Решение № 1307 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.а като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501361 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л. Г. Ш. чрез адвокат И. Д. срещу решение № 1248 от 13.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 16166 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в следните части: с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето В. Л.ов Ш. ЕГН ********** на майката А. И. Ш.; определено е местоживеенето на детето В. Л.ов Ш. при майката А. И. Ш.; осъден е бащата Л. Г. Ш. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева в полза на детето В. Л.ов Ш. чрез неговата майка и законен представител А. И. Ш., считано от датата на направеното искане /13.01.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на основание член 143 от СК; определен е режим на лични отношения на бащата Л. Г. Ш. с детето В., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, като детето остава с преспИ.е при бащата; всяка четна година през първата половина от коледната ваканция и всяка нечетна година през втората половина от коледната ваканция с преспИ.е в дома на бащата в съответните дни; всяка четна година в деня Велики петък и Велика събота от 9 часа в петък до 18 часа в събота с преспИ.е на детето в дома на бащата и всяка нечетна година в деня на Великден /неделя/ и Велики понеделник от 9 часа в 1 неделя до 18 часа в понеделник с преспИ.е на детето в дома на бащата; всяка четна година през първата половина от пролетната ваканция и всяка нечетна година през втората половина от пролетната ваканция с преспИ.е в дома на бащата в съответните дни; за рождения ден на детето – денят, следващ датата 18 юни, за времето от 10 часа до 18 часа; както и един месец през лятото всяка година, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и е осъден въззивника да заплати разноски по делото пред първата инстанция в размер на 380 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че районният съд не е дал възможност на въззивника да докаже твърденията си, като не е уважил искането му за приемане на електронни документи, както и за извършване на оглед по реда на член 204 от ГПК на аудио- и видеозаписите и за назначаване на съдебно-техническа компютърна експертиза на представените документи, за да се установи авторството им. Също така не било уважено искането му за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди от ІV РУ при ОД на МВР – Варна с документите по преписка, образувана по него сигнал за отправяни заплахи спрямо въззивника от приятеля на А. Ш.. Не било уважено искането за допускане на комплексна съдебно-пихологическа и психиатрична експертиза на детето. Излага се, че събраните по делото гласни доказателства били тълкувани незадълбочено и превратно, в резултат на което се е стигнало до погрешни правни изводи. Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят родителските права на бащата и се определи местоживеенето при него, да се осъди майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева и да се определи режим на лични отношения на майката с детето. В условията на евентуалност, ако не се предоставят родителските права на бащата, то да бъде разширен режимът на лични отношения между бащата и детето.

Въззиваемата А. И. Ш. чрез адвокат Г. Ж. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки един от пунктовете на въззивната жалба. Желае се потвърждаване на решението в обжалваните части.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба си молба Л. Г. Ш. твърди, че на 18.06.2020 г. се е родил синът му В. Л.ов Ш., а на 06.08.2021 г. сключил граждански брак с майката на детето А. Ш.. Сочи се, че след като се родил синът им, ответницата започнала да изпада в по-чести и по-сериозни нервни кризи: крещяла на детето, защото 2 плачело; заплашвала го, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи ръчичките. Откакто започнали да къпят детето извън корито, тя отказвала, защото я бил заболявал кръста, като се пояснява, че ответницата има сколиоза и вродена малформация на един прешлен. Излага, че когато приспива детето, майката му крещи, ако не заспи до времето, за което тя е определила, че това трябва да стане, а след това извиквала бащата да го приспи. Сочи, че майката възпитава детето като му пуска да гледа клипчета в „Ютуб“. Ищецът твърди, че преди почти 2 месеца синът им се разболял и се наложило по спешност майката с детето да влязат в болница. В този момент ищецът не успял да се освободи от работа, за да й помогне да приготви багажа, а майка й ги закарала в болницата. Излага, че работи в „***" ЕООД като техник поддръжка на телекомуникационни мрежи и не било възможно да тръгне веднага, а и знаел, че майка й е при нея. През целият болничен престой ходил всеки ден по три пъти да им носи храна и напитки, дори успял да убеди лекарите да остане едната вечер в болницата, а съпругата му се прибрала в къщи. След изписване от болницата съпругата му казала, че го напуска и отива да живее при майка си с детето, но не отишла веднага, а след една седмица, когато родителите й се върнали от Германия. Стояла там две седмици и се върнала, защото детето й казало, че иска при тати. Преди да си тръгне малкият бил научен да заспива сам, но ответницата започна да изпраща бащата да го приспива под предлог, че било ставало късно и той трябва да заспи веднага. Оказало се, че го е пращала, за да не я слуша с кого и какво си говори в социалната мрежа TikTok.

Малко преди да се изнесе от жилището им ищецът забелязал, че си комуникира с някой и трие хронологията. Съпругата му казала, че заради проблемите с нервите се свързала с психолог, който живеел в Б.. В последствие ищецът разбрал, че не е психолог, а имал сервиз за лаптопи в Б. и накрая той му казал, че всъщност не е във Б., а във „***". Ищецът твърди, че лицето отишло пред дома им и се опитало да го накара да слезе пред блока, за да му счупел краката. След това му казал да си помисли дали иска да живее с жена си, защо тя му изневерява и че дали бил той или някой друг, нямало никакво значение, а накрая два пъти написал „моя е, забрави за нея". Ищецът твърди, че съпругата му същата вечер му писала от другата стая, че била изрод и че не заслужавала да бъде обичана, но на следващият ден отново започнала да отрича, че е има нещо между тях. Откогато разбрал за този мъж и я питал за него, тя започнала да се заключва и да стоят в различни стаи. В началото на месец декември 2022 г. ответницата започнала работа в магазин „Метро". На 05 декември /първият й работен ден/ била на смяна до 21 часа и когато се прибрала, отново започнала да му крещи и да го заплашва, че щяла да го „изпука в изкуствените зъби". На следващия ден съпругата напуснала семейното жилище и отишла да живее при майка си. Ищецът твърди, че от тогава детето Влади стои повече време при бащата, защото майка му работи на смени и понякога е до късно вечер на работа. Синът му е много силно привързан към баща си, а той полага всички усилия за неговото правилно развитие и възпитание. Сочи, че единствено той го къпе, приспива, храни, 3 облича, води и прибира от яслата. Бащата излага, че работи в същият квартал, на няколко минути пеш. Майка му също живее в непосредствена близост и много често полага грижи за детето, което се чувства много добре с нея, понякога и целодневно, тъй като тя работи два-три дни в седмицата.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва изложеното в нея. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга и искане за предоставяне родителските права по отношение на роденото общо дете, определяне местоживеенето му, издръжка, режим на лични отношения и ползване на предбрачното фамилно име - Г..

Ответницата А. Ш. излага, че през цялото време, в което са били заедно със съпруга й, усещането й било, че той не е искрен с нея. Винаги мнителен, като че ли изградил една стена по между им, която с времето, вместо да пада и да бъде заменена от доверие и разбирателство, сякаш ставала все по-плътна. За него и семейството му съпругата никога не била достатъчно добра, никога не отговорила на техните представи за добра майка и съпруга. Ежедневно била обиждана от него, че е боклук, некадърна, недъгава, неблагодарна. Вербалната агресия и психическия тормоз от страна на съпруга били всекидневни.

Редовно била следена и проверявана с кого общува, къде ходи. Липсата на внимание и нормална комуникация били ежедневие от негова страна. Когато не бил на работа, обикновено бил на телефона си. Твърди, че от страна на семейството на майка му също е получавала многократни обиди и заплахи, че е некадърна, неблагодарна, че ще й вземат детето. Майка му имала проблеми с алкохола и, когато е пила, ставала агресивна и нападателна към снаха си.

Ответницата сочи, че от раждането на детето им винаги и основно тя се е грижила за него. Винаги била против заниманията на толкова малко дете с телефон и компютър, но теорията на бащата била, че така детето „учело език", а всъщност това му давало възможност и той да стои на телефона си, без да е необходимо да се занимава с него. Счита, че човек, който не може да се справя сам с домакинските задължения, който стои по часове пред екрана на телефона и/или компютъра, няма никакви интереси към книги, изкуство, не би могъл да бъде пример и не би могъл да допринесе за правилното развитие на детето. Сочи, че здравословния й проблем, свързан със сколиоза и малформация на един прешлен не й е попречило да износи и да роди детето си, по никакъв начин не може да й попречи, да го отгледа и възпита.

В предоставения му срок ищецът е депозирал отговор по насрещния иск.

Оспорва изцяло исковите претенции и наведените в насрещната искова молба твърдения.

Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище в представен по делото социален доклад, че майката не възпрепятства срещите на бащата с детето и полага усилия да се предотврати появата на поведенчески проблеми и негативни ефекти върху правилното психическо развитие на детето вследствие на раздялата й с бащата. Социалните работници смятат, че родителите притежават необходимите родителски 4 умения да обгрижват детето си, както и да задоволяват адекватно базовите му потребности. Налице е комуникация на между родителите по теми, свързани с детето, но и конфликт помежду им. Детето е в добро психо-емоционално състояние и в негов интерес на детето е на родителя, който не упражнява родителските права, да бъде определен разширен режим на контакти.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето, режимът на лични отношения и определената издръжка за детето.

В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им.

Дейността на съда при определяне кому да се предоставят родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като замести липсата на общо решение на страните по гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен да се съобразява единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е найцелесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не представлява процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички направени искания и възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е ограничен от заявяването на нови факти и събирането на доказателства с доводи за настъпила процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, но не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове, защото това следва от спецификата на производството като спорна съдебна администрация.