Решение № 698 от 27.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110107963 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от С. А. Н., действащ чрез адв. В. Ж., срещу ЕТ „Д. – И. Р.“, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 286 от ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 от ЗАдв за присъждане в полза на ищеца сумата в размер от 8 003.00 лева, представляваща резултативно адвокатско възнаграждение, договорено с Анекс № 1 от 09.09.2022 г. към Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г. по т. д. № 575 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, за частта, в която исковете са отхвърлени с влязло в сила на 17.06.2024 г. решение за сумата от 80 033.33 лева – наказателна лихва по договор за заем № 311-ВН-21.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

Твърди се в исковата молба, че между страните на 13.05.2022 г. е сключен договор за правна помощ и съдействие с предмет процесуално представителство и защита на правата и законните интереси на ответника в производството по т. д. № 575 по описа за 2021 г. на ОС-Варна пред всички съдебни инстанции. Договореното адвокатско възнаграждение било в размер от 18 000.00 лева за първата инстанция. Сочи се, че извън горното между страните бил подписан и Анекс № 1 от 09.09.2022 г. към договора от 13.05.2022 г., с който страните договорили ответникът да заплати на ищеца в качеството му на довереник и резултативен хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска по т. д. № 575/2021 г. на ОС-Варна. Производството по цитираното търговско дело приключило с решение № 368/05.09.2022 г., с което съдът бил отхвърлил предявения срещу ответника иск за присъждане на сумата в размер на 80 033.33 лева – наказателна лихва по договор за заем № 331-ВН-21.12.2018 г. С решение № 219/04.07.2023 г. по в. т. д. № 100/2023 г. на Апелативен съд – Варна отхвърлителното решение на ОС-Варна било потвърдено. С определение № 1612/17.06.2024 г. по к. т. д. № 49/2024 г. на ВКС съдът не е допуснал до касационно обжалване решението на въззивната инстанция и така със съдебна санцкия бил отхвърлен иска за присъждане на сумата в размер на 80 033.33 лева в полза на кредитора на ответника.

Твърди се, че въпреки оказаното професионално съдействие от страна на ищеца, ответникът 1 не е изпълнил уговореното задължение да заплати резултативния адвокатски хонорар в размер от 8 003.00 лева, представляваща 10% от размера от отхвърлената сума от 80 033.33 лева.

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозиралл отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът твърди, че договорът за правна помощ и съдействие от 13.05.20232 г., изменен с Анекс № 1 от 09.09.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона. Сочи, че същият е сключен в разрез с правилото на чл. 36, ал. 2, изр. 2-ро вр. чл. 40, ал. 3 от ЗАдв вр. чл. 9 и чл. 14, ал. 3 от Етичния кодекс на адвоката, доколкото определеният хонорар необосновано надхвърля вече уговорения хонорар за работа по т. д. № 575/2021 г. на ОСВарна. Излага, че договорът, изменен с анекса, противоречи и на чл. 36, ал. 4 от ЗАдв, доколкото договарянето не е станало предварително – преди разглеждане на делото от съда.

Поддържа се, че сделката е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, доколкото срещу договорения резултативен хонорар ответникът не е получил никаква насрещна престация, тъй като такава е получена срещу първоначално договорения хонорар.

Т.е. твърди се, че е налице нееквивалентност на насрещните престации, което обуславяло нищожността на сделката поради противоречието му с добрите нрави като неписани морални норми.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В хода на о.с.з. ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от адв. В. П., който оспора иска и поддържа депозирания писмен отговор. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правна положения положения:

Процесният договор, от който се твърди, че произтича вземането на ищцата, е за правна защита и съдействие, който по своята същност притежава белезите на договора за поръчка, доколкото довереникът-адвокат се задължава да извършва за сметка на доверителяклиент възложените му от последния действия, които са правни по своята същност – консултации по юридически въпроси; изготвяне на документи; процесуално представителство пред съдилища и други държавни учреждения и т. н., а не за постигане на някакъв фактически резултат, което е характерно за договора за изработка. Съгласно чл. 286 от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Тази разпоредба следва да се тълкува систематически със специалните правила, ситуирани в Закона за адвокатурата, а именно чл. 36 и следв. от цитирания нормативен акт.

Т.е. адвокатът има право на възнагражение за своя труд, като размерът се определя в договора между адвоката и клиента, а при липса на договор – от адвокатския съвет по искане на адвоката или клиента. Възнагражението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер.

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от договорната отговорност на ответника, а именно: че между страните е учредена облигационна връзка по силата на договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2021 г., изменен с анекс от 09.09.2022 г.; своята изправност по договора – че е престирал съответната 2 професионална помощ, съобразно предмета на договора; изискуемостта на вземането за адвокатски хонорар в размер от 8 003.00 лева.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи всички свои перемпторни и дилаторни възражения, а при установяването на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Първият правнорелевантен юридически факт се констатира по несъмнен начин от ангажирания Анекс № 1 от 09.09.2022 г. към договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г., от кой е видно, че страните са договорили в полза на ищеца освен уговорения хонорар за процесуално представителство и защита правата и законните интереси на ответника по т. д. № 575/2021 г. на ОС-Варна и заплащането на резултативен хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото. Анексът е подписан от двете страни в два екземпляра – по един за всяка от страните. С документ, наименован „Справка за задълженият към адв. С. А. Н.“ /л. 10/, подписан между страните ЕТ „Д.-И. Р.“, В. В. и адв. С. Н. са установени дължимите към датата 12.04.2023 г. изискуеми задължения на доверителите към адвоката, като по отношение на процесното т.д. № 575/2021 г. по описа на ВОС е уговорено, че адвокатския хонорар се дължи от датата на подписване на договорите, а резултативният хонорар от датата на влизане в сила на решенията. Документът е тристранно подписан и неоспорен по делото.

Отчитайки писмените доказателства, крайният извод на съда е, че страните в производсвтото са и страни по облигационно правоотношение, учредено въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен през на 13.05.2021 г., изменен с процесния анекс от 09.09.2022 г. с предмет процесуално представителство и защита от страна на ищеца във връзка със заведеното срещу ответника т. д. № 575 по описа за 2021 г. на ОС-Варна.

Изправността на ищеца се констатира по несъмнен начин от изисканото и приобщено към настоящото дело т. д. № 575/2021 г. на ОС-Варна. Видно е от същото, че производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от „Н. ф." ООД, ЕИК * срещу ЕТ "Д. – И. Р.", ЕИК *, специални положителни установителни искове за приемане на установено между страните, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по Договор за заем № 327-ВН-20.12.2018 г. от 20.12.2018 г. и Договор за заем 331-ВН-21.12.2018 г. от 21.12.2018 г., дължи на ищеца следните суми:

- сумата от 196 000 лв. /сто деветдесет и шест хиляди лева/, представляваща непогасена главница по договор за заем от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 46 005, 56 лв. /четиридесет и шест хиляди и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на чл. 2. 2. б. "ж" от Договор за заем 331-ВН-21.12.2018 г. от 21.12.2018 г., изчислени върху главницата от 196 000 лв. за периода от 21.12.2019 г. до 23.11.2020 г.;

- сумата от 80 033, ЗЗ лв. /осемдесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл. 2. 6. и чл. 2. 8. от договор за заем 331-ВН-21.12.2018 г. от 21.12.2018 г., считано от датата на настъпване на забавата 21.01.2020 г. до 23.11.2020 г.;

- сумата от 117 600 лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл. 2. 7. от договор за заем 331-ВН-21.12.2018 г. от 21.12.2018 г.;

- сумата от 2504, 44 лв. /две хиляди петстотин и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва по договор за заем **** върху главницата от 196 000 лв., считано от 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 11.01.2021 г.;

- сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена главница по Договор за заем № 327-ВН-20.12.2018 г. от 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

3

- сумата от 938, 89 лв. / деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на чл. 2. 2. б. "ж" от Договор за заем № 327-ВН-20.12.2018 г. от 20.12.2018 г., изчислени върху главницата от 4000 лв. за периода от 21.12.2019 г. до 23.11.2020 г.;

- сумата от 1633. ЗЗ лв. /хиляда шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, съгласно чл. 2. 6. и чл. 2. 8. от Договор за заем № 327-ВН-20.12.2018 г. от 20.12.2018 г., считано от датата на настъпване на забавата 21.01.2020 г. до 23.11.2020 г.;

- сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл. 2. 7. от Договор за заем № 327-ВН20.12.2018 г. от 20.12.2018 г.;

- сумата от 51,11 лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща законна лихва по Договор за заем № 327-ВН-20.12.2018 г. от 20.12.2018 г. върху главницата от 4000 лв., считано от 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 11.01.2021 г.; за които суми е издадена заповед № 260147/12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 264/2021 г. на Районен съд - Варна, 53 състав.