Акт от 19.02.2020, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№……… гр.Радомир, 19.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощника си адв. Ц.

– САК против Л.М.Р. с ЕГН **********

***.

В обстоятелствената част на иска се излагат доводи, че същият е предявен във връзка с разпореждане по ч.гр.д. № 320/2019 г. на РдРС и дадени на ищеца указания от съда. Сочи, че бил подал заявление с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 320/2019 г. на РдРС, по което в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че между ответника и „Т.Б.“

ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД, били сключени следните договор за предоставяне на услуги:

Договор за мобилни услуги № … и

Договор за лизинг от 21.07.2016 г., като съгласно сключения по между им договор за мобилни услуги на ответника бил предоставен мобилен телефонен номер № …. и мобилен телефонен апарат Lenovo

A6010 Black, като за предоставеното на ответника устройство за лизинг бил сключен отделен договор за лизинг, съгласно който стойността на лизинговата вещ била от 252.77 лева, с включен ДДС. Сочи, че за ползването на лизинговата вещ, ответника се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10.99 лева, с включен ДДС, като било предвидено те да се фактурират за едно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера:

Договор за мобилни услуги № .. от

28.06.2016 г. за телефонен номер ..;

Договор за мобилни услуги № . от

28.06.2016 г. за телефонен номер .. и

Договор за мобилни услуги № .. от

28.06.2016 г. за телефонен номер ……. и мобилно устройство Tablet Alcatel Pix3 7 Black.

Сочи, че към периодите на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:

За мобилен номер .. – условията, договорени в договор за мобилни услуги № .. от 21.07.2016 г.;

За мобилно устройство Lenovo A6010 Black – условията договорени в договор за лизинг от 21.07.2016 г.;

За мобилен номер .. – условията, договорени в договор за мобилни услуги № .. от 28.06.2016 г.;

За мобилен номер .. – условията, договорени в договор за мобилни услуги № .. от 28.06.2016 г. и За мобилен номер . – условията, договорени в договор за мобилни услуги № … от 28.06.2016 г.

Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, издадени в периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г., както следва:

Фактура № ……/20.04.2017 г., с падеж 05.05.2017 г., издадена за отчетен период от 20.03.2017 г. до 19.07.2017 г., включваща задължения за мобилен номер ….. на стойност от 20.89 лева с включен ДДС; за мобилен номер …. – на стойност от 27.53 лева, с включен ДДС; за мобилен номер ********** – на стойност от 30.60 лева, с включен ДДС; за мобилен номер ********** – на стойност от 20.40 лева, с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 10.99 лева, с вкл.

ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 15.32 лева, претендираната сума от процесната фактура е в размер на 95.09 лева.

Фактура № …../20.05.2017 г., с падеж на 04.06.2017 г., издадена за отчетен периода от 20.04.2017 г. до 19.05.2017 г., включваща следните задължения: за мобилен номер ********** – 20.89 лева, с вкл. ДДС; за мобилен номер …. – 32.36 лева, с вкл. ДДС; за мобилен номер ….. – 19.85 лева, с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** – 19.54 лева, с вкл. ДДС и лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 10.99 лева, с вкл.

ДДС, на обща стойност от 103.63 лева.

Сочи, че след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на ответника, поради изпадането му в забава, от страна на ищцовото дружество била издадена фактура № …../20.07.2017 г., с падеж 04.08.2017 г., в която били начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 1191.80 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 142.87 лева, с вкл.

ДДС, на обща стойност от 1334.67 лева. Твърди, че поради прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните абонаментни планове месечни такси от прекратяване на съответния договор до кроя на първоначално предвидения срок на действието му, но въз основа на уговорено между страните задълженията за неустойка били определени в следните размери: за номер …. – 213.21 лева, за номер ….. – 319.81 лева, за номер …. – 319.81 лева и за номер …. – 338.97 лева.

Излага доводи, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка една от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването и, като ответника не е изпълнил задълженията по процесните фактури.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено наличие на вземане на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.-гр.д. № 320/2019 г. на РдРС против ответника, както следва:

Сумата в размер на 1533.39 лева – дължима по фактура № …./20.04.2017 г.; фактура № ……../20.05.2017 г. и фактура № ……/20.07.2017 г., от които:

Сумата в размер на 176.24 лева – месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода от 20.03.2017 г. до 19.05.2017 г.;

Сумата в размер на 104.85 лева – представляваща лизингови вноски за периода от 20.03.2017 г. до 20.06.2018 г. и Сумата в размер на 1191.80 лева, представляваща неустойка за периода от 09.06.2017 г. до 21.07.2018 г., Ведно със законната лихва върху посочената по горе обща сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като им се присъдят и направените по заповедното и исковото производство разноски.

В срока за отговор, ответника Л.М.Р. не е подал отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява, не взема становище по иска.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца пред Районен съд Радомир е образувано ч.гр.д. № 320/2019 г., по което в полза на „Т.Б.“ ЕАД е издадена заповед № 261 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2019 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1533.389 лева, представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните договори между длъжника и заявителя (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД): договор за мобилни услуги № ********* от 28.06.2016 г., договор за мобилни услуги № … от 28.06.2016 г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.06.2016 г., договор за мобилни услуги № … и договор за лизинг от 21.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 30.67 лева – държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Не е спорно между страните, че по между им са сключени договор за мобилни услуги № …. от 28.06.2016 г. за телефонен номер ********** и договор за мобилни услуги № ……. от 28.06.2016 г. за телефонен номер ….., съгласно които ищецът, като оператор се е задължил да предоставя на абоната (ответника) електронни съобщителни услуги, при условията на договора и ОУ- неразделна част от него.

От приложения по делото договор за лизинг от 21.07.2016 г., се установява, че на ответника бил предоставен мобилен телефонен апарат Lenovo

A6010 Black, за което ответникът се съгласил да заплати стойността на лизинговата вещ от 252.77 лева, с включен ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10.99 лева, с включен ДДС. От приложения и неоспорен от страните договор за мобилни услуги № ….. от 28.06.2016 г. се установява, че на ответника е било предоставено и мобилно устройство Tablet Alcatel Pix3 7 Black, което също не се спори по делото.

От приложените и неоспорени от страните фактури се установява, че ищцовото дружество е издало 3 броя фактури в периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г., които са както следва:

Фактура № ……./20.04.2017 г., с падеж 05.05.2017 г., за отчетен период от 20.03.2017 г. до 19.07.2017 г., включваща: разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 14.50 лева, месечни и еднократни такси – 98.35 лева, отстъпки – 30.00 лева, с данъчна основа от 82.85 лева, начислено ДДС от 16.57 лева, и вноска лизинг от 10.99 лева на обща стойност от 110.32 лева. За тази процесна фактура ищецът в исковата молба е заявил, че е приспаднал надвнесено плащане от ответника на задължение от предходен отчетен период в размер на 15.32 лева, поради което от тази процесна фактура претендираната сума в размер на 95.09 лева.

Фактура № ……/20.05.2017 г., с падеж на 04.06.2017 г., за отчетен периода от 20.04.2017 г. до 19.05.2017 г., включваща: разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 12.57 лева, месечни и еднократни такси – 94.63лева, отстъпки – 30.00 лева, с данъчна основа от 77.20 лева, начислено ДДС от 15.44 лева, и вноска лизинг от 10.99 лева на обща стойност от 103.63 лева и

Фактура № ……../20.07.2017 г., с падеж 04.08.2017 г., в която е начислена неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ размер на 1191.80 лева, както и вноска лизинг в размер на 142.87 лева, на обща стойност 1334.67 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства и ч.гр.д. № 240/2018 г.

Районен съд Радомир, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и неустойка, дължими на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е прекратен предсрочно.

Относно дължимостта на главното вземане:

Доколкото ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на сключен между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.

Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други. Ответникът не оспорва, че е закупил от ищеца и устройство на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури.