Решение № 561 от 24.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300100969 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.439 ГПК.

Ищецът М. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „ОББ“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, че ищецът не дължи сумата от 58293,46 лв., представляваща остатък от първоначално дължима главница по договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № ****г. по описа на ****, поради плащане, евентуално поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът твърди, че на 13.07.2012г в полза на „Обединена Българска Банка“ АД против „Мони Ауто“ ЕООД, като кредитополучател и М. Ф. Ф., като поръчител са издадени по ч.гр. дело № 10908 от 2012г. по описа на Районен съд - Пловдив Заповед за изпълнение № 6721 от 13.07.2012г. и изпълнителен лист за принудителното събиране на следните парични 1 притезания, а именно: 194 323 лева- главница по договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г, анекс № 1 от 26.08.2009г. и анекс № 2 от 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г.; 22 882.90 левадоговорна лихва за периода от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 3 095.44 леванаказателна лихва от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 1405 лева- неплатена такса за управление; законна лихва от 12.07.2012г.; 4434.13 лева- адвокатско възнаграждение; 2667.07 лева- държавна такса. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****г. по описа на ****. Ищецът твърди, че в полза на ответника, за периода от образуване на изпълнителното дело, за погасяване на вземанията на банката по издадения по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г., анекс № 1 от 26.08.2009г. и анекс № 2 от 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г., са постъпили 334 439.34 лева, с които са погасени изцяло задълженията на “Мони Ауто“ ЕООД съответно и на поръчителя М. Ф.. Твърди, че са направени следните плащания за погасяване на задълженията: сума в размер на 117940,34 лв., получена от публична продан на недвижим имот с идентификатор ***; сума в размер на 95 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот с идентификатор ***; сума в размер на 20 000 лв., получена от продажба на недвижим имот; сума в общ размер на 101499 лв., представляваща плащания на различни по размер суми от длъжника “Мони Ауто“ ЕООД на ответната банка, за периода 23.01.2015г. – 07.03.2018г.

Ищецът твърди, че независимо от извършените плащания, към датата на подаване на исковата молба, според данните на съдебния изпълнител, размерът на непогасения остатък от дълга по изпълнително дело № ****г. по описа на ****, е в размер на 95 386,83 лв., представляващи 58 293,46 лв., неплатен остатък от главница по договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г., съгласно издадения по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист; 37 093,37 лв., законна лихва от 12.07.2012г. до 14.04.2023г., съгласно издадения по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че вземането в размер на 2

58293,46 лв., непогасена главница по договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г., съгласно издадения по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист, по отношение на ищеца, е погасено по давност. В тази връзка развива доводи, че тъй като е поръчител за вземанията, произтичащи от договора за банков кредит, прекъсването на погасителната давност или отказът от такава от страна на главния длъжник нямат отношение спрямо него, в качеството му на поръчител, на основание чл.148 от ЗЗД, предвид на което единствено предприетите против ищеца изпълнителни действия са годни да прекъснат погасителната давност. С оглед на гореизложеното ищецът твърди, че е настъпило, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, прекратяване на изпълнително дело № 1069 от 2012г. по описа на **** по отношение на него на 21.12.2014г., с двугодишно бездействие на взискателя по отношение на него от 21.12.2012г. Ищецът твърди, че от 21.12.2014г. е започнала да тече петгодишна погасителна давност за главното вземане на ответника и която е изтекла на 21.12.2019г., като предприетите след настъпването на прекратяването на изпълнителното дело изпълнителни действия са ненадлежни и не са проявили ефект да прекъснат погасителната давност.

Евентуално твърди прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по отношение на ищеца като поръчител да е настъпило на 12.04.2019г., с последно изпълнително действие от 12.04.2017г., при действието на ТР № 2/ 26.06.2015г., по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Мотивира, че погасителната давност за вземането в размер на 58 293.46 лева е започнала да тече от 12.04.2017г. и да е изтекла на 12.04.2022г., като предприетите против поръчителя изпълнителни действия след прекратяването ex lege на изпълнителното производство не са проявили материалноправния ефект да прекъснат погасителната давност.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че е кредитор на ищеца по Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г., за вземането по който са издадени Заповед за изпълнение № 6721/13.07.2012 г. и изпълнителен лист от дата 13.07.2012г. по ч.гр.д. № 10908/2012 г. по описа на РС-Пловдив ГК, XX състав и е образувано изпълнително дело № **** при ****, както и че описаният изпълнителен лист е издаден против длъжниците „Ауто Мони Груп“ ЕООД и М. Ф. Ф..

3

Ответникът твърди, че на 12.04.2021г. по същото изпълнително дело „Обединена българска банка" АД, е конституирана отново като взискател, въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2012 г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 6737/16.07.2012 г. по ч.гр.д. № 10907/2012 г. по описа на РС-Пловдив, за вземане произтичащо от Договор за инвестиционен кредит от 09.07.2008 г.

Ответникът твърди, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, прекъсвали претендираната от ищеца перемпция, посочени в отговора на исковата молба. Ответникът твърди, че по отношение на длъжника М. Ф. Ф. не е настъпила перемпция, както и че липсват предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като в тази връзка развива подробна аргументация. Твърди, че въпросът дали е прекратено изпълнително дело №1069/2012г. по описа на ****, на основания чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по отношение на М. Ф. Ф. за негово задължение по Изпълнителен лист от 13.07.2012г., издаден по ЧГД №10908/2012г. по описа на ПРС, е разрешен с влязло в сила съдебно решение №447 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.

№2707/2021 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, съгласно което е прието, че към 22.03.2021 год. не е прекратено по силата на закона изпълнително дело №1069/2012год. по отношение на длъжника М. Ф. Ф., за задължението му по изпълнителен лист от 13.07.2012г. издаден по ЧГД №10908/2012г., по описа на РС Пловдив. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с оглед на изброените в исковата молба плащания от страна на длъжниците по договорите за кредит, то всички задължения по Изпълнителен лист от 13.07.2012 г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 6721/13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 10908/2012 г. по описа на РСПловдив са изплатени. Твърди, че задълженията на М. Ф. и „Ауто Мони Груп" ЕООД, като солидарни длъжници към банката са възникнали на основание сключени два договора за кредит, по които банката е извършвала погашения през годините: Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г, сключен между „ОББ“ АД и „Ауто Мони Груп“ ЕООД, като вземането по този договор за кредит е обезпечено с Договор за поръчителство от 30.05.2011 г., сключен между М. Ф. Ф., ЕГН ********** и ОББ АД, и Договор за инвестиционен кредит от 09.07.2008 г., сключен между „ОББ“ АД и „Ауто Мони Груп“ ЕООД, като вземането по този договор за кредит е обезпечено с 4

Договор за поръчителство от 30.05.2011 г, сключен между М. Ф. Ф., ЕГН ********** и ОББ АД. Ответникът твърди, че всички плащания към банката, представляващи погашения (било то доброволни или в резултат на принудително изпълнение по реда на ГПК) са отразявани акуратно, като са използвани за погасяване на съответните задължения по сключените договори за кредит. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че всички изброени в исковата молба доброволни плащания с общ размер 101 499 лева е следвало да послужат за погасяване на задълженията само по Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г. Твърди, че всички плащания, получени след разпределение по изпълнително дело № **** при ****, са използвани за погасяване само и единствено на задължения по Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г., а с получените доброволните плащания към банката са извършвани погашения и по двата договора за кредит. С оглед на изложеното ответникът мотивира заключение, че не са изплатени всички задължения по договора за кредит от дата 14.10.2008 г., във връзка със събирането на които е образувано и изпълнително дело № **** при ****.

Съдът, след като прецени съгласно чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

Страните не спорят, като това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между ответника, в качеството му на кредитор, и „Ауто Мони 95“ ООД, в качеството му на кредитополучател, са сключени два договора за инвестиционен банков кредит – от 09.07.2008г. и от 14.10.2008г., по силата на които банката е предоставила кредит в размер на 296 000 лв.

/ДИБК от 09.07.2008г./ и съответно 222 399 лв. /ДИБК от 14.10.2008г./. И двата договора за кредит са обезпечени с поръчителство на ищеца, съгласно сключени договори за поръчителство от дата 30.05.2011г., както и с ипотеки на недвижими имоти. И по двата договора за кредит е договорено плащане на вноски, съгласно погасителен план, за срок от 10 години, считано от датата на сключване на съответния договор за кредит.

Не е спорно между страните, като това се установява и от събраните по 5 делото писмени доказателства, че поради неизпълнение и по двата договора за кредит банката е инициирала заповедно производство по чл.417 ГПК, като в нейна полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 10907/ 2012г. по описа на РС – Пловдив и ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на РС – Пловдив. По ч.гр. дело № 10908 от 2012г. по описа на Районен съд - Пловдив са издадени Заповед за изпълнение № 6721 от 13.07.2012г. и изпълнителен лист за принудителното събиране на следните парични притезания, а именно: 194 323 лева- главница по договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г, анекс № 1 от 26.08.2009г. и анекс № 2 от 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г.; 22 882.90 лева- договорна лихва за периода от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 3 095.44 лева- наказателна лихва от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 1405 леванеплатена такса за управление; законна лихва от 12.07.2012г.; 4434.13 леваадвокатско възнаграждение; 2667.07 лева- държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****г. по описа на ****.