Решение № 238 от 10.11.2025, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 251/2025
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 154, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 162, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 360 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. Павликени, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100251 по описа за 2025 година
Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на професор доктор А. Б. З., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника и съдебен адресат адвокат П. И., АК-Р. - съдебен адрес гр. ***, с която против СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Димитър А. Ценов“ – Висше училище, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ректора - доцент доктор М.
М. са предявени следните обективно, кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***/05.11.2024 г. на Ректора на СА „Д.А.Ценов“ и неговата отмяна и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Професор, висше училище“, с код по НКПІД 23107005, в звено катедра „Финанси и кредит“ при СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Димитър А. Ценов“.
В исковата молба се твърди, че ищецът постъпил в ответното учебно заведение, на академична длъжност „асистент“ със сключен трудов договор № *** от 25.01.1999 г., като последното изменение на трудовия му договор сочи да е извършено с допълнително споразумение № *** от 20.05.2024 год. след приключване на мандат за заемана за 4 години изборна длъжност „декан“ на факултет „Финанси“. В публичния регистър на академичните длъжности и дисертации на НАЦИД бил вписан под номер ***, придобил образователната и научна степен „Доктор“ с диплома № ***/04.01.2000 г., утвърдена с решение на Специализиран научен съвет при Висшата атестационна комисия с Протокол № 16/26.10.1999 г., академичната длъжност „доцент“ сочи да е придобил със свидетелство № ***/31.12.2001 г„ утвърдено с протокол № 15/30.10.2001 г. при ВАК на научна комисия № 16.
На академичната длъжност „професор“ бил назначен с акт № ***/10.12.2012 г., за което е издадена диплома № ***/13.12.2012 г. Посочва се в исковата молба, че ищецът с оглед чл. 57 1
ЗВО е атестиран в предвидените периоди от 5 години за хабилитиран преподавател, като при всяко атестиране сочи да е оценен от работодателя с най-високата оценка „много добра“ и най-високия по скалата брой точки за СА „Д. А. Ценов“. Към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната страна бил с най- високите за висшето училище научни показатели, научно ръководство на 15 защитили докторанти, най-високите показатели за международна цитируемост и получени двукратни почетни звания - „Doctor Honoris Causa” на Донецкия национален университет „Василий Стус“, гр. Виница, Украйна диплома № ***/28.04.2017 г. и „Professor Honorificus” на Университет „Артифекс“ в Букурещ - решение № 37/15.05.2024 г. на Сената на университета. Сочи, че е назначаван в Консултативния съвет по управление и одит на финансовата система към министъра на финансите на Република България- заповед № ЗМФ-845/18.06.2008 г. при Министерство на финансите и в експертните групите на МОН по изготвяне на Наредбите за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища.
Твърди се в исковата молба, че ищецът от 2000 г. до 2024 г. е избиран и назначаван в СА „Д.
А. Ценов“ на административни позиции координатор и директор на център за дистанционно обучение, зам. ректор по обучението на магистри и докторанти, заместник-председател на Общо събрание, ръководител катедра „Финанси и кредит“ и декан на факултет „Финанси“, ръководил е магистърски програми, както и че е ръководил и координирал редица проекти с национално и международно финансиране в подкрепа на бюджета на ответника. Като експерт, академичен преподавател и представител на СА „Д. А. Ценов“ давал десетки интервюта в централни и регионални медии с нито едно предявено уронване на престиж или добро име. Ищецът твърди, че със Заповед № ***/05.11.2024 г., връчена му на 05.11.2024 г. в 14:18 часа, по време на лекция пред студенти, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовият му договор с ответния университет е прекратен. Счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като липсвала индивидуализация на деянието, определено за дисциплинарно нарушение, доколкото в заповедта в 14 точки бил извадени изречения от интервю с посочена датата 29.08.2024 г. която дата е оповестена като дата на публикуване на интервюто на ищеца в YouTube, в канал на телевизия „Канал 3“, с посочване на времето на произнасянето им и след това и като дисциплинарно нарушение е посочено „нарушението е извършено чрез даване на интервю“, като даването на интервю е квалифицирано като „уронване на доброто име на предприятието - работодателят е злепоставен пред трети лица, което се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета му“, твърди се, че в процесната заповед липсва посочване на субективния елемент от фактическия състав на нарушението - вината и липса на мотиви по отношение на вината, твърди се липса на задължителното съдържание, регламентирано в чл. 195 КТ в уволнителната заповед.
На следващо място се претендира нарушение на разпоредбата на чл. 194 КТ тъй като според ищеца в заповедта е посочено, че нарушението е извършено на 29.08.2024 г., а наказанието е наложено на 05.11.2024 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 КТ. Твърди се липса на конкретика в заповедта, касателно осъществяването на нарушението- дали това се е случило на 28.08.2024 г. или на 29.08.2024 г., както и липсата на посочване на момента на узнаване от работодателя за твърдяното нарушение.
Претендира се нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ- опорочаване на процедурата, предшестваща налагането на дисциплинарно наказание, тъй като ищецът твърди, че обяснения са му изискани със заповед № ***/07.10.2024 г. на ректора, връчена му чрез ЧСИ на 29.10.2024 г. в 17.20 часа по време на отпуск за временна неработоспособност, като му е определен срок от „три работни дни“, съгласно т. III, в които той да представи обяснения и 2 доказателства Сочи, че след датата на връчване на заповедта - 29.10. 2024 г. следват два работни дни - 30.10. 2024 г. и 31.10.2024 г., като на 30.10.20204 г. твърди да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради което за него този ден не е работен. Намира, че първият работен ден следва да е 31.10.2024 г., съответно следващият е 01.11.20204 г., но той съгласно чл. 154, ал.1 КТ е официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения, включително за работодателя и за работника, поради което не се включва в определения срок. Твърди, че вторият работен ден е 04.11.2024 г., а третият работен ден, в който изтича срока за даване на обяснения е 05.11.2024 г. – вторник. Черпи аргументи от обстоятелството, че работодателя му е начислил за месец ноември 2024 г. трудово възнаграждение само за един работен ден, какъвто е 04.11.2024 год. - понеделник, с което потвърждавал, че и за него 01.11.2024 год. е неработен ден. В заключение счита, че срокът за даване на обяснения изтича в края на деня - 05.11.2024 г., в 24:00 ч. Твърди, че в определения му срок от три работни дни е представил чрез заверен с личен електронен подпис по Закона за електронния документ и електронния подпис документ с отговорите си и с доказателствата, които иска да бъдат обсъдени в дисциплинарното производство.
Обясненията и доказателствата сочи, че са депозирани на официалния електронен адрес на работодателя СА „Д.А.Ценов“- rectorat@uni-***.bg и е изпратил копия с допълнителни електронни адреси за получаване на обясненията (Сс) - *** (представляващ адреса на електронна поща на ректора) и *** (този на електронна поща на Инспектор „Деловодно и административно обслужване" на СА „Д.А. Ценов"), като посочил и своя електронен адрес за отговор - ***. Твърди, че отговорът и персоналния електронен подпис към него са надлежно валидирани чрез системата на Държавна агенция „Електронно управление“, като е поискал и чрез отдел „Деловодно и административно обслужване“ на СА „Д.А.Ценов“ да му бъде издаден регистрационен индекс на изпратените обяснения от 05.11.2024 г., който да получи като сканиран документ при инспектор факултет „Финанси“ на СА „Д.А.Ценов“, гр.
С. Твърди, че обясненията му с електронен подпис и приложения са предадени в комплект по електронна поща в 16.32 часа, много преди 24:00 часа на 05.11.2024 г. и в рамките на работното време на звено „Деловодно и административно обслужване“ на СА „Д. А.
Ценов“, с оглед разпоредбата на чл. 72 ал. 4 ЗЗД . В заключение намира, че процесната заповед е издадена преди изтичане на дадения му срок за обяснения, на 05.11.2024 г. и му е връчена на 05.11.2024 г. в 14:18 часа.
Ищецът по горните съображения счита уволнението си за незаконосъобразно, но оспорва и по същество констатациите да е извършил дисциплинарното нарушение описано в заповедта. Признава, че е участвал в процесното интервю, изтъква, че участието му се свежда единствено и само до това какви отговори е дал на журналиста и няма участие и влияние за това как е рекламирано, озаглавено, анонсирано интервюто, какви заставки, екранни текстове, постоянни или временни заглавия са използвани от екипа на телевизията по повод на цитираното интервю. Твърди, че голямата част от цитатите са свързани с действията на бивш ректор, който сочи, че от 2015 г. не е свързан с Академията, поради което няма как изразеното за него да се отрази върху доброто име на работодателя му.
Твърди, че следващата част от изведените цитати са свързани с промяната на трудовите договори на служителите и преместването на млади учени в други катедри, като сочи, че това са обективни факти, които са настъпили и са писмено документирани, поради което посочването им също няма как да урони доброто име на работодателя. Сочи, че следващата част от изведените цитати са свързани с кмета на община Свищов и информацията, достигнала до него, че общината има интерес да придобие имоти, собственост на университета, като според него тези изявления също не уронват доброто име на работодателя, а са насочени към защита на интересите му. Твърди, че при интервюто е упражнил правото си да излага мнение и становище по въпроси, които пряко засягат правата му и по въпроси, свързани с мястото на упражняване на правото му на труд, като цитираната 3 в уволнителната заповедта информация и становища, които е изразил по никакъв начин не накърняват доброто име на работодателя, тъй като не е изнесена информация, която да е невярна или да е изразена квалификация, която да е обидна или злепоставяща. Намира, че е нарушена и нормата на чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 189, ла.1 КТ, поради което и на това основание заповедта се явява незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта липсва посочване на субективния елемент на твърдяното нарушение, предвид предприетите от ректора разнопосочни действия- подал жалба до КАЕ, относно нарушение на Етични кодекс от страна на ищеца, във вр. с процесното интервю, въпреки, че е можел еднолично да вземе решение за наказването му, сочи че е сезиран Контролния съвет, като в състава му участвало лице, с междуличностен конфликт с ищеца, което не си е направило отвод.
На последно място в исковата молба са изложени и твърдения за нарушения на чл. 8 КТ от работодателя, касателно проведеното дисциплинарно производство, тъй като се сочи, че е проявил недобросъвестност и злоупотреба с работодателска власт при налагане на наказанието, а именно с оглед начина на връчване на поканата по чл.193 КТ; ангажирането от работодателя и на други органи на Академията с даденото интервю, иницииране на други производства, без обаче да се изчакат техните решения; непредоставянето на възможност за даване на обяснения от ищеца в срока за това, както и мястото и начина на връчване на заповедта за дисциплинарното уволнение - по време на лекция, пред студенти. По изложените съображения ищецът, счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушаване на процедурните правила по издаването - нарушение на формата, неспазване на сроковете за налагане на наказанието, нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, както и поради нарушение на материалния закон - липса на деяние, което може да се определи като дисциплинарно нарушение, неспазване на принципа за пропорционалност и при явно нарушение на принципа за добросъвестност регламентиран в чл.8 КТ, като по реда на настоящото производство търси признав а н е уволнението му за незаконно, съответно неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди него длъжност. Претендира разноски.