Решение № 977 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 628/2023
- Вид
- Решение № 977
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 26.09.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 139, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 142 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал.1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 262, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 977 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300500628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 3887 от 22.11.2022г., постановено по гр. д. № 6884 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., се осъжда „Секюрити глобъл“ ЕООД, ЕИК 825266290 да заплати на Д. К. П., ЕГН **********, следните суми: 125, 84 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положени 24 часа извънреден труд за периода м. април 2018г. – в. декември 2020г.; сумата от 20.87 лева мораторна лихва, изчислена върху всяка главница за извънреден труд от падежа на всяко плащане – 30.05.2018г. до завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2021г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 43, 26 лева разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение, като отхвърля исковете за разликата над тези размери до пълните предявени от 6 062, 48 лева за извънреден труд и 720, 94 лева за мораторна лихва, като недоказани и неоснователни.С решението се отхвърля предявения от Д. К. П., ЕГН ********** против „Секюрити глобъл“ ЕООД, ЕИК 825266290, иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г. в размер на 1620 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2021г. до окончателното плащане на дължимите суми, като неоснователен. Осъжда се Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Секюрити глобъл“ ЕООД, ЕИК 825266290 разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение в размер на 1596, 80 лева. Осъжда се „Секюрити глобъл“ ЕООД, ЕИК 825266290 да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 100 лева, представляваща ДТ върху уважените искове и сумата от 4 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. К. П., ЕГН ********** в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на допълнително трудово 1 възнаграждение за извънреден труд до предявения размер, като счита решението в тази част за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият чрез пълномощника си изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по подробно изложени съображения.Моли решението на районния съд в обжалваната част като правилно и обосновано да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
При служебната проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният иск по чл. 262, ал. 1 от КТ пред районния съд е за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца през периода м.
08.2017г. до 21.12.2020г. в размер на 12043, 87 лева и мораторна лихва в размер на чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 428, 92 лева за периода 30.09.2017г. – 23.04.2021г.
По реда на чл. 214, ал.1 от ГПК е направено изменение на главния иск като е намален от първоначално предявения размер от 12 043, 87 лева на 6 062, 48 лева, както е намален и размера на мораторната лихва от 2 429, 91 лева на 720, 24 лева.
Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че през периода ***г. е полагал труд като *** в ответното дружество, на обект „ЦУМ“ в гр. ***, с основна заплата 560 лева, при петдневна работна седмица, при 8-часов работен ден, като заплащането на положения труд се дължало до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължало плащането, на основание трудов договор № ***г. и допълнително споразумение № ***г.Трудовият му договор бил прекратен със заповед № ***г.Ищецът твърди, че през целия период на действие на трудовия договор, той и останалите служители на този обект, са осъществявали работата си по график от 24-часови смени, след което следвали три дни почивка и графика се повтарял отново.През целия период полагал извънреден труд в работни дни, извънреден труд в почивни дни, извънреден труд в празнични дни, нощен труд, който не му бил заплатен съгласно КТ.Изложил е обстоятелства за отработените часове през всеки месец от процесния период, за вида на положения труд и периода на забавата за заплащането му.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорил, че между дружеството и ищеца е съществувало трудово правоотношение по силата на писмен трудов договор от ***г., с който последният е бил назначен на длъжност „***“, с място на работа – отдел ЦУМ, гр. ***, при 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица и уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, актуализирано впоследствие съобразно промените на МРЗ за страната.Работата на ищеца се изразявала в осъществяване на денонощна охрана на обекта по график при сумирано отчитане на работното време съгласно т. 7.14 от трудовия договор.Разпределението на работното време и правилата за изготвяне на графиците били определени в Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед за сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 от КТ. Ответникът не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № ***г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.Оспорва полагането на извънреден труд от ищеца през посочените в исковата молба периоди, за които се претендира заплащане на допълнително трудово
2 възнаграждение.Съгласно утвърдените от работодателя месечни графици, по които давали дежурства служителите на обекта, нямало данни за полагане на извънреден труд в повече от установената месечна норма часове при пълно работно време – 8 часа.Направено е и възражение за погасяване по давност на претенцията за периода м. август 2017г. – м. март 2018г.
В раздел II, т. 4 от приложения Правилник за вътрешния трудов ред и формиране на работната заплата в „Сикюрити глобъл“ ЕООД, е записано, че в съответствие с трудовото законодателство работодателят има задължение да осигурява нормална продължителност на работното време, почивки в работния ден, междудневни и междуседмични почивки и почивки в празничните дни, а съгласно т. 5 по изключение да допуска полагането на извънреден труд в рамките на установените норми в КТ.Съгласно т. 11 работодателят има задължение да води книга за редовно отчитане на положения извънреден труд.
В раздел III, т. 1.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, е предвидено още, че работният ден е с продължителност 12 работни часа, като работното време в предприятието е с фиксирани граници – т. 2.1. Началото на работния ден е от 7,00 часа/19.00ч. – т. 2.2, а продължителността на почивката през работния ден е 60 минути – т.
3.1. Началото на нощната смяна е от 19,00 часа до 7, 00 часа – т. 2.3. Началото на редовна смяна е от 08, 00 ч. до 17. 00 ч. – т. 2.4 и от 12, 00 ч. до 18, 00 ч. – т. 2.5. В т. 5 е предвидено, че на основание чл. 142, ал. 2 от КТ е въведено сумирано отчитане на работното време за служителите на обекти, охранявани от „Секюрити Глобъл“ ЕООД, като е определен едномесечен период за отчитане, изчисляване и изравняване на работното време.В тази насока е издадена и нарочна заповед № ***г. от *** на дружеството, приложена като писмено доказателство по делото.
Към писмения отговор на ответника са приложени като писмени доказателства месечни графици за обект ЦУМ гр. *** за периода м. 06.2018г. – м. 12.2020г., изготвени от *** и утвърдени от работодателя.В графиците фигурират имената на работниците и даваните смени през съответния месец.
Представените писмени доказателства с писмения отговор на ответника, са оспорени от ищеца досежно верността на съдържанието им. Досежно графика за м. май 2019г. ищецът е заявил, че се е водил в платен отпуск за периода 27.05.2019г. до 17.06.2019г., а в графика било отразено, че на 29 май е бил дневна смяна.Оспорил е също, че записаните в графиците лица – В.И.Г., И.М.Х., М.М.М., Й.Л.Й., Г.Д.И., П.Н.Д., В.Г.Г. и С.Н.Т., не са имали сключени трудови договори за обект ЦУМ, тъй като част от тях били на обекти в ***, а други на обекти в НДК ***.Поискал е да се задължи ответника да представи оперативни дневници за исковия период, с твърдение, че такива са водени и в тях е отразено приемането и предаването на съответните дежурства, отсъстващите работници, направените проверки от контролни органи. Заявил е, че за издадената заповед № ***г. не е бил уведомен срещу подпис. От своя страна е представил като писмени доказателства 2 бр. месечни графици за обект ЦУМ за м. юли 2017г. и за м. ноември 2018г.
Досежно направеното възражение за погасяване по давност на претенциите за периода м. август 2017г. – м. март 2018г., е изразено становище, че същото е основателно и е направен отказ от иска за този период.
В първоинстанционното производство е изискана справка от Столична Дирекция на МВР относно постъпилите уведомления в СДВР на основание чл. 51, ал. 1 и 2 от ЦЧОД за сключени/прекратени трудови правоотношения с 14 изпълнители/ръководители на охранителна дейност за обект ЦУМ ***.Приложен е и списък на охранители, назначени и освободени на обекта в периода м. август 2017г. до м. септември 2020г., както и справка от ТД НАП *** относно актуалното състояние на всички трудови договори, сключени с дружеството за периода 01.08.2017г. – 30.09.2020г. и данни за осигуряването по Булстат.
Като писмени доказателства са представени сключените трудови договори с лицата В.Г.Г. на длъжност ***, С.Н.Т. – ***, И.М.Х. – ***, П.Н.Д. – ***, Г.Д.И. – ***, Й.Л.Й. – ***, В.И.Г. – ***, М.М.М. – ***, както и справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, 3 ал. 5 от КТ.
Ищецът чрез пълномощника си е оспорил представените писмени доказателства, тъй като в трудовите договори не било посочено работното място на лицата.Оспорил е и представените графици за дежурства, тъй като същите не отговаряли на часовете, за които следвало да се осъществява охраната, при положение, че пост видеонаблюдение бил на 24 часов режим на охрана без прекъсване, а в представените графици лицата, работещи на този пост не осигурявали този 24-часов режим на охрана.Оспорени са досежно съдържанието и представените списъци от СДВР, тъй като същите били за един и същи период, а имало съществена разлика в поименния им състав.
От своя страна ищецът чрез пълномощника си е представил графици за периода м. май 2018г. – м. май 2019г., които били изготвени от С.С. и които ищецът получил от свои колеги, които вече били освободени.Самият той си водил бележки, приложени към исковата молба.
Пред въззивния съд е представен като писмено доказателство договор от ***г. за охрана на обект, находящ се в гр. ***, ***, като дейностите по договора се реализират общо от тридесет и трима сътрудници на изпълнителя /въззиваемото дружество/, наричани „охранители“, вкл. и един началник.Охранителите са разпределени по постове, брой, сменност съобразно Приложение № 2 към договора, като възложителят има право да променя разпределението и др. на постовете по свое усмотрение.
По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ***т на ответното дружество е дал обяснения пред районния съд, че в предприятието работят над 300 човека и има организатори по охраната, които са ангажирани с този процес.По думите му охраната в обект ЦУМ ***е 24 часова.Инструктажите се правели периодично от *** П.П. и обичайно били устни.Не всички инструктажи се водели на хартия, но имало и такива, които трябвало да бъдат подписани от хората.Графиците за обекта се правели в края на предходния или в началото на съответния месец.Служителите се запознавали с тях при охраната.На база на тях хората, които били на работа, получавали трудово възнаграждение.Тези графици винаги можело да претърпят промяна.Охранителите работели на 12 часа.През периода 2018г. – 2020г. на пост „видеонаблюдение“ нямало отговорник.Организаторът на охраната ходел и проверявал обектите, вкл. обект ЦУМ.В стаята за видеонаблюдение били хората, които били ангажирани да го следят.През 12-часовото дежурство трябвало да има човек в тази стая, който бил на смяна.