Решение № 118 от 01.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. П., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101034 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на М. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „М.“ № 20 и съдебен адресат по делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4751035/17.03.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получава заемна сума в размер на 900 лева, и общо дължима сума с лихва 1 040,16 лева, при срок на кредита осем вноски.

Сочи, че във вр. с чл. 4 от процесния договор, е сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4751035/17.03.2023 г., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем, като възнаграждението за поръчител е в размер на 823,84 лева. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 1 864 лева.

По отношение на договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищецът твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗПК – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за паричен заем е посочена абсолютната стойност на годишния процент на разходите, без да е разписана ясна методика на формирането му по договора, както и че не е ясно как се съдържа посочената годишна лихва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Сочи, че е налице заблуждаваща търговска практика. Навежда, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, като доколкото сключването на договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договора за паричен заем, е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че ответните дружества са свързани лица и чрез 1 договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит.

В условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предвиждаща сключването на договор за поръчителство като условие за сключване на договора за паричен заем, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, с което се нарушава принципът на добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ищецът твърди, че същият е нищожен, поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и е следвало да бъде включен в ГПР.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за паричен заем № 4751035/17.03.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4751035/17.03.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП; както и да приеме, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 4751035, сключен на 17.03.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.

Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

В срока предвиден за това, ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, също депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Навежда, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че нормата на чл. 11, т.

10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да е посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито да бъдат нарочно изброени разходите, които формират ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че ГПР по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не е налице 2 заобикаляне на материалноправните изисквания на последната законова разпоредба.

Оспорва ищцовите твърдения, че за да бъде отпуснат кредита е необходимо да се сключи договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, като посочва, че изборът на обезпечение е зависел изцяло от волята на ищеца. Счита за неоснователни и твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани.

П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434 бил сключен договор за паричен заем № 4751035 от 17.03.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 900 лева. Кредитът бил отпуснат при следните условия: на 8 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, при ГПР 47,69 % и общ размер на всички плащания 1 040,16 лева.

Между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4751035, с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред "Изи Асет Мениджмънт" АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и "Файненшъл България" ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

"Изи Асет Мениджмънт" АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на поръчителство, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,69 %, а фиксираната лихва е 40,00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще 3 дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.