Решение № 172 от 08.11.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Петрич, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20241230200381 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба от „О. Б." ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.Ц. ш. № *, ет.*, представлявано от А. Т. управител срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 769855F753338/14.05.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности"-София, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 във от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание за жалбоподателя, който е редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адв. А.. Моли за отмяна на Наказателното Постановление.

1

Претендира разноски в размер на 480 лв.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител. Представят становище от юрк.

М., с което поддържат твърденията за, че НП е законосъобразно и молят за неговото потвърждаване. Претендира се юрисконскултско възнаграждение в размер на 100 лв.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 12.01.2024 г. в 10:56, на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция, находяща се в гр.

П., ул. “Ц. Б. *” № *, стопанисван от „О. Б." ООД с ЕИК ***, проверяващите служители на НАП констатирали, че в обекта било монтирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет модел „ЕВРО ШОП“ вер.

11.хх- KL 03” с ИН на ФУ RE 003097 и ИН на ФП 45005146. При проверката била извършена контролна покупка на 2 кафета на обща стойност 4.58 лв., за което бил издаден ФКБ № 0539579/12.01.2024 г., в 10:56:32 ч., от който е видно, че 2 броя артикули „Т GO Eспресо Дълго“ на обща стойност 4,58 лева били регистрирани в данъчна група „Г“- за продажби на стоки със ставка 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. В хода на проверката се установило, че проверяваният обект, стопанисван от ОМВ България ООС с ЕИК 121759222, няма удостоверение за категоризация като питейно заведение.

С горното приели, че „О. Б.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** не е изпълнило задължението си да регистрира конкретната продажба в данъчна група според вида на стоката, съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0133160/12.01.2024г., при присъствието на Управителя на обекта К.а.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F753338 от 26.01.2024г.

Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

Разпитани по делото са били свидетелите по съставането на Акта- Л. П.

Х. и Т. Б. К.- свидетел по съставянето на Акта.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.

На първо място, жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление и АУАН е съставено в нарушение на административнопроцесуалните правила на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, предвид факта, че АУАН, с който било установено нарушението, бил съставен в присъствието само на следния сивдетел: Т. Б. К., като втори свидетел не е посочен в АУАН и АУАН е подписан единствено от актосъставителя и единствения свидетел.

Съдът, намира, че в настоящия случай, няма нарушение на административно- процесуалните правила при съставянето му, предвид това, че наличието на един свидетел не е съществено нарушение, което възпрепятства правото на защита на жалбоподателя.

3

Съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г.

Във връзка с това, че деянието описано в НП, не съставлява нарушение, съдът излага следните правни изводи:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Съобразно разпоредбата на чл.66, ал. 2, т.3 от ЗДДС, ставката на ДДС е в размер на 9 % за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.

Съгласно практиката на ВАС - Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. д.

№ 3550/2021г. - по препращането към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/Е0 относно общата система на данъка върху добавената стойност:

„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се 4 състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1."

Предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на храна/напитки за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС е налице доставка на стока - храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата на облагане с намалената данъчна ставка, се изхожда и от практиката на СЕС по преюдициални решения по аналогични казуси. Видно от представеното по делото Заявление- Декларация за категоризиване на заведение за хранене и развлечения, заведението за бързо обслужване „Вива кафе“ се заявява с категоризация „Заведение за бързо обслужване“, с брой места за сядане на открито: 8, вид на заведението – самостоятелно, с категория „1 звезда“. /л. 6-7 по делото/, но същото не попада не попада в категоризацията по чл. 120, т.2 от Закона за туризма, предвид това, че не разполага с 12 места за сядане. /л. 8 от делото/.

За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки" или като „доставка на услуги", следва да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни елементи и да се установят доминиращите елементи. В настоящия казус, съдът приема, че според свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, доставката на услуги е осъществена. Както заявява, св. Х., кафето което му е било предоставено, било от служителя на бензиностанцията, който е работил на касата. Същото потвърждава, и св. К.. В насоката около това, че същия не е 5 бил барман или сервитьор, както споделят в съдебно заседание, съдът следва да уточни,че не би следвало да се взема предвид качеството на служителите, за да може да попадне обекта в кръга на „Ресторантьорски и кетърнг услуги“, тъй като нито в Указанията на СЕС, нито на тези дадени от НАП, е постановено, че би следвало да имат такава длъжностна характеристика. В настоящия случай, е важно да се облегне върху обстоятелството за осъществяването на предоставяне на услуга от съответния служител. В конкретния случай, няма съмнение, че напитката, която е предмет на контролната покупка и на фискалния бон, издаден за нея, е приготвена на място от обслужващия персонал в гастро сектора, а не е закупена от магазинната част на обекта.

Следва да се уточни също, че доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа гледната точка на средностатистическия потребител и в рамките на цялостната преценка се отчете не само количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки (решение на СЕС по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63). В този смисъл, при анализ на обстоятелствата, определящи доминиращия елемент на доставката от гледна точка на средностатистическия потребител, от обстоятелството, че напитката по контролната покупка е заплатена и получена на място в търговския обект, а на мястото в този обект са били предоставени и достатъчно помощни услуги, за да може покупката да се консумира непосредствено - обособен кът, маси и столове, почистване и отсервиране след консумация и т.н. Следва, да се счита, че се касае, до комплекс от предоставени услуги, като продажбата на кафе е единствен компонент, поради и което услугата може да се определи като „ресторантьорски", т.е с данъчна ставка 9 % по чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС в ред. от ДВ бр. 71 от 2020 г.