Решение № 120 от 01.02.2023, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

……………………………..,

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2622/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.159 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалбата на Едноличен търговец /ЕТ/ „Д.-К.Ж.“, представляван от К.А.Ж. срещу ревизионен акт №

Р-03000319006681-091-001/12.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 219/07.10.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди: март 2014г., юни 2014г., юни 2015г., април 2016г. и юни 2016г. в общ размер от 2180 лева главница и лихви от 1339.50 лева, както и задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периода от 2013г. до 2016г. в общ размер: главница от 38744 лева и лихви от 22750.19 лева и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 2013г. до 2016г. в общ размер: главница от 4344.99 лева и лихви от 0.00 лева. Ревизиращите органи са приели, че са налице основанията по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, т.е. декларираните и/или получени приходи, доходи и източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние през ревизира период.

Констатирано е, че изразходваните средства не са обезпечени с доказателства за произхода им, поради което са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно укрити приходи или доходи от едноличния търговец. За провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, ревизираното лице е получило уведомление по чл.124 ал.1 и по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК /л.134-143/.

В жалбата срещу ревизионния акт се твърди, че липсват доказателства за провеждане на ревизията по реда на чл.122-чл.124 от ДОПК и по конкретно не са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. Прави се оплакване, че органите по приходите не са зачели правото на свободно договаряне по чл.9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и не са изпълнили процесуалните си задължения по чл.5, чл.37 и чл.115 ал.2 от ДОПК. Подчертава, че договорът за заем, сключен през 2012г. със С. Е. и разписките към него доказват предаването на сумите. Уточнява се, че предадената от турския гражданин сума е в общ размер от 224 965 евро, от които 200 000 евро са получени в периода от 2012г. до 2015г. по силата на сключения договор за заем, като вноска от 10 000 евро е преведена при откриването на обща банкова сметка ***.03.2013г. внесена лично от С. Е., превод от 10 000 евро, направен от неговата съпруга Сехтаб Е. в банка в гр.Истанбул и получената сума в банката на жалбоподателя е била 9965 евро поради удържаните банкови такси. Останалите 180 000 евро са изплатени в брой в офиса на заемодателя в гр.Истанбул на датите, описани в осемнадесетте разписки. Мястото на изпълнение е на територията на Турция, поради което спорде жалбоподателят не е приложим чл.3 ал.1 и сл. от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Сочи се, че осмен сумата от 200 000 евро, която е била предадена на К.Ж., С. Е. е превел по банков път суми в общ размер от 25 000 евро по банковите сметки на едноличния търговец, като документите във връзка с преводите и основанията за извършването им са били представени при предходната ревизия на „Ж.“ ЕООД, във връзка с която е била поискана информация и от данъчната администрация на Република Турция. Същите документи са били приложени още веднъж към възражението на жалбоподателя и сумите по договора за заем съвпадат с предоставените на ЕТ „Д.-К.Ж.“. Отбелязва се, че посещенията на К.Ж. в Турция се доказват не само с визовите печати в международния му паспорт и граничните справки /които не са пълни/, но и с месечните извлечения от кредитните му карти във връзка с плащания в Турция. В заключение, жалбоподателят изтъква, че има доказателства за произхода на средствата, както и за посещенията му в Турция във връзка с получаване на заетите от С. Е. парични средства, и съответно не е налице несъответствие между декларираните приходи и доходи на едноличния търговец и неговото имущество. Иска се отмяна на ревизионния акт и решението, което го потвърждава и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите аргументи са развити и в хода на устните състезания чрез адв.Д..

Ответникът – директора на дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна чрез юрисконсулт М.М. в писмено становище с.д. № 17860/30.11.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Смята, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 569.54 лева съобразно материалния интерес по делото.

Решение №219/ 07.10.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ гр.Варна е било съобщено на ЕТ „Д.-К.Ж.“ на 16.11.2021г., а жалбата срещу него е подадена по електронен път на 30 ноември 2021г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което оспорването е допустимо.

При проверката на основателността на жалбата и законосъобразността на ревизионния акт, съдът взе предвид събраните в хода на ревизията доказателства и тези представени в съдебното производство и установи следната фактическа обстановка:

ЕТ „Д.-К.Ж.“ е получил уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията срещу него по особения ред с №Р-03000319006681-113-001/15.04.2021г., както и уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК с № Р-03000319006681-139-001/15.04.2021г. Ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – има данни за укрити доходи и приходи от едноличния търговец и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

І. По отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:

В хода на ревизията е представен договор за заем от 03.01.2012г. /л.98/ сключен в гр.Истанбул между К.Ж. и С. Е. за сумата от 200 000 евро, която да бъде предоставена в рамките на 4 години, без страните да договорят срок за връщане.

Представени са 18 броя разписки, съставени в гр.Истанбул в офиса на турския гражданин в периода от 03.01.2012г. до

02.10.2015г. /л.421 гръб-430/, подробно описани на стр.12 от ревизионния доклад /л.40 гръб/. Съгласно разписките, жалбоподателят е получил в брой през 2012г. – 40 000 евро /4 разписки по 10 000 евро/, през 2013г. – 80 000 евро /8 разписки по 10 000 евро/, през 2014г. – 40 000 евро /4 разписки по 10 000 евро/, през 2015г. – 20 000 евро / 2 разписки по 10 000 евро/.

Представени са банкови извлечения от съвместни банкови сметки в търговска банка „Юробанк България“ АД между К.Ж., Г. Ж.и С. Е., видно от които на 15.04.2013г. С.

Е. е превела сумата от 9965 евро /л.103 гръб/ т.е. жалбоподателят е представил документи за общо получени 189 965 евро.

Не е прието възражението на жалбоподателя срещу ревизионния доклад за това, че при посещенията си в Турция не е декларирал сумите от получените в заем вноски от 10 000 евро, тъй като при напускане на южната ни съседка сумите са били под този размер /поради направени пътни разходи и покупки/ и не е бил длъжен да ги декларира. Ревизиращите органи са приели за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е посещавал Турция на датите на разписките за получените в заем пари.

Приобщени са към ревизионното производство документи, получени във връзка с обмен на информация за С. Е. с турската данъчна администрация /л.814-817 и л.840-849/, от които става ясно, че турският гражданин е заявил лично пред компетентните органи в Турция, че е предоставил в заем парични средства на ЕТ „Д.-К.Ж.“ като част от парите са били преведени по банков път, а другите дадени в брой в офиса на С. Е.. Пред органите по приходите са представени доказателства за частично погасяване на заема, който е в общ размер от 224 965 евро, като погасени са 50 000 евро и непогасени 174 965 евро. В ревизионния акт е прието, че е налице разлика между договорената заемна сума от 200 000 евро и твърдението на турския гражданин за предоставен заем от 224 965 евро.

В крайна сметка, ревизиращите органи не са приели, че наличните парични средства, декларирани от К.Ж. към 01.01.2013г. са били 19 000 лева и към 01.01.2014г. – 91 000 лева са били предоставени в заем от С. Е.. В периода от 2010г. до 2013г. едноличният търговец е декларирал само загуби в големи размери, което според органите по приходите е показател за липсата на средства преди 2012г. Приели са, че към 01.01.2013г. К.Ж. е разполагал само с 5 000 лева в брой и не е имал налични суми в брой за всяка от ревизираните години. От констатациите в ревизионното производство е направен извода, че К.Ж. е получил по банковите си сметки парични средства с неустановен произход, както следва: за 2013г. – 1750 лева, за 2014г. – 2000 лева, за 2015г. – 166 лева, за 2016г. – 56449 лева, като е прието, че същите са облагаеми на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, тъй като са доходи от източници, които не са изрично посочени в закона и съответно следва да се включат в годишните данъчни основи на ревизираното лице за периода от 2013г. до 2016г.

При съпоставката между имущественото състояние, доходите и разходите на ЕТ „Д.-К.Ж.“ през ревизирания период 2013г.-2016г.

/описано на стр.22-32 от ревизионния доклад/ е констатирано превишение в годишен аспект на разходите над получените приходи, както следва: за 2013г. в размер на 162 730.77 лева, за 2014г. – 49 673.91 лева, за 2015г. – 4304.63 лева и за 2016г. – 7975.86 лева. Органите по приходите са приели, че паричните средства с неустановен произход, които се явяват като недостиг на средства, формират данъчна основа по особения ред на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2013г. – 157 760.76 лева, за 2014г. – 45 650.71 лева, за 2015г. – 41 227.94 лева и за 2016г. – 82 447.33 лева. Върху тях на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, органите по приходите са определили следния дължим данък: за 2013г. – 15 951 лева при годишна данъчна основа 159 510.76 лева, от която 157 760.76 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 1750 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; за 2014г. – 4765 лева при годишна данъчна основа от 47 650.71 лева, от която 45 650.71 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 2000 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; за 2015г. – 4 139 лева при годишна данъчна основа 41 393.94 лева, от която 41 227.94 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 166 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; за 2016г. – 13 889 лева при годишна данъчна основа 138896.33 лева, от която 82 447.33 лева формирана по реда на чл.122 от ДОПК и 56 449 лева облагаеми доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. В ревизионния акт са начислени и лихви за всяка от годините, както следва: за 2013г. – 11 660.06 лева, за 2014г. – 2999 лева, за 2015г. – 2180.12 лева и за 2016г. – 5911.01 лева или общо лихви в размер на 22 750.19 лева.

ІІ. По отношение на годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ:

В ревизионното производство е установено през процесния период, че едноличният търговец е начислил в счетоводния амортизационен план /л.80-83/ и е отразил като разход, амортизациите на дълготрайни активи в следния размер: за 2013г. – 9054.64 лева, отразени в сметка 603 „Разходи за амортизации“; за 2014г. – 7151.83 лева като в горепосочената сметка са отразени 5256.32 лева; за 2015г. – 6279.05 лева отразени в сметка 603; за 2016г. – 2254.08 лева отразени в сметка 603. В подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ при преобразуване на счетоводния финансов резултат /СФР/ на търговеца са посочени в увеличение, съответно в намаление, следните амортизации: за 2013г. – 9054.64 лева, за 2014г.- 5256.32 лева, за 2015г. – 6279.05 лева и за 2016г. – 2254.08 лева. В същото време, едноличният търговец през ревизирания период е използвал за дейността си само два от активите си - воден мотор и катер кондор, за които са начислени амортизации само за 2013г. в размер на 277.54 лева, а за останалите години от периода не са начислявани амортизации. На основание чл.54 ал.2 от ЗКПО, органите по приходите са увеличили СФР за 2013г. със сумата от 277.54 лева и на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО са го увеличили със сумата от 8777.10 лева; за 2014г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със сумата от 5256.32 лева; за 2015г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със сумата от 6279.05 лева и за 2016г. – СФР е увеличен на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО със сумата от 2254.08 лева. Органите по приходите са констатирали, че през 2014г., 2015г. и 2016г. ЕТ „Д.-К.Ж.“ е сключил договор за отдаване под наем на водни съоръжения на „Ж.“ ЕООД за периодите от м.юни до м.септември за сумата от 600 лева с ДДС /л.597-604 гръб/. За същите години в счетоводството на едноличния търговец не са отчетени приходи от отдаване под наем на водни съоръжения по сключените договори, поради което на основание чл.78 от ЗКПО в ревизионния акт при определяне на данъчния финансов резултат за 2014г. 2015г. и 2016г. е увеличен СФР със сумата от 500 лева, представляваща неотчетени приходи, които е следвало да бъдат отчетени съгласно изискванията на Счетоводен стандарт 18 „Приходи“. В счетоводството на ЕТ е отчетен разход в счетоводна сметка 602 „Разходи на външни услуги“ по фактура № **********/06.01.2014г. на стойност 4900 лева, представляваща такса за присъединяване към електроразпределителната мрежа, издадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на физическото лице К.Ж.. Сумата по фактурата е отнесена в крайното салдо за 2014г. и в началното салдо за 2015г. на счетоводна сметка 611 „Незавършено строителство“, в която са отразени всички натрупани разходи във връзка със СМР на обект, собственост на К. и Г. Ж. През 2015г. с фактура №48/19.08.2015г. едноличният търговец продава СМР на „Ж.“ ЕООД акумулирани в счетоводна сметка 611 „Незавършено строителство“, като в разходите за 2015г. е изписана цялата стойност на незавършеното строителство в т.ч. процесната фактура. Във връзка с горното, в ревизионния акт е увеличен СФР на ЕТ „Д.-К.Ж.“ за 2015г. със сумата от 4900 лева по фактура

Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14add8d7-6126-41d4-a454-8c7b28ff8a95