Решение № 22146 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22146 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110117956 по описа за 2024 година

Производството е по съдебно делба във фазата на извършването й.

С постановеното по делото Решение № 20805 от 18.11.2024г., влязло в законна сила на 13.12.2024г., е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с административен адрес: гр. София, район „***********”, ж.к.

„***********“, бл. 61, вх. „А“, ет. 3 с предназначение: жилище, апартамент, щнива на обекта: 1, с площ от 90,41 кв. метра, заедно с прилежащите му избено помещение № 27 и таванско помещение №23, и 2,259 % идеални части от общите части на сградата при дялове 7/12 идеални части за Е. С. Г., 3/12 идеални части за П. С. Н., 1/12 идеална част за Б. В. Г. и 1/12 идеална част за К. В. Г..

В хода на производството по втората фаза на делбата съделителите не са заявили възлагателни претенции.

Приети са за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК следните претенции по сметки:

1.

Претенция, съставляваща иск по чл.31, ал.2 ЗС от П. С. Н. срещу Е. С. Г., Б. К.ов Г. и К. В. Г. за заплащане на сумата от общо 2 274,19 лева, представляваща обезщетение за периода 01.08.2024г. - 18.03.2025г., обоснована с твърдение, че за същия достъпът на ищеца до делбения имот е бил ограничен, тъй като не разполагал с ключ от него, а останалите съсобственици го отдавали под наем, ведно със законната лихва от датата на поканата /01.08.2024г./ до окончателното плащане. Конкретните суми, които се претендират от всеки от тримата ответници по претенцията, са посочени с 1 уточнителна молба с вх. № 106264/26.03.2025г. /на л. 103/, както следва: от съделителката Е. С. Г. се претендират 1768,76 лв., от съделителя Б. В. Г. – 252,68 лв. и от съделителя К. В. Г. -252,68лв., съразмерно на дела им в съсобствеността, установен с решението по първа фаза на делбата.

2.

Претенции, съставляващи иск по чл.30, ал.3 ЗС, от Е. С. Г. срещу П. С. Н. за заплащане на сумата 452 лева, представляваща 3/12 от стойността на извършените подобрения в имота през 2011г. за сумата от общо 1810 лв. и 496 лв., представляваща 3/12 от стойността на извършените подобрения в имота през 2020г. за сумата от 1983 лв. /съгласно уточнението от процесуалния представител на страната, направено в проведеното на 15.09.2025г. открито съдебно заседание по делото/.

Съделителят П. С. Н. е направил искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на имота до окончателното извършване на делбата, като търси сумата от 233,34 лв. от съделителката Е. С. Г. и по 33,33 лв. месечно от останалите двама съделители.

Съдът, въз основа на събраните доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:

Видно от договор №************ от 26.06.2020г. същият е сключен с Умар Фадил кто възложител, има за предмет проектиране на 5 камерна PVC дограма, монтаж, демонтаж, и транспорт за обект с адрес Разсадника, бл. 61, вх. „А“ срещу уговорено възнаграждение от 1683 лева.

Представен е договор за поръчка от 39.08.2011г. с възложител Е. С. Г. с предмет проектиране, изработка и доставка на дограма с посочен адрес за мотаж гр. София, Разсадника, бл. 61, вх. А, ет. 3, ап.7 срещу уговорено възнаграждение от 1810 лв.

Прието е извлечение от имейл, което не се оспорва и от което е видно, че на 01.08.2024г. от имейл адрес [email protected] е изпратено съобщение със заглавие „Покана Г.и чл. 31, ал. 2 ЗС“, по което на 02.08.2024г. е постъпил отговор с подател С. С..

Съделителите не спорят, че като прикачен файл към имейла от 01.08.2024г. е изпратена представената по делото „Покана на основание чл. 31, ал. 2 ЗС“, с която П. С. Н. заявява на останалите трима съделители, че от 2007г. същите го лишавали от ползването на имота, който отдавали под наем на трети лица, като не му изплащали припадащата се част от получената наемна цена, а той не разполагал с ключ, с което мотивира искането за заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв. месечно, считано от 01.08.2024г.

Представена е и разпечатка от имейл със заглавие „Re: покана Г.и чл. 31, ал. 2 ЗС“, съдържащ един прикачен файл, озаглавен „otgovor” с изпращач С. С. и получател М. М.. В съдържанието на имейла е посочено, че отговорът е изпратен и чрез нотариална покана.

Отговорът изхожда само от съделителката Е. С. Г., която оспорва твърденията в поканата и на свой ред отправя покана за плащане на подобрения в имота.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля **************. Същият заявява, че е приятел на сина на съделителя П. Н.. Когато се 2 събирали П. Н. споделял, че платил за имот, но нямал достъп до него заради другия съсобственик. Имотът се намирал в близост до „Тина Киркова“ и свидетелят го посетил с приятеля му, без да влиза вътре. При това посещение синът на П. Н. отключил една от ключалките, но от друга нямал ключ.

По делото са изслушани основана и допълнителна съдебно-техническа и оценителна експертизи, от които се установява, че съгласно изискванията на строителните правила и норми делбеният имот е реално неподеляем. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на имота е 317 800 лв. При оглед на място експертът е констатирал, че дограмата е сменена с нова ПВЦ, като тази в хола и спалнята видимо изглеждала по-нова. Според заключението стойността на подобренията в имота по средни пазарни цени към датите на твърдяното извършване е 1899 лв. за твърдените СМР от 2011г., съответно 2270 лв. за тези от 2020г. Вещото лице определя среден пазарен наем за имота от 930 лв. на месец, а за периода от 01.08.2024г. до 18.03.2025г. – общо 7 068 лв.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.

Съсобствеността може да бъде прекратена посредством един от изчерпателно уредените в ГПК способи: чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, чрез теглене на жребий по реда на чл.

352 ГПК, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице ли са условията за възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите. В тази връзка при разглеждане на основния принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал.

2 ЗН. Посоченият принцип е приложим съответно в настоящото производство на основание препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗС, съгласно която е налице съответно приложение на правилата за делба на наследство по отношение на делбата на дялова съсобственост.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 203 ЗУТ съсобствено жилище може да бъде разделено при съдебна делба реално и поставено в различни дялове, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Необходимо е изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен от главния архитект на съответната община/район по предложение на съда и в определен от него срок с оглед съответствието му на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и правила.

3

От приетата без възражения по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че делбеният жилищен имот е реално неподеляем. Молба за възлагане по следва да бъде направена най-късно в първото заседание след допускане на делба с влязло в сила решение – чл. 349, ал. 4 ГПК, като посоченият срок е преклузивен – в този смисъл т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Без такава молба от съделителите не може да се извърши възлагане на неподеляем имот в съответствие с общия принцип на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК. Наред с това, при липсата на одобрен инвестиционен проект по отношение на поделяемостта на процесния недвижим имот делбата не може да се извърши делба чрез реалното обособяване на дялове, съответстващи на броя на съделителите.

Ето защо съдът приема, че имотът е неподеляем. При това положение публичната продан е единственият възможен способ за извършване на делбата, поради неподеляемостта му и невъзможността същият да бъде поставен в един от дяловете. Съгласно чл. 348 ГПК полученаа от проданта сума следва да се разпредели между съделите съобразно делбените им права.

По претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС от П. С. Н. срещу Е. С. Г., Б.

В. Г. и К. В. Г.

Съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им /ал.1/. Когато обаче общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване /ал.2/. Обстоятелството, че само един от собствениците ползва делбения имот, само по себе си не означава, че той следва да плаща обезщетение на другия. Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, поради което и всеки от тях може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване е ограничено само от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици, поради което служещият си с имота не следва да го прави по начин, който да пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им /Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него /пак там/. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ има правото да получи обезщетение, като коректив на настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от 4 възможността да ползва общата вещ съсобственик. След получаване на поканата, ползващият съсобственик изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, и се дължи обезщетение за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.

По делото не се спори, че покана е получена на 01.08.2024г.

Ответниците по претенцията не доказват твърденията си, че са предоставили ключ от имота на ищеца след получаването на поканата. От друга страна от показанията на свидетеля ******** ********** може да се направи извод, че Н. не е имал достъп до имота.

По горните мотиви съдът намира, че за ищеца е възникнало право на обезщетение за лишаване от ползването на апартамента за периода от получаването на поканата 01.08.2024г. до датата на първото открито заседание във втората фаза на делбата. При кредитиране заключението изслушаната по делото СТЕ средният пазарен наем за апартамента възлиза на сумата 930 лева месечно. Размерът на полагащото се на ищеца П. Н. обезщетение е съответен на участието му в съсобствеността и възлиза на 1767 лв. за исковия период. До последният размер предявената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 346 ГПК следва да бъде уважена. Ето защо съдът достига до извод за основателност на претенцията за сумите от 1378,26 лв. от Е. С. Г. и по 194,37 лв. лв. от Б. и К. Г., като за горницата до 1768,76 лева от Е. С. Г., респ. 152,68 лв. по отношение на останалите двама съделители същата подлежи ан отхвърляне като неоснователна.