164 лв.

Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил тази сума на ищцата, по-ради което следва да бъде разгледано направеното от него възражение за прихващане.

Не се спори между страните, а и видно от цитираното съдебно решение е, че за периода от 20.09.2018г. до 14.03.2019г. те са били съсобственици и на СОС с идентификатор по КККР на гр.Б, находящ се на адрес: гр.Б, ул.“, при равни квоти, както и че апартаментът е било ползван само от Д., Д. я е поканил да му заплаща обезщетение за това с нотариална пока-на от 02.10.2014г.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че наемната цена за това жилище за горния период е 2 630 лв. Следователно, обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, дължимо от ищцата на ответника, е в размер от 1 315 лв.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията следва да се отхвърли изцяло, както следва: за сумата от 1 164 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 06.08.2018г. – 13.03.2019г., поради прихващане със сумата 1 315 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, дължимо от ищцата на ответника за другия съсобст-вен на страните недвижим имот за периода от 20.09.2018г. до 14.03.2019г., а за разлика-та над тази сума – до пълния предявен размер от 3 084 лв., включая и за периода от 14. 03.2019г. до 08.08.2019г., през който вече Д. е бил изключителен собственик на процесния апартамент – като неоснователна.

Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на закон-ната лихва върху главницата.

Ишцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски – 180 лв. за СТЕ.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Д., с ЕГН: **********, от гр.Б, ул.“, против С. Н.

Д., с ЕГН: **********, от гр.Б, ул.“, иск за заплащане на сумата от общо 3 084 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за пропуснатите от нея ползи – общо 4 626 лв., поради това, че през периода 06.08.2018г. – 08.08.2019г . е била лишена от ползването на собствените й ¾ идеални части от недвижим имот – СОС с идентификатор по КККР на гр.Б, находящ се на адрес: гр.Б, ул.“ , ползван през това време изцяло и лично само от ответ-ника, в качеството му на собственик на другата ¼ ид. част от апартамента, ведно със за-конната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното плащане, както следва: за сумата от 1 164 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 06.08.2018г. до 13.03.

2019г. – поради прихващане със сумата 1 315 лв., представляваща обезщетение за про- 3 пуснатите от ответника ползи – за това, че през периода от 20.09.2018г. до 14.03.2019г. е бил лишен от ползването на собствената му ½ идеална част от недвижим имот – СОС с идентификатор по КККР на гр.Бургас, находящ се на адрес: гр.Б, ул.“ , ползван през това време изцяло и лично само от ищца-та, в качеството й на собственик на другата ½ ид. част от жилището, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер, включително и за периода от 14.03.2019г. до 08.08.2019г. – като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Н. Д. да заплати на С. Н. Д, сумата от 180 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев ______________________ 4