Решение № 1423 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100503791 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 11250/16.01.23 г. на С. В. И., с която се обжалва решението от 01.12.2022 г. по гр. дело № 43700/2021 г. на СРС, 149 състав, в съответните части, в които родителските права по отношение на детето Т.Б. Д. са предоставени за упражняване на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето, а на майката – въззивница в настоящото производство, е определен режим на лични отношения с детето, и последната е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 26.07.2021 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът И. моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Т. на нея (въззивника), с произтичащите от това последици - местоживеенето на детето да бъде определено при нея, на бащата (въззиваем) да бъде определен режим на лични отношения с детето, по посочения във въззивната жалба начин, и последният да бъде осъден, да заплаща на сина си Т. месечна издръжка в размер на 300 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещната 1 искова молба. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. Е. Д. оспорва изцяло изложеното във въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С решението от 01.12.2022 г. по гр.д. № 43700/2021 г. на СРС, 149 състав, е прекратено производството по делото в частта относно упражняването на родителски права, местоживеенето, и определяне на режим на лични контакти на детето З.Б. Д.а, упражняването на родителските права по отношение на детето Т.Б. Д. е предоставено на бащата Б. Е. Д., при когото е определено местоживеенето на детето, на майката С. В. И. е определен режим за лични контакти с детето Т. всяка четна седмица от годината с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на детето; по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници), за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина; през лятната ваканция за 30 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември; всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник, и майката С. В. И. е осъдена да заплаща на сина си Т.Б.

Д., чрез неговия баща Б. Е. Д., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 26.07.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. С решението са отхвърлени исковите претенции на Б. Е. Д. за осъждане на С. В. И. да заплащане на месечна издръжка на навършилата пълнолетие в хода на делото З.Б. Д.а за периода от 26.07.2021 г. до 26.06.2022 г. Първоинстанционният съд, също така, е осъдил, С.

В. И. да заплати в полза на Софийски Районен съд държавна такса върху определената издръжка в размер на 360 лв.

За да прецени, че е в интерес на детето Т. родителските права върху него да се предоставят за упражняване на бащата, при когото детето да живее, първостепенният съд е установил следното: страните, въпреки крайно конфликтните си отношения и родителска раздяла, са продължили да обитават и обитават, заедно с общите си деца З. (пълнолетна) и Т.

2

(непълнолетен) жилище, находящо се в гр.София, ж.к. Люлин, собственост на Д. и децата; след родителската раздяла пряката и непосредствена грижа за детето Т. се поемала изцяло от бащата, който задоволял не само базовите потребности на детето от храна, подслон, образование, издръжка, но и поемал цялата домакинска работа, и разполагал с необходимия капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полага адекватни на нуждите на сина си грижи за него; бащата нямал клинично значими психологични и/или психиатрични състояния, за разлика от майката, която имала прекаран епизод с шизофренни или полиморфни симптоми; между него и детето имало изградена връзка на привързаност и доверие; детето нямало специфична привързаност към майката, изпитвало дезинтересираност от нея, защото тя била дезинтересирана от него и отказвало да живее с нея.

Въз основа на посочените обстоятелства районният съд е направил извода, че загубеният авторитет на майката и отричането й от детето (дистанциране, отблъскване и омаловажаването й като родител) се дължи на нейно поведение и неполагани адекватни грижи, поради което, съобразявайки пола и желанията на Т. с оглед неговата най-добра защита на интересите е упражняването на родителските права върху детето да бъде предоставено на бащата, при когото детето да живее, а на майката да се определи режим на лични контакти.

Въззивният съд е изслушал двете страни и детето Т., приел е заключението по допуснатата комплексна съдебнопсихологична - психиатрична експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните доклади на ДСП – Люлин.

При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът С. В. И. е заявила, че е с висше образование, работи като санитар в ИСУЛ в операционно отделение, на смени, обикновено от 07:30 ч. до към 15:30 часа или от 7:00 ч. до 19:00 ч., без нощни смени, няма нов партньор. В грижите за детето Т. можела да разчита на помощта на сестра си и на майка си, които живеели в близост. Дистанцираното отношение на детето Т. към нея смята, че е последица от манипулациите на бащата. Посочила е, че е повишавала тон, но след като се е налагало да повтаря по няколко пъти, тогава се намесвал бащата и манипулирал детето, като твърдял, че тя е лоша, че вика, че се кара и по този начин влияел на детето, настройвал го негативно срещу нея. Добавила е, че отношенията с по-голямата й дъщеря са добри, нормални, като между майка и дъщеря. Дъщеря й споделяла с нея само това което сметнела за необходимо, защото не били толкова близки, тъй като тя била поемоционална, а на Т. било „забранено“ да й казва всичко. Определила е като близки отношенията с Т., който споделял с нея, но не пред баща си, защото последният понякога го плашел, че нямало да му плаща уроците, нямало да му купува телефон и др. Тя самата нямала нищо против детето да се вижда 2 - 3 пъти седмично с баща си, ако родителските права й бъдат предоставени за упражняване. Изразила е мнение, че напрежението, което се създавало от съвместното обитаване на жилището, влияело, но не толкова. С бащата до преди известно време комуникирали с нападки, но напоследък не говорили, което било добре. Тя не се месела в неговите неща, той преди година се намесвал, а сега - странял леко.

3

Бащата готвел на децата, а тя перяла и чистела. Когато тя готвела за децата бащата не им разрешавал да ядат от нейната храна.

Изслушан от въззивния съд по реда на чл.59, ал.6 СК въззиваемият Б. Д. е заявил, че е с висше образование, работи в сектор „Сигурност“, с работно време от 8:00 ч. до 17:00 часа, а в събота и неделя почива. В грижата за детето Т. можел да разчита на помощта на родителите си и на сестра си, които живеели в непосредствена близост, в съседни блокове.

Помощ можели да оказват и плетениците му, които били големи. Нямал нова партньорка, грижил се за децата, полагал всички усилия да израснат добре образовани, интелигентни и възпитани деца. Дъщеря му била студент. Всички необходими разходи по образованието на децата, включително курсове по езици, и др., както и джобни пари, изцяло покривал той, наред с грижите за домакинството. Той перял, чистел, готвел за децата. Майката понякога дори не миела съдовете, които ползвала. Атмосферата в жилището не намирал за добра.

Изразил е притесненията си как тя ще се отрази на психиката на детето Т.. Посочил е, че той на практика упражнявал родителските права. Не налагал на децата ограничения за контактите им с майката. Искал само тя да полага адекватни грижи, защото тя не полагала никакви грижи. Той обезпечавал изцяло всички нужди на децата. Изцяло и двете деца били на негова издръжка.

Пред въззивната инстанция детето Т.Б. Д. е споделило, че живее с в едно жилище с родителите си и със сестра си, обстановката в което не била добра. Родителите му не се разбирали, не си говорили по между си, или ако говорели за нещо се карали. От около три години родителите му ползвали различни стаи. Майка му спяла в хола, баща му в спалнята, я той и сестра му в детската стая. Атмосферата в жилището не му харесвала. За училище му помагал баща му. Баща му готвел, купувал му дрехи и др. необходими неща, той плащал уроците му по български език, по математика, както и по английски език. Той му помагал за домашните, а когато бил ангажиран помагала сестра му. Сестра му се разбирала с баща му, говорела с майка им понякога, но двете се карали. Той самият също се разбирал по –добре с баща си. В отношенията с майка му винаги имало напрежение. Обикновено майка му вместо да го попита дали може да направи нещо, още с влизането започвала да вика, а това го напрягало и не му харесвало. Майка му готвела много рядко, може би веднъж в месеца.

Споделил е за случай, в който нямали храна и баща му забъркал яйца, с които се нахранили, след което майка му извадила пържоли и ги направила за себе си, без дори да го попита дали иска и той. Т. е заявил, че ако има проблем или нужда от съвет, споделя с баща си. Успехите и хубавите събития също споделял с баща си. На майка си можел да каже, ако събитието е много хубаво, като с нея изобщо не обсъждал проблемите си. Добавил е, че се разбира със сестра си, както и с братовчедите, леля му, баба му и дядо му от страна на баща му.

Последните помагали в неговото отглеждане. Майка му работела от около една година.

Работела на смени. Баща му работел дневна смяна до към 17:00 – 18:00 часа. Т. е заявил и категоричното си желание да живее с баща си, като примерно веднъж месечно да се вижда с майка си, и е добавил, че баща му не пречел на общуването с майка му. Подчертал е, че всеки път, когато разговарял с майка си имало напрежение, стигало се до скандали. От време 4 на време разменял по някоя приказка с нея, когато тя понякога го питала нещо. Обикновено за да не станел скандал просто млъквал. За пример е посочил случилото се вечерта, преди изслушването му в съда, когато написал есе по „Музика“ по зададена тема и помолил баща му да го дооформи. Тогава майка му пак започнала да вика, че нямало да може да спи, изгонила го от неговото легло, казала му да ходи да спи в спалнята или в хола, защото баща му щял да вдига шум докато помагал за есето и тя нямала да може да спи.