Определение № 2038 от 25.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2038 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502252 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:

130460283, чрез пълномощник адв. З. Й. Ц. - САК, против разпореждане, обективирано в Заповед № 4543/05.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 8101/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, XXII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират следните суми: 158, 44 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги ******* от 16.02.2013 г., изменен с допълнително споразумение от 24.10.2019 г.; 119,95 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********, изменен с допълнително споразумение от 26.09.2019 г.; 156,96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ****** от 10.09.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 28.02.2021 г.; 50,67 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 10.02.2021 г.; 204,46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***** от 12.03.2021 г., всички сключени с Л. И. Х..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД счита така постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на ПдРС за 1 вероятна неравноправност на клаузите, от които произтичат процесните вземания за неустойка. Съдът не изложил мотиви относно останалите два компонента, от които се формират неустойките, извън трите стандартни месечни такси, а именно – част от стойността на ползваните отстъпки и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства.

Частният жалбоподател посочва, че длъжникът се е съгласил с клаузите за неустойки и с последиците, които те предвиждат. Така договореният размер и начин на формиране на неустойката не противоречали на добрите нрави. Не били налице кумулативните изисквания на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП по отношение на процесните клаузи за неустойка, респ. не могло да се приеме, че те са неравноправни. Размерът на неустойките бил съобразен с вредите, които „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД бил претърпял, а не бил прекомерен.

Съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги от заявителя били съгласувани с Комисията за защита на потребителите посредством сключването на спогодба по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на Софийски градски съд.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски.

По същество частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално, не е в правомощията на заповедния съд да установи безспорно. Доколкото обаче основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни. Съгласието на потребителя с клаузите на договорите не ги прави автоматично индивидуално уговорени, поради което този довод на жалбоподателя не може да се възприеме за основателен.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесуалният закон задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van 2

Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираните вземания за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребителя. Относно неустойките за предсрочно прекратяване на договорите в посочените по-горе размери, ПдОС намира, че начинът, по който се формират те, остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но напълно неясно остава каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Отделно от това, едва в частната си жалба заявителят е посочил по пера компонентите на задълженията за неустойка по всеки договор в абсолютни стойности. Предвид това, необоснован е аргументът, че липсата на изрични мотиви в обжалвания акт досежно тези компоненти по отделно водела до неговата неправилност.

Настоящият състав на Пловдивски окръжен съд приема, че начинът на формиране на неустойките по процесните договори е абсолютно неясен. Той е неясен както за средния потребител, така и остава неясен за съда, доколкото посочването на компонентите на неустойките в абсолютни стойности не внася никаква яснота за това, как са получени тези абсолютни стойности. Всичко това прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за определяне на неустойки при предсрочно прекратяване на процесните договори са правилни.

При горната констатация, оплакванията на жалбоподателя за спазване на добрите нрави при определяне на размера на неустойката и съответствието й с претърпените от него вреди, е безпредметно да се обсъждат по същество.

Това е така, понеже самата неравноправност на клаузата изключва всяка възможност за съответствието й с добрите нрави или за съблюдаване на равноценност между претърпените от доставчика на услуги вреди и възложената на потребителя финансова тежест.

3

В заключение, аргументът за „съгласуване“ на процесните клаузи с компетентния контролен административен орган чрез постигане на спогодби по посочени граждански дела, подсъдни на Софийски градски съд, е несъстоятелен. Това е така, тъй като настоящият състав, а така също и съставът на първоинстанционния съд, не са обвързани от последиците на постигнатите спогодби.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 4543 от 05.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 8101/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4