Решение № 260549 от 16.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260549 гр. Пловдив, 16.04.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА

ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ

РАБЧЕВА

ЕЛЕНА КАЛПАЧКА при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Калпачка въззивно гражданско дело № 172 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260806/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11524/2019 г. на РС Пловдив, XV гр. състав, е осъдено РУ

„ЮРЦ” на „Българско пощи” ЕАД Пловдив, БУЛСТАТ: 1213961230166, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Централен” № 1, да заплати на М.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 6907,60 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата злополука на 09.03.2018 г., установена с Разпореждане № 5104-15-78/23.03.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2019 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над присъдения размер от 6907,60 лева до пълния претендиран от 15 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу посоченото решение в частта, с която искът е уважен, е постъпила жалба от РУ „ЮРЦ” на „Български пощи” ЕАД, чрез юрисконсулт М.. Счита постановеното решение неправилно и немотивирано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски. Излага съображения за липса на доказателства за настъпила трудова злополука, доколкото мястото и начина на получаване на травмата, описан в исковата молба и предмет на производството е различен от този, посочен в Разпореждане на НОИ и признат за трудова злополука. Евентуално, ако не бъдат възприети така изложените съображения, моли да бъде намалено определеното обезщетение, като счита същото прекомерно завишено, излага съображения за несъобразяване с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба М.И.В., чрез пълномощника и адв. И., в писмен отговор, счита жалбата неоснователна, както и, че постановеното решение в посочената част не страда от пороци, водещи до неправилност и незаконосъобразност, налагащи неговата отмяна и иска потвърждаването му в уважителната част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от М.И.В., чрез пълномощника и адв. И., против посоченото по-горе решение в частта, с която искът е отхвърлен. Релевират се оплаквания за неправилност на решението, доколкото определеният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, според страната, не е съобразен с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в отхвърлителната му част и вместо това да осъди насрещната страна да заплати на ищеца обезщетение в пълния претендиран размер.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от „Български пощи” ЕАД, чрез юрисконсулт М., в който моли да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба, счита същата неоснователна, доколкото определеното обезщетение е в многократно завишен размер, по съображения, подробно посочени в подадената от дружеството въззивна жалба.

ЗАД

„ОЗК – Застраховане” АД, конституирано трето лице помагач на страната на жалбоподателя „Български пощи” ЕАД, в писмено становище по делото заявява, че оспорва подадената насрещна въззивна жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена подадената въззивна жалба от „Български пощи” ЕАД, да бъде отменено решението в обжалваната осъдителна част и постановено друго, по аргументи подробно сочени във въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, и като взе предвид наведените от страните пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на РС Пловдив е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени в решение № 260806/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11524/2019 г. на РС Пловдив, XV гр. състав. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.

200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са от М.И.В. против РУ „ЮРЦ” на „Българско пощи” ЕАД Пловдив, гр. Пловдив. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.03.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 09.03.2018 г., до окончателното й изплащане.

Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства (трудов договор от 29.04.2008 г. и допълнителни споразумения) се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата М.В. е заемала длъжността „пощенски раздавач“ при жалбоподателя.

Договорът е бил прекратен със заповед на Директора на РУ „ЮЦР” на „Български пощи” ЕАД от 30.07.2019 г.

С Разпореждане № 5104-15-78 от 23.03.2018 г. на НОИ, ТП – Пловдив, е признато, че в качеството си на „****” на 09.03.2018 г. около 13:50 часа М.В. е извършвала разнос на пенсии по адреси в поверения й за обслужване участък. Около 13:50 часа при изкачване на стълбище на сграда на адрес: гр.

Пловдив, ул. „***, същата се подхлъзнала и е паднала на стълбището върху дясната си ръка. Съгласно болничен лист № Е 2018 **/12.03.2018 г., издаден от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, Клиника по ортопедия и травматология, в резултат от сблъсъка със стълбището при падането, М.В. е получила закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.

Горното съответства на подадената декларация от работодателя - Директора на РУ „ЮЦР” на „Български пощи” ЕАД за настъпила трудова злополука и приложения протокол за трудова злополука, в които се посочва, че при разнос на пощенски пратки в поверения и участък се подхлъзва на стълби, пада и си чупи дясната ръка.

По делото е изготвена и приета съдебнотехническа експертиза по искане на ответника в първоинстанционото поизводство, със задачи, свързани с направеното възражение за съпричиняване, а именно да установи състоянието на мястото, на което е настъпила злополуката и дали има трайни във времето предпоставки за подхлъзване. Вещото лице дава заключението си, като заявява, че на мястото има изградено каменно стъпало с грапава повърхност без парапет, като предполага механизъм на подхлъзване, което е извън предмета на експертизата, и дава заключение, че падането върху тротоарните плочки и нараняването на китката на дясната ръка е нелеп инцидент без субективизъм.

При така събраните доказателства не се установява твърдението във въззивната жалба за разлика между сочения инцидент в исковата молба и този, изложен в разпореждането на НОИ. Налице е пълно съвпадение между описаното в исковата молба и приетото във влязлото в сила разпореждане на НОИ относно настъпване на злополуката – място и време на настъпване на злополуката – 09.03.2018 г., в 13ч. и 50 мин, в гр. П., ул. „****, по време на работа, извършвайки разнос на пратки, начин на увреждане – подхлъзване и падане, при което чупи дясна ръка, видно от приложената преписка по издаване на акта за установяване на трудова злополука. С оглед изложеното съдът приема, че е доказано настъпване на трудова злополука, в периода на трудовото правоотношение, и причинила телесното увреждане - закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, а направеното оспорване от жалбоподателя за неоснователно.

Не се спори, че след инцидента на пострадалата е била оказана спешна медицинска помощ. От изготвената пред РС съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на приетата медицинска документация, се установява, че по време на трудовата злополука на 09.03.2018 г., ищцата е получила закрито, разместено счупване на долния край на дясната лъчева кост, в близост до гривнената става, което е настъпило при падане по стълби и опиране с дясна длан.

Посочено е от вещото лице, че механизмът е индиректен – огъвъчен, като по време и начин съвпада с описаното в исковата молба, с което е доказана и причинно-следствена връзка между извършените действия и установените травматични увреждания. От заключението на вещото се установява също, че въззиваемата първо е хоспитализирана и под обща упойка е направено мануална репозиция и гипсова превръзка. Поради вторично разместване, причинено от спадане на отока на ръката в гипсовата имобилизация, е приета в болница и оперирана под обща упойка – открито наместване с метална остеосинтеза и гипсова превръзка. За трети път е приета за отстраняване на металните тела. По време на престоя в болницата е провеждана антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. След приключване на болничното лечение е провела курс ЛФК и физиотерапия. Получената травма е довела до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от пет месеца. Причинена била болка със силно изразен характер, като болевите усещания намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла ищцата, били силно изразени, поради настъпилите усложнения – вторично разместване на фрактурата, продължително раздвижване и възстановяване на дясната гривнена става, дължащо се на наличието на счупване на долният край на дясната лъчева кост, в близост с гривнената става. Посочено е, че лицето трябва винаги да се съобразява с получената травма, тъй като вероятността при натоварване и промяна във времето да получава болки в дясна гривнена става е много голяма, като при извършения клиничен преглед е установено, че са напълно възстановени движенията в дясната гривнена става, наличие на първично зараснали оперативни цикатрикси, както и оплаквания от болки в китката при продължително натоварване и промяна на времето.

От разпитания по делото свидетели – съпруг на ищеца, чиито показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но прие истинни и плод на непосредствени възприятия, поради което ги цени, се установява, че след инцидента съпругата му се е променила, тъй като е изпитвала болки, не е можела да се обслужва, тъй като е била счупена дясната и ръка, не е могла да обгрижва и двете им деца.

Трудно приела наложилото се последващо счупване поради неправилно зарастване на костта, тъй като всички физически болки и затруднения, водещи до психически травми се повторили. Все още се наблюдавала промяна в настроенията и, страх от падане и стремеж винаги да пази ръката. Свидетелят Х. заявява, че не са и станали известни факти, във връзка с претърпените травми и проблеми във връзка с работата на ищеца, както и причината за напускането и от работа.

Според изложеното, за установено следва да се приеме наличието на неимуществени вреди, причинени на въззиваемата, ищец в първоинстанционното производство, вследствие трудовата злополука - същата е претърпяла значителни болки за продължителен период от време за възстановяване.