Определение № 371 от 28.07.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Смолян, 28.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Петранка Р. Прахова

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20225400500248 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 9/22.07.2022г. от „Е.С.К.” ЕООД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от управителя Е.В.П. срещу Определение № 9/15.07.2022г. на съдията по вписванията при Районен съд - Смолян, с което е постановен отказ за заличаване на вписването на ипотека върху недвижими имоти, продадени на публична продан. Излагат се доводи, че неоснователно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписана ипотека с мотива, че представеното удостоверение по чл.19,ал.2 от ПВ. Не отговаря на изскванията за форма, тъй като липсва печат и номер и не е ясно дали е подписано от синдика, като съгласно чл.3 от ПВ на вписване подлежат само актовете, извършени в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че съдията по вписванията няма правомощия да изследва автентичността на подписа на документи, независимо дали са частни или официални, съгласно т.6 от ТР№ 7/2012 г. по тълк.д. 7/2012 г. на ОСГК. В чл. 19 ал.

2 от ПВ законодателят не е въвел изисквания нито по отношение на форма, нито по отношение на съдържанието. Сочи се, че представеното по делото удостоверението отговаря на посочената цел и е във форма, годна да удовлетвори, визираните в чл. 19, ал. 2 от ПВ, обстоятелства, пред съдията по вписванията. Синдиците се назначават от съда по несъстоятелността, вписва се това обстоятелство в търговския регистър по заявление на съда, а вписванията в ТР са задължителни за всички органи, включително и за съдиите по вписванията. В чл.659 от ТЗ е уреден дневник на синдика, но в него се вписват точно определени действия и издаването на посоченото удостоверение не е част от тези действия на управление или разпореждане с вещи, част от масата на несъстоятелността. Няма и изискване издаваните от синдика актове да съдържат печат и номер, като при справка в ТР по партидата на длъжника е видно,че изходящите от синдика актове нямат такива реквизити, но съдът ги е одобрил. Синдикът е орган с правомощия да осъществява функции, необходими за осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник и разпределянето на получената цена между кредиторите и същият издава актове при упражняване на своите правомощия. Издаденото от синдика удостоверение по чл. 19, ал. 2 от ПВ е официален 1 документ, който съгласно чл. 179 ГПК има обвързваща доказателствена сила. Необосновано е прието от съдията по вписванията, че вписването на заличаване на ипотеката може да причини огромна несигурност в гражданския оборот. Моли да бъде отменено обжалваното определение на съдията по вписванията № 9/15.07.2022г. и делото бъде върнато на съдията по вписванията с указание за извършване на поисканото заличаване на ипотеката върху описания имот.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С молба вх.№ 1858/15.07.2022г. жалбоподателят Е.С.К.” ЕООД, ЕИК **** представлявано от управителя Е.В.П. е поискало от съдията по вписванията при РС-Смолян да заличи договорна ипотека, сключена между „Л. СПА“ ЕООД с ЕИК ****(ипотекарен кредитор) и „С.С.Х.“ АД с ЕИК *******(ипотекарен длъжник) с Нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 11,том І, рег.№ *******,дело № 10/2016г., вписан в СВ с № вх.рег.339/ 18.02.2016г., дн.вх.рег.№ 334,Акт № 14,т.І,дело № 98/2016г. върху сграда с идентификатор *** с предназначение хотел на 5 етажа, сграда с идентификатор *** с предназначение за водоснабдяване и канализация и сграда с идентификатор *** с предназначение –хангар,депо гараж, построени в ПИ с идентификатор ***,образуващ УПИ І-642.2,642.3 в кв.30 по ПУП на к.к. П.в м.К., общ.Смолян.

В молбата се сочи, че имотите, предмет на посочената договорната ипотека са придобити от „Е.С.К.” ЕООД на проведена публична продан от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество „С.С.Х.“ АД с Постановление за възлагане, надлежно вписано в СП-Смолян с № от вх.рег 777/04.04.2022г., № дн.вх.рег№ 774, Акт № 43,том.ІІІ. Към молбата са приложени Удостоверение по чл.19,ал.2 от ПВ, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие на ипотекарния кредитор по реда на чл.175,ал.2 от ЗЗД, издадено от синдика и Постановление за възлагане № 260069/29.10.2021г. по т.д.№ 7226/2016г. по описа на СГС.

С обжалваното Определение № 9/15.07.2022г. съдията по вписванията е отказал заличаването на посочената ипотека, като е приел, че представеното удостоверение по чл.19,ал.2 от ПВ не отговаря на изискванията за форма, тъй като липсват печат и номер и подписът на синдика не е с нотариална заверка. Този извод на съдията по вписванията е неправилен, по следните съображения:

Съобразно задължителните указания,дадени в ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК , проверката ,която съдията по вписванията извършва,съгласно чл.32а,ал.1 от ПВ се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за форма и съдържание, а материално правните предпоставки на акта се проверяват, ако това е изрично предвидено в закон.

Съгласно чл.717,а. 1 ТЗ вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в Глава 46 - "Осребряване на имущество" ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, освен в случаите по чл. 677, ал.

4 ТЗ. Осребряването на имуществото от масата на несъстоятелност се извършва чрез продажба чрез търг по реда на чл. 717а- чл. 717н ТЗ и чрез продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.

718 ТЗ. В чл. 717л, ал. 4 ТЗ е предвидено, че продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК. С оглед на това както 2 при продажба, извършена чрез търг по реда на Глава 46 ТЗ, така и при продажбата, извършена чрез пряко договаряне по реда на същата глава, следва да намерят приложение чл. 175 ЗЗД, уреждащ последиците на публичната продан по отношение на ипотеките и вещните права, учредени след първата ипотека, и чл. 19, ал. 2 ПВ, посочващ документите, които трябва да бъдат представени от купувача с искането му за заличаване на вписана ипотека върху продадения имот. В този смисъл са Определение № 5 от 06.01.2016 г. по ч. гр. д. № 4561/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение № 221/27.04.2016г. по ч.т.д.№ 67/2016г. на ІІт.о., в които е прието, че ипотеките и вещните права, учредени след първата ипотека, се погасяват /чл. 175, ал. 1 ЗЗД/, независимо дали публичната продан е извършена от съдебния изпълнител по реда на ГПК или от синдика по реда на Глава 46 ТЗ. Прието е, че във втория случай съгласно чл. 19, ал. 2 ПВ към молбата на купувача за заличаване на ипотеката върху продадения на публична продан имот следва да се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота, издадено от съда по несъстоятелността /чл. 717з ТЗ/, и удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД, издадено от синдика, който е провел публичната продан и който в този случай изпълнява функциите на съдебен изпълнител. Не е налице основание да се приеме, че в случай на продажба, извършена от синдика по реда на Глава 46 ТЗ, намира приложение само разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, но не и нормите на чл. 175, ал.

2 ЗЗД и чл. 19, ал. 2 П., тъй като такъв извод не следва нито от особената цел на производството по несъстоятелност, нито от правилата на чл. 717 и сл. ТЗ за провеждане на продажба чрез търг или чрез пряко договаряне. Както в случая на публична продан, извършена от съдебен изпълнител по реда на ГПК, така и в случая на продажба, извършена от синдика по реда на Глава 46 ТЗ, определената цена на продаденото имущество следва да бъде внесена в двуседмичен, респективно едноседмичен срок от приключване на продажбата /съответно чл. 492, ал. 3 ГПК и чл. 717д ТЗ/, след което се издава постановление за възлагане. Както при публичната продан по ГПК, така и при продажбата по реда на Глава 46 ТЗ ипотекарният кредитор се ползва с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението - чл. 136, ал. 1 и чл. 173 ЗЗД вр. чл. 459, ал. 2 и л. 460 ГПК, съответно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

В този смисъл не може да се направи извод, че при провеждане на продажба по реда на Глава 46 ТЗ поемането на обезпеченото задължение по съгласие между купувача и ипотекарния кредитор е увреждащо интересите на другите кредитори на несъстоятелността. С оглед на това не е налице основание да се приеме, че редът за извършване на продажба от синдика по Глава 46 ТЗ и целта на производството по несъстоятелност се различават до такава степен от реда за извършване на публична продан по ГПК и целта на индивидуалното принудително изпълнение, че да се обоснове извод за неприложимост на рапоредбата на чл. 175, ал. 2 ЗЗД, предвиждащ възможност за запазване на ипотеката при публична продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. Не е налице основание за различен извод и в случая на продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ, тъй като съгласно изричната норма на чл. 717л, ал. 4 ТЗ последиците и на тази продажба се приравняват на последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК.

С оглед изложеното изискването по чл. 19, ал. 2 ПВ за представяне на удостоверение, издадено от синдика, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД, е приложимо и в случаите, когато молителят сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на ипотека върху имот, придобит по реда на чл. 718 ТЗ.

Последното обстоятелство, компетентен да удостовери, е органът провеждащ по закон 3 публичната продан в производството по несъстоятелност, т. е. синдикът.

Молителят е приложил към молбата си всички изискуеми документи, като според настоящият състав тяхната форма, съдържание и реквизити са съобразени с изискванията на Правилника за вписванията.

Не намират опора в закона мотивите на съдията по вписванията за необходимостта от нотариална заверка на подписа на издаденото от синдика удостоверение, според което процесната ипотека не е поета от купувача по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Подобно изискване за форма законът не поставя, а аргумент, че обикновената писмена форма не е законодателен пропуск следва и от систематическото тълкуване на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ПВ – в първата алинея е изрично предвидено съгласието на кредитора за заличаване да бъде дадено в нотариално заверена форма, каквато не се поставя към никой от представените от купувача от публична продан документи по ал. 2. Допълнителен довод е и обстоятелството, че съдебният изпълнител издава удостоверение, имащо идентични правни последици, с това на синдика, и което безспорно не е необходимо да е с нотариално заверен подпис.

Незаконосъобразно съдията по вписванията е поставил като условие, за да зачете действието на издаденото от синдика удостоверение, отбелязването върху него на изходящ номер и поставянето на печат. Изисквания към синдика да създаде и води изходящ регистър и да ползва печат (каквито ЧСИ притежава по арг. от чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 6 ЗЧСИ) не се съдържат в нормативната уредба, поради такива е недопустимо да бъдат поставяни от съдията по вписванията като изискване спрямо съдържанието на процесното удостоверение.

Предвид изложеното, представените от молителя - купувач от публичната продан постановление за възлагане на имота и удостоверение от синдика, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД отговарят изцяло на изискванията по чл. 19, ал. 2 ПВ за заличаване на ипотеката, поради което отказът на съдията по вписванията следва да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде постановено заличаване на процесната ипотека.