Решение № 1279 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100504698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 21153/21.11.2024 г. по гр. д. № 25416/2024 г. по описа на СРС, 73 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ EАД сумата от 305,83 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за потребена топлинна енергия за стопански нужди без да е сключен договор по чл.149, ал. 1 ЗЕ в топлоснабдения обект за периода от октомври 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по ч.гр.д. №5564/2024 год. на СРС, 73 състав – 30.01.2024 год. до изплащането на сумата и сумата от 21,12 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за получена без правно основание услуга „дялово разпределение“ във връзка с потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект за периода май 2021 г. – октомври 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по ч.гр.д. №5564/2024 год. на СРС, 73 състав – 30.01.2024 год. до изплащането на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5564/2024 г. на СРС, 73 състав. С решението са отхвърлени изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 47,41 лева, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.59, ал.1 ЗЗД (въз основа на неоснователното обогатяване на ответника за потребена топлинна енергия) за периода от 01.12.2021 г. – 15.01.2024 д. и 4,45 лв., 1 представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата (въз основа на неоснователното обогатяване на ответника за ползваната услуга „дялово разпределение“) за периода от 01.07.2021 г. – 15.01.2024 г.

Против решението в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба вх. № 420360/27.12.2024 г. от „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа възражението, че съдът недопустимо се е произнесъл по претенция, тъй като е налице разминаване между заявеното в подаденото заявление по чл.410 ГПК и заявеното в исковата молба, в резултат на което не е ясно дали претенцията е на договорно или извъндоговорно основание. Оспорил е, че ищецът е доказал реално потребеното количество топлинна енергия, респ. с какво се е обогатил за сметка на ищеца, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване. Оспорил е наличието на идентичност между описания в нотариалния акт за собственост недвижим имот и този, по отношение на който ищецът твърди в исковата молба, че има неоснователно обогатяване. Оспорил е, че наличието на за ангажиране отговорността му за заплащане услугата дялово разпределение. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 126079/09.04.2025 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решение № 21153/21.11.2024 г. по гр. д. № 25416/2024 г. по описа на СРС, 73 състав в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД , като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 25416/2024 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против „Еврофонд Адвайзърс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5564/2024 г. по описа на СГС, 73 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот апартамент №3, находящ се в гр. София, общ. „Студентски“, ж.к. ****. Между страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че до 2 имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия до имота е на стойност 305,83 лв., а стойността на услугата за дялово разпределение е 21,12 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 5564/2024 г. по описа на СГС, 73 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че оспорва предявените искове. Оспорва, че е искал доставяне на топлинна енергия за претендирания период и не е получавал покана за сключване на договор. Твърди, че не е получавал фактури от ищеца. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че не е страна по договор между ищеца и „Джи Ем Би България“ АД, поради което и възразява, че е обвързан от този договор.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 5564/2024 г. по описа на СГС, 7 3 състав. По заявление от 30.01.2024 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „Еврофонд адвайзърс“ ЕООД да заплати на заявителя сумата 305,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от октомври 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.01.2024 г. до изплащането, сумата от 47, 41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 15.01.2024 г., сумата от 2 1 , 1 2 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от май 2021 г. – октомври 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 30.01.2024 г. до изплащането на сумата и сумата от 4,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 15.01.2024 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, че до имота е доставена топлинна енергия в установеното количество, като с оглед липсата на договор между страните, ответникът се е обогатил със стойността й.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за 3 интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по ч.гр.д. № 5564/2024 г. по описа на СГС, 73 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че за имота е ползвана топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че на ответника е предоставено ползването/управлението на топлоснабдения имот, че до имота е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание.

Страните не спорят, че топлоснабдения имот е собственост на дружеството длъжник, като са неоснователни възраженията, че ищецът неправилно е индивидуализирал недвижимия имот, в който претендира да е доставяна топлинна енергия през процесния период. Както в заявлението по чл.410 ГПК в т.9, б. „д“ – за какво е паричното вземане, респ. в т.12 относно обстоятелствата, от произтича вземането, така и в исковата молба е посочен и описан един и същ недвижим имот, а именно ап. №3, находящ се в гр. София, общ. ****. Именно този недвижим имот е посочен и в издадената Заповед за изпълнение №4491 от 05.02.2024 год. В представения по делото нотариален акт за собственост, въз основа на който е прието, че е установено придобитото право на собственост от ответника, е посочен същия 4 адрес на топлоснабдения имот. Вещите лица в приетата по делото комплексна счетоводна и техническа експертиза са работили въз основа на документация във връзка с абонатния номер за недвижимия имот, находящ се на посочения административен адрес. Ответникът – въззивник е юридическо лице, а имотът се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл.

149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Както с отговора на исковата молба, така и в производството пред първоинстанционния и въззивния съд, ответникът не оспорва, че между него и „Топлофикация София“ ЕАД няма възникнало облигационно правоотношение, поради което и не е налице спор между страните относно това обстоятелство.

Установява се, че сградата, в която се намира имотът, собственост на ответника е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1, като тя се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Доколкото по делото не се установява, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, то ответникът като собственик на топлоснабден имот се е обогатил със стойността на доставената топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и изготвената въз основа на тях съдебно-техническа експертиза се установява, че до имота на ответника е доставена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода в исковия период, както и се установява стойността, определена съобразно приложимите нормативни актове.