Решение № 665 от 27.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20235220104608 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.3 от КТ от Л. Д. М.-., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.*********, срещу Напоителни системи ЕАД – клон Тополница, ЕИК [1]8311600780108, със седалище и адрес на управление- гр. София и адрес- Пазарджик, ул.

******.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата работила в ответното предприятие на длъжност „експерт- юрист“ по силата на трудов договор №120 от 03.02.2023г. , с основно месечно възнаграждение от 2000.00лв. и срок на договора- за неопределено време.

Със Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С. М. било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ , поради съкращаване на щата. При връчването на посочената заповед, ищцата обърнала внимание на управителя на дружеството, че е общински съветник и съгласно чл.35 от ЗМСМА се ползва със закрила при съкращения. Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата била диабетик, поради което било необходимо и съгласие от Инспекцията по труда.

1

Съгласно изложеното от ищцата, въпреки че заемала длъжността „експерт- юрист“, длъжността на М.-. била на практика идентична с тази на юрисконсулта, поради което следвало да се проведе подбор при съкращения, какъвто не бил проведен. Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата счита, че е неправилно уволнена и трудовият й договор е бил прекратен незаконосъобразно.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно и да бъде отменено същото,както и да бъде отменена Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С.

М. като незаконосъобразна и неправилна, и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 916.00лв. за времето, през което същия е останал без работа. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани, поради следните съображения: счита се,че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно. Изложени са подробни съображения в тази насока. Не се оспорва твърдението, че ищцата е имала качеството на общински съветник, но към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /18.10.2023г./ М. [1]П. не била общински съветник, а кандидат за такъв. Твърди се в подадения отговор на исковата молба, че ищцата не е представила своевременно пред ответното дружество при връчване на заповедта, документи, че страда от заболяване- диабет.Предвид изложеното, ответникът не е могъл да представи медицински документи пред съответната трудово-експертна лекарска комисия за мнение. Сочи се, че доказателствената тежест за закрилата по чл.333 от КТ лежи върху ищеца, като същият е бил длъжен да докаже на основание чл.333,ал.7 от КТ ,че към момента на прекратяване на трудовия договор страда от заболяване по Наредба №5/1987г. Ищцата била уведомила управителя на дружеството, че към момента на прекратяване на трудовия договор се ползва единствено от закрила в качеството си на общински съветник. Оспорва се изложеното в 2 исковата молба, че работодателят не е провел процедура за подбор, като се излагат съображения в тази насока.

Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че между страните Л. Д. М.-., гр.Пазарджик, ул.*********, и Напоителни системи ЕАД – клон Тополница,

ЕИК[1]8311600780108, с адрес - гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“№3, обл. Пазарджик, е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Експерт- юрист“ в ответното предприятие въз основа на Трудов договор №120 от 03.02.2023г . , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000.00лв. и срок на договора- за неопределено време.

По делото е приложена и Длъжностна характеристика за длъжността /л.5-7/.

Със Заповед №218 от 11.09.2023г. на управителя на ответното дружество е била определена комисия за извършването на подбор между служителите на Напоителни системи ЕАД – клон Тополница, които заемат длъжността „експерт- юрист“ и „юрисконсулт“. На същата дата /11.09.2023г./ е бил съставен Протокол от комисията , с който е било предложено да бъде прекратен договора на М.. В посоченият протокол са изброени и критериите , които са били взети предвид при извършената преценка.

Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С. М., трудовото правоотношение било прекратено, като в посочената заповед като основание за прекратяването му, била посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ- съкращаване в щата. Горното се установява от приетите по делото доказателства. Заповедта е била връчена на ищцата на 18.10.2023г. срещу подпис.

От представените по делото Удостоверение

3 от 12.11.2019г. и

Клетвен лист се установява, че ищцата е била избрана за общински съветник в Община Пазарджик в изборите, проведени на 27.10.2019г. и е положила Клетва на 13.11.2019г. С Решение на Общинска избирателна комисия Пазарджик от 26.09.2023г. е била регистрирана кандидатска листа на Коалиция „БСП за България“ за участие в изборите за общински съветници, , където фигурира името на ищцата. От постъпилата от ТД на НАП- Пловдив справка-информация става ясно , че няма данни за декларирани възнаграждения за 2023г. , получени от М. в качеството й на общински съветник. Получените възнаграждения през 2023г. се декларират в законоустановения срок през 2024г.

По делото е прието и Медицинско удостоверение , издадено на 08.02.2024г., че М. страда от заболяването „захарен диабет“, считано от м. декември,2020г.

В хода на производството по делото е била допусната и извършена съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която, размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2286.00лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение , за шест месеца, е в размер на 13 716.00лв.

Размерът на обезщетението по чл.220 КТ е 2286.00лв. Експертното заключение не е оспорено от страните и прието от съда. В проведеното на 09.02.2024г. открито съдебно заседание по делото е извършена констатация с оригинала на ТК на ищцата от която се установи, че М. не е започнала работа в друго предприятие след прекратяване на ТПО.

По делото е изслушана допълнителна икономическа експертиза, с която, по поставен от ищеца въпрос, е бил изчислен размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2486.00лв. с включване на социалните разходи .

Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение , за шест месеца, е в размер на 14 916.00лв. Размерът на обезщетението по чл.220 КТ е 2486.00лв.

В хода на производството не са били разпитвани свидетели.

4

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТИсковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, като по своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца / работник/ и ответника/ работодател/ . Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото, като ищцата е заемала длъжността „Експерт- юрист“ в ответното предприятие въз основа на Трудов договор №120 от 03.02.2023г . , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000.00лв. и срок на договора- за неопределено време.

Основателността на исковете предполага извършване на уволнението в противоречие със закона, включително при злоупотреба с права от страна на работодателя. Ответникът-работодател следва да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на сочените от него правни основания. С оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работодателят е злоупотребил с права при прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от приетите по делото доказателства, трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С. М., като в посочената заповед като основание за прекратяването му, е посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ- съкращаване в щата. Горното се установява от приетите по делото доказателства. Заповедта е била връчена на ищцата на 18.10.2023г. срещу подпис.

5

Според утвърдената съдебна теория и практика по въпроса за реалното съкращаване на щата ,такова е налице при следните предпоставки : промяната в щатното разписание да е извършена от органа , който има право да определя структурата и да извършва промени в щатното разписание; съкращаването на щата да е извършено по законоустановения ред; трудовата функция на съответстващата длъжност да е премахната( да не съществува ) , което означава следното: трудовата функция въобще да е заличена ; да е разпределена( възложена ) за изпълнение между други служители или работници ; да е възложена за изпълнение на външни лица или фирми ; на мястото на съществуващия щат ,но със заличена трудова функция да е създадена или да са създадени нови длъжности със съвсем различни трудови функции от заличената; промяната в щатното разписание трябва да предхожда или най- късно да съвпада с уволнението ,което означава , че уволнението трябва да съвпада или да следва промяната в щатното разписание.

Основателен се явява доводът в исковата молба за допуснати съществени нарушения на процедурата по подбор, които сами по себе си обуславят незаконосъобразност на уволнението.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ 6 закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Критериите по чл.

329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.