Решение № 636 от 06.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Сливен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104845 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 28.08.2017г. сключил с ответника Договор № 044LD-R-**** за банков кредит, по силата на който банката отпуснала на ответника кредит в размер на 4 500 лв. за текущи нужди. Неразделна част от договора били погасителен план, общи условия за кредити на физически лица и методика за определяне на референтен лихвен процент. Крайният срок за погасяване бил 02.09.2027г., като кредитът следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски.

За ползвания кредит и в случай, че кредитополучателя получавал работната си заплата по разплащателна сметка в банката ищец по която имало издадена дебитна карта, кредитополучателят заплащал предвидената в т.4.1 от договора за кредит договорна лихва, както следва: а) за периода от отпускането на кредита до 02.09.2018г. годишна лихва в размер на 7 % процента и б) след изтичане на посочения в б.“а“ срок, за остатъчните срок и размер на кредита банката прилагала годишна лихва в размер на действащия 1 към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 6,36 пункта.

Сочи, че съгл. т.10 от договора, плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения съгласно раздел II, т.4,1 и т.4.2 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът бил в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като съгласно т.13 от договора всички разходи произтичащи от неизпълнение на договора били за сметка на кредитополучателя. Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен от ответника на 28.08.2017г. по негова разплащателна сметка в ищцовата банка IBAN BG42FINV91501016726889. От 02.07.2022г. ответникът бил в забава на плащанията по договора за кредит – били просрочени 33 бр. вноски за периода от 02.07.2022г. – 02.03.2025г., като на датата на предсрочната изискуемост 06.03.2025г. били дължими и възнаградителната лихва от 03.03.2025г. до 05.03.2025г. и предсрочно изискуемият остатък от главницата.

По силата на т.10.1.2, б. „а“ ОУ банката сочи, че обявила на ответника предсрочната изискуемост на кредита, чрез писмени предизвестия с изх. № 231- 705/04.12.2024г. и кредита бил предсрочно изискуем от 06.03.2025г.

Твърди, че депозирала пред съда заявление по чл.417 ГПК, било образувано заповедно производство по чгд № 2202/2025г. на СлРС, по което съдът издал заповед за незабавно изпълнение за исковите суми и съответно дал указания към заявителя да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Задължението не било погасено и към настоящия момент.

Иска се от съда признаване на установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 2 735.68 лв. – главница по договор за кредит № 044LD-R-****/ 28.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2025г. до окончателното плащане; 405.58 лв., възнаградителна лихва от 02.10.2022г. до 05.03.2025г.; 347.27 лв., наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит от 02.07. 2022г. до 05.03.2025г.; 46.25 лв.,законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 06.03.2025г. до 21.04.2025г.вкл и 120 лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит.

2

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, депозиран чрез назначен особен представител, който оспорва исковата претенция, като неоснователна.

Твърди, че при връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, ЧСИ не спазил законови правила, като не били отразени в бланката часовете на посещенията на адреса на ответника от призовкар.

Поради тази причина връчването на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита било нередовно и тя не настъпила, поради което банката имала право да иска единствено падежиралите вноски по кредита. Сочи, че клаузата по т.15.1 от договора, според която, ако кредитополучателят не уведоми банката за промяна в адреса си, всички съобщения изпратени до обявения в договора адрес се считали за връчени, била неравноправна. По този начин недопустимо били изравнени условията за уведомяване на клиент - физическо лице, с тези на търговско дружество по чл.50 ал.2 ГПК. Освен това имало разминаване на посочените в исковата молба размери на вноски с тези по погасителен план към договора. В ОУ по т.4.2. била формулирана неравноправна клауза, според която размерът на лихвените плащания не отразявал точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а имал ориентировъчен характер. Така банката ищец имала свободата да определя точните вноски по погасителния план, както намери за добре, без ответникът да е взел участие при формиране на обща воля. Също сочи, че в ОУ били приети редица незаконосъобразни клаузи, позволяващи на ищеца едностранно и при условия, каквито той счете за предопределящи, да променя размера на месечните погасителни вноски чл.4.4, да променя общия разход по кредита- чл.4.7, да формира променливата компонента на базата на друг действащ пазарен индекс, който банката избере чл.4.12.1, да олихвява просрочените задължения с различен лихвен процент, включващ наказателна надбавка - чл.6.1, като по този начин се събирала наказателна, освен законната лихва, в противоречие с чл.86 ал.1 ЗЗД / т. нар. анотицизъм/.

Прави възражение за нищожност на сключения договор за банков кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Твърди, че не е предоставен СЕФ преди сключването на договора, каквото задължение 3 имал кредитодателя ищец по чл.5 ал.1 и 2 ЗПК. Неизпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на информация несъмнено дало отражение на клаузите на сключения договор. Така уговореният лихвен процент бил в размер на 7 %, който надхвърлял поне два пъти обичайните условия, при които се отпускали банковите кредити. Налице била грабителска клауза и договорът бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави.

Същото се отнасяло и за повишаването на лихвения процент на 8% в случай на просрочие и когато не било изпълнено задължението на кредитополучателя да получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката. В чл.11.1-г било предвидено право за банката да събира служебно без съдебна намеса изискуеми вземания от всички сметки на кредитополучателя. В чл.12.1 било прието, че кредитополучателят давал изрично и неотменимо съгласие банката да събира всички дължими суми по договора от всяка негова сметка при нея. Клаузите били неравнопоставени, тъй като позволявали директно принудително изпълнение за всяко претендирано от банката вземане. В чл.10.1.2.6 ОУ било предвидено право за банката да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем при възникване на различни хипотези, сред които и тази, при която кредитополучателят не извърши изискуемо плащане по друг кредит предоставен от банката, поради сериозно влошаване на финансовото си състояние. Клаузите са незаконосъобразни , тъй като предвиждали пренасяне на отговорност за неизпълнение по настоящия договор от други договори, сключени между банката и кредитополучателя. Иска се отхвърляне на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2017г. ответникът депозирал пред ищеца банка искане за отпускане на кредит в размер на 4 500 лв. за срок от 120 месеца. В Раздел Декларации от това искане ответникът с подписването му декларирал, че е запознат предварително с ОУ на банката за кредити за физически лица, с Тарифата за такси и комисионни, събирани от банката, бюлетин за лихвите, начислявани от банката, с методиката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК и др., като получил от ищеца необходимата по ЗПК преддоговорна информация под формата на СЕФ на хартиен или друг траен носител, представена по ясен и разбираем начин и позволяваща муда 4 сравни различни предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. От искането подписано от ответника е видно, че той отказал сключване на предложена му към договора застраховка.

На 28.08.2017г. между страните бил сключен договор № 044LD-R-****, по силата на който, ищецът банка предоставил на ответника кредит в размер на 4 500 лв. по разплащателната му сметка за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита бил 02.09.2027г. – 120 месеци, респ. толкова месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, фиксиран лихвен процент 7% за първите 12 месеца, променлив лихвен процент 7%, включващ референтен лихвен процент 0,64% и надбавка към него 6,36% за следващите 108 месеца, ГПР 7,47%. Общата дължима сума била в размер на 6 328,66 лв.

Неразделна част от договора за кредит са подписани на всяка една страница от страните приложимите към договора ОУ на банката за кредити на физически лица, както и методика на банката ищец за определяне на референтен лихвен процент по ЗПК и закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

На 04.12.2024г. банката ищец изготвила писмено предизвестие, с което поканила ответникът да заплати в едномесечен срок от получаване на съобщението всички просрочени задължения по кредита, като в случай, че не бъдат платени банката обявява предсрочна изискуемост на целия кредит на основание т10.1.2 б.“а“ ОУ. Предизвестието било връчено на ответника от ЧСИ, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК по постоянен и настоящ адрес на 13.01.2025г. и след изтичане на законовия двуседмичен срок за получаване на книжата, ЧСИ съставил констативен протокол от 28.01.2025г.

От протокола е видно, че ответникът не е имал действащи трудови договори за връчване на предизвестието по месторабота. За действията по връчването банката ищец заплатила по банков път на ЧСИ сума в размер на 120 лв., съобразно фактура № 45481/05.12.2024г. и сметка № 110086/05.12.2024г.

На 22.04.2025г. ищцовото дружество-банка депозирало пред СлРС заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника. Било образувано ч.гр.д. № 2202/2025г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 1394/23.04.2025г. за следните суми: 2 735,68 лв., главница по договор за кредит № 044LD-R-****/28.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2025г. до окончателното плащане; 405,58 лв., възнаградителна лихва за периода от 02.10.2022г. до 05.03.2025г.; 347,27 лв., наказателна лихва за 5 забава за периода от 02.07.2022г. до 05.03.2025г.;46,25 лв., законна лихва от датата на предсрочната изискуемост 06.03.2025г. до 21.04.2025г. вкл., 120 лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит и 212,13 лв., разноски по делото. Издаден бил и изпълнителен лист за сумите.

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното производство указал на заявителя и настоящ ищец възможността да предяви установителен иск и съответно спрял изпълнителното производство.

Исковата молба е депозирана в указания едномесечен срок на 28.11.2025г.

В хода на процеса е допусната, изготвена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че сумата по кредита в размер на 4 500 лв. била усвоена от ответника на 28.08.2017г. Кредитополучателят извършвал плащания по кредита си в общ размер на 3 089,65 лв., разпределени по пера, както следва: 1 764,32 лв. главница; 1 318,13 лв. договорна лихва и 7,20 лв. наказателна лихва.