Решение № 702 от 14.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. П., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720101229 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. Б. Н. ЕГН ********** гр.П. ул.К. *** и съд.адрес адв.А. С. АК П.

СРЕЩУ„Топлофикация-П.” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не им дължи сумата от 1396лв. представляваща стойността на доставена но незаплатена топлоенергия по изп.дело № *** на ЧСИ С.Б. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2019 издаден по чгд № **** на ПРС както следва :

1 главница887.27лв. незаплатена топлоенергия за периода 01.05.2014-31.07.2016 сумата 433.62лв. изтекла лихва за забава за периода 08.07.2014-05.02.2024г. ведно със законната лихва за забава върху главницата - считано от датата на заявлението 18.07.2019 до окончателното изплащане на сумата и направените по делото

50лв.юк.възнаграждение-разноски в размер

25лв.-д.такси и

КАТО ПРЕТЕНДИРАТ НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ

Претендира и разноските по делото.

С исковата молба са представени документи, които са приети като писмени доказателства по делото.

Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирала ОТГОВОР.

Намират исковата молба за допустима но изцяло неоснователна – Към момента изп.дело все още е висящо

Изп.действия многократно са прекъсвани и давност не е настъпила Искат да се приложи изп.дело № *** на ЧСИ С.Б.

Оспорват изцяло така предявения иск като неоснователен, искат прилагане на изпълнителното дело

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. А С., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., оспорва иска, и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се присъдят сторените по делото разноски.

2

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Установи се по наличните писмени доказателства, че :

Видно от исковата молба, по посоченото частно гр.дело № ****г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от 04.09.2019г. срещу ответника за дължими суми за непратена топлоенергия за съответния период, както следва : сумата от 1396лв. представляваща стойността на доставена но незаплатена топлоенергия по изп.дело № *** на ЧСИ С.Б. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2019 издаден по чгд № **** на ПРС както следва : главница887.27лв. незаплатена топлоенергия за периода 01.05.2014-31.07.2016 сумата 433.62лв. изтекла лихва за забава за периода 08.07.2014-05.02.2024г. ведно със законната лихва за забава върху главницата - считано от датата на заявлението 18.07.2019 до окончателното изплащане на сумата и направените по делото

50лв.юк.възнаграждение-разноски в размер

25лв.-д.такси и

Въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано : изпълнително дело - при ЧСИ С.Б.- изпълнително дело № *** г.

Копие от изпълнителното дело е приложено, като видно от същото :

Молбата за образуване на изпълнителното дело е от 17.06.2020г., след 3 което ЧСИ е започнал да издирва данни за длъжника

Видно от писмените доказателства - налице е запорно съобщение до Банка ДСК трето лице- от 08-02.2024г. на длъжника - ищец в настоящето дело - след което няма данни за последващи изпълнителни действия.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърденията на ищеца, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу неговия наследодател, а именно - погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

По аргумент от чл.416 от ГПК ,с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в 4 сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, а чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, предвидени в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Съобразно практиката на ВКС - по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез този правен способ , влязлата в сила заповед за изпълнение ИМА характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване 5 до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

В този смисъл са :

- решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. постановеното по реда на чл.290 от ГПК

- решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

В хода на съдопроизводството не е доказано по безспорен начин, че процесните суми, обективирани в петитума на исковата молба и предмет на ИД *** г., по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие - ПОС, са погасени по давност.

Видно от кориците на приложеният по настоящото производство препис от изпълнително дело № *** г. на ЧСИ С.Б. - са извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност.

На следващо място и предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ЧГД №**** г., е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД - общ давностен срок - с изтичането на 5 години.

Ако преди изтичането на този 5-годишен срок, взискателят образува ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и давността за 6 погасяване на задължението започва да тече отначало.

Напълно неоснователни са твърденията на ищцовата страна че давността е 3-годишна.

В тази връзка е установената съдебна практика :

Решение №118/07.07.2022 г. по ГД№4063/2021 г. на ВКС.