Решение № 3056 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110163456 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*************” ЕООД с ЕИК ********** срещу „**********“ ЕООД с ЕИК ******** искове: по чл. 327 ТЗ вр. чл. 288 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за сума в размер на 2126,00 лв., която се претендира като неплатена цена, общо дължима за доставени от ищеца на ответника стоки, съгласно изцяло или частично неплатени фактури №№ *******/27.05.2022 г.; ********/07.06.2022 г.; ********/01.07.2022 г., които се твърдят като издадени по договори за продажба на продукти за растителна защита (фактури №№ *******/27.05.2022 г. - с оставаща дължима стойност 272 лв. след частично плащане; № ********/07.06.2022 г. - с оставаща дължима стойност 846 лв. след прихващане на сума от Кредитно Известие №***********/ 01.11.2022год.; № ********/01.07.2022 г., с дължима стойност 1008 лв.), ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ до изплащане на вземането; както и иск по чл. 309а, ал. 1 ТЗ – за сума в размер на 346,66 лв., претендирана общо като лихва за забава за посочени в исковата молба периоди на забава – съответно за всяка от отделните фактури считано от 28.05.2022 год. и считано от 09.06.2022 год.- до 17.11.2023 г. / датата на подаване исковата молба/.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че посочените стоки не са поръчвани, съответно не са получавани от ответника.

Не са получавани от ответника и сочените фактури, освен фактура № *******/27.05.2022 г., по която обаче ответникът не дължи плащане, тъй като посочените в същата продукти не са били реално доставени.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Договорът за продажба е неформален договор, поради което за възникване на облигационна връзка, респ. на задължения не е необходимо да бъде установено наличие на подписан между продавача и купуваа писмен договор.

От неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са издадени от ищеца „*************“ ЕООД и включени аналитичен регистър на за сметка клиенти с аналитичност „**********“ ЕООД за период от 01.05.2022г. до 31.07.2023г., както следва: фактура № *******/27.05.2022г. – 1,272.00 лева с включен ДДС; фактура № ********/07.06.2022г. – 1,230.00 лева с включен ДДС; фактура № ********/01.07.2022г. – 1,008.00 лева с включен ДДС; кредитно известие №***********/01.11.2022г. на стойност 384.00 лева с включен ДДС към фактура № ********/07.06.2022г. – 1,008.00 лева с включен ДДС, което прави корекция на дължимата сума по тази фактура общо в размер на 846.00 лева с включен ДДС.

Според подадената от ответника „**********“ ЕООД на вещото лице справка от хронологичен регистър за период от 01.05.2022г. до 31.07.2023г. с партньор „*************“ ЕООД, при ответника са осчетоводени: фактура № *******/27.05.2022г. – 1,272.00 лева с включен ДДС; и кредитно известие №***********/01.11.2022г. на стойност 384.00 лева с включен ДДС.

Осчетоводяването на фактурите представлява извънсъдебно признание на получилото услугата дружество за факта на сключване на договора и за възникване на задължение за плащане на посочената във фактурите стойност. Съгласно решенията на ВКС, постановени по реда на чл.

290 ГПК, които представляват задължителна за прилагане съдебна практика (разяснения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК) - Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009 593/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № ****/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение № 23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II т.о., отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко продажбите по ДДС, респ. ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

2

Относно осчетоводените при ответника фактура

№

*******/27.05.2022г. – 1,272.00 лева с включен ДДС и кредитно известие №***********/01.11.2022г. на стойност 384.00 лева с включен ДДС, което кредитно известие касае фактура № ********/07.06.2022г. ,като намалява стойността на фактура № ********/07.06.2022г. от фактура № ********/07.06.2022г. от 1,230.00 лева на 846 лв.:

С оглед изложените по-горе съображения за доказателствената стойност на действието по осчетоводяване на фактурите, следва, че за ответника са възникнали задължения за плащане по посочените фактури – по фактура № *******/27.05.2022г. – за пълната стойност в размер на 1,272.00 лева с включен ДДС, а за фактура № ********/07.06.2022г. – за неплатения и несторниран остатък в размер на 846 лв. Дори и да се приеме, че продажбата на стоките е била договорена от името на ответника чрез лице без представителна власт или че изобщо не е била договаряна от страна на ответника, то по аргумент от чл. 301 ТЗ следва да се счита, че ответникъттърговец е потвърдил действието по договаряне на продажбата, съответно че в негова тежест е възникнало задължение за плащане, щом не се установява да се е противопоставил веднага след получаване на фактурите.

Относно задължението по последната, трета фактура - № ********/01.07.2022г. – 1,008.00 лева с включен ДДС, която не се установява да е осчетоводена при ответника:

Осчетоводяването на фактурите представлява извънсъдебно признание на получилото услугата дружество за факта на сключване на договора и за възникване на задължение за плащане на посочената във фактурите стойност, но тъй като осчетоводяването не е част от фактическия състав по сключване на договора и не представлява договорно задължение, осчетоводяването на спорни фактури може да има доказателствено значение само при осъществено счетоводно действие, като обратното – липсата на данни за осчетоводяване, е без доказателствена стойност относно обстоятелството дали между страните има сключен договор, задължения по който да подлежат на осчетоводяване. Иначе казано, липсата на осчетоводяване не изключва възникването и съществуването на задължение, което е подлежало, но не е било осчетоводено.

Съдът намира, че задълженията по последната трета фактура № ********/01.07.2022г. – 1,008.00 лева с включен ДДС се установяват достатъчно пълно и убедително от събраните по почин на ищеца свидетелски показания. Свидетелят **********, служител на ищеца, на длъжност „технически сътрудник“ съобщава, че знае за проблеми с плащанията с клиента „*******“ЕООД по фактури, които са били изпратени на ответника заедно със стоките - три поръчки от тази фирма с три поредни месеца май, 3 юни и юли, които си спомня, тъй като след като не са постъпили плащания,, се наложило няколко пъти свидетелят да говоря по телефон с ответника в лицето на управителя *********. Свидетелят съобщава стоките, които са изпратени по всяка от фактурите, както и е поръчките са направени по телефона и изпратени с куриерска фирма „******“, изпратени лично от свидетеля.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като, от една страна, същите са подробни и последователни, а от друга - заявеното с Отговора на ответника възражение-отрицание, че не е договарял с ищеца никаква доставка на стоки през процесния период, е вътрешно противоречиво. В Отговора на исковата молба ответникът признава, че е осчетоводил първата фактура № *******/27.05.2022г. – 1,272.00 лева с включен ДДС, без обаче да твърди да е уведомил ищеца, че оспорва задължението по същата или друг начин на противопоставяне. Въпреки дадената му възможност, от страна на ответника не са ангажирани гласни доказателства, които да опровергават сведенията, дадени от свидетеля на ищеца. Поради това съдът намира за достоверни дадените от свидетеля на ищеца показания.

Относно исковете по чл. 309а, ал. 1 ТЗ – за сума в размер на 346,66 лв., претендирана общо като лихва за забава за посочени в исковата молба периоди на забава – съответно за всяка от отделните фактури считано от 28.05.2022 год. и считано от 09.06.2022 год.- до 17.11.2023 г. / датата на подаване исковата молба/:

Не се представят доказателства за плащане или друг начин на погасяване на задълженията, поради което съдът намира, че задълженията съществуват и към момента на приключване на съдебното дирене, като са съществували и към момента на подаване на исковата молба.

Трите фактури съдържат посочен падеж за плащането, което е предвидено да бъде по банков път. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава е за периоди до датата на подаване на исковата молба и с начало на периода на забава един ден след падежа по всяка от фактурите. От заключението на съдебно-счетоводната експертизата се установява, че законната лихва за забава за периода от датата след падежа по всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба е в размер, по-висок от претендирания от ищеца. С оглед диспозитивното начало, произнасянето на съда е ограничено до размера на претенцията.

Следва, че исковете са изцяло основателни: по чл. 327 ТЗ вр. чл. 288 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за сума в размер на 2126,00 лв. (1087,01 евро); по чл. 309а, ал. 1 ТЗ – за сума в размер на 346,66 лв. (177,44 евро).

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищеца се следва присъждане на сторените съдебни разноски в пълен размер – 1285,04 лв., или 657,03 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „**********“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на „*************” ЕООД с ЕИК **********, на основание чл. 327 ТЗ вр. чл.

288 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1087,01 евро (2126,00 лв.) неплатена цена, общо дължима за доставени от ищеца на ответника стоки, съгласно изцяло или частично неплатени фактури №№ *******/27.05.2022 г.;

********/07.06.2022 г.; ********/01.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба /17.11.2023 г./ до изплащане на вземането; на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сума в размер на 177,44 евро (346,66 лв.) - общо лихва за забава за посочени в исковата молба периоди на забава до 17.11.2023 г. / датата на подаване исковата молба/, както и сумата 657,03 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5