Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3136 от 17.05.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4016/2017
Вид
Решение № 3136
Подписан
17.05.2018
В сила
25.06.2019
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.226 · Кодекс за застраховането
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 273, ал. 1, предл. второ · Кодекс за застраховането
  • § 22 · Кодекс за застраховането

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 17.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4016 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.З.П. и З.З.П., действащи чрез своя баща и законен представител З.П. К.срещу ЗК „О.-клон България” гр. София, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от

01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 05.06.2016 г. около 18 ч. в района на рудник „Св.Ана“ в гр. Перник вървели пеша по десния тротоар на пътното платно в посока от гр. Перник към с. Дивотино. В същото време и в същата посока по пътното платно се движел л.а.м. „Опел Зафира“ с ДК № ******, управляван от К.В.Е.. Участъкът от пътя бил с остър десен завой по посока на движение на лекия автомобил. Поради движение с висока и несъобразена скорост водачът Е.не успява да премине през завоя, изгубила контрол над автомобила, същият напуска пътното платно и се качва на десния тротоар, след което с предната си част блъснал в гръб двете деца. Поддържа се, че вината на водача е установена с влязло в сила на 01.12.2016 г. Решение № 805/2016 г. по н.а.х.д. № 2051/2016 г. Твърди се, че в резултат на инцидента М. е получила счупване на лявата лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл, като по спешност и под локална анестезия е направена мануална репозиция на фрактурата и наложена гипсова имобилизация, като на 06.06.2016 г. е изписана с препоръки за ХДР. З. е получил контузия на главата-охлузване в лявата челна област и линеарно счупване на лявата слепоочна кост, контузия на мозъка, мозъчно сътресение, контузия на корема, контузия на крайниците – охлузни наранявания по двете подбедрици.

З. е изписан от болница на 08.06.2016 г. с препоръки за ХДР и наблюдение.

Твърди се, че освен болките и страданията, които изпитали от множеството травматични увреждания, след инцидента у децата са настъпили съществени промени в психическото и емоционалното им състояние, станали са силно раздразнителни, потиснати, с честа смяна на настроенията, лесно се разплакват и изпитват чести приливи на чувство на безпокойство и страх.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 100 000 лв. за всеки един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи си в претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 05.06.2016 г. гр.Перник, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Зафира“ с

ДК № ******, който попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-05.06.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се съдебните разноски, в т.ч. и договорения адвокатски хонорар.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кожухаров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.

Счита, че няма доказателство представеното решение на РС-Перник да е влязло в сила, поради което и към момента не са представени документи, доказващи твърденията за наличие на деликтно поведение от страна на водача на МПС. Оспорва ищцовите твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на увреждания, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че последният не е приключил. Оспорва твърдението, че З.П. е претърпял каквито и да е увреди, включително контузия на мозъка и линеарно счупване на лявата слепоочна кост. Оспорва исковете по размер с твърдението, че са завишени. Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба. Поддържа неоснователност на оспорванията на ответника на механизма на ПТП, вината на деликвента и противоправността на действията му.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.

Моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани на основанията изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 01.12.2016 г.

Решение № 805 от 15.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 02051/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, ІV-ти наказателен състав, К.В.Е.е призната за виновна в това, че на 05.06.2016 г. в гр. Перник, при управление на л.а.м.

„Опел Зафира“ с ДК № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишила максимално разрешената в конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч, движейки се със скорост с 54 км/ч и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на М.З.П., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период от около 3-5 месеца.

От приетите по делото и неоспорени заключения на СМЕ, изготвени от вещите лица д-р Б. и д-р П. се установява, че в пряка причинна връзка с процесното

ПТП ищците са получили следните травматични увреди:

Ищцата М.П. е получила счупване на горния край на лявата лъчева кост, множество охлузвания по тялото.

Счупването на лъчевата кост е четвъртата степен на травматична уведа. Проведено е болнично лечение за един ден от 05.06.2016 г. до 06.06.2016 г. и за около два месеца домашно-амбулаторно лечение. При болничното лечение е направено безкръвно наместване на счупването под локална анестезия и гипсова имобилизация. Ищцата е имала болки с голям интензитет за 3-4 дни, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер за следващите 4-5 седмици. Към момента здравословното й състояние е възстановено.

Ищецът З.П. е получил черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, подкожен травматичен кръвоизлив в лява челна област на главата с размери около 3 см, контузия на корема, без клинични и ехографски данни за травматична увреда на паренхимни коремни органи, травматични охлузвания на двете подбедрици.

Мозъчното сътресение е протекло без данни за настъпване на безсъзнателно състояние /кома/ и е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания са довели на ищеца болки и страдания. Установява се, че най-силни болки ищецът е имал по време на болничното лечение, тъй като в този период общо-мозъчната симптоматика е най-изявена: главоболие, позиви за повръщане.

Ищцата М.П. е имала най-интензивни болки непосредствено след травмата и в първите петнадесет дни след поставянето на гипсовата имобилизация. След свалянето на гипса е провела рехабилитация за раздвижване на ръката. Имала е болеви усещания и по време на раздвижването, особено в началния период. Множеството охлузвания по тялото на ищцата са отзвучали за период до две седмици. И двамата ищците са с възстановено здравословно състояние, няма медицинска документация за получени усложнения или трайни остатъчни явления.

От приетата по делото СПЕ се установява, че преживяната на 05.06.2016 г. злополука е оказала негативно влияние върху емоционалното състояние на двамата ищци, тъй като е била съпътствана от поредица от промени: преживяната от тях болка след ПТП, отделянето им от семейната среда и настаняването им за провеждане на болнично лечение. Към момента няма данни за наличието на последици по отношение на психичното им състояние, както и за предполагаеми бъдещи негативни последствия след преживяната злополука.

Между страните е било прието за безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „О.-клон България” с полица № 2811001807053 от 09.07.2015 г., валидна от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката М.П. К.а-леля на ищците. Свидетелката установява, че видяла двете деца за първи път в болницата, в спешното отделение. Били уплашени. М. много я е боляла ръката. И двете деца били зле, много уплашени.

Имали синини по тялото си, рани. Стояли в болницата 2-3 дни, след което ги изписали и лечението продължило вкъщи. В болницата свидетелката била при М., а брат й - при З.. Децата били обслужвани за тоалетна, храна. Свидетелката установява, че М. скачала по време на сън. Грижите за децата продължили до около една седмица след изписването им. През тази една седмица повечето били на легло. За тях през този период се грижела свидетелката. З. имал болки в крачето, М. в ръката, хълбоците, коленете и лакътя ги болели. З. имал оплаквания от главоболие. З. бил с установена епилепсия, която била открита малко преди произшествието, а след произшествието зачестили припадъците. И двете деца се променили психически. М. като спи започва да вика, събужда се, трепери и вика „лельо, лельо“.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от

ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.

1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.06.2016 г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от ответника.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.В.Е.и вида на телесните увреждания на ищцата М.З.П.-счупване на лява лъчева кост в горната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 01.12.2016 г. Решение № 805 от 15.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 02051/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, ІV-ти наказателен състав.