Решение № 593 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000350 по описа за 2021 година

С решение №260017 от 20.10.2020г.,постановено по т.д.№117/2017г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл.430 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата от 8756,31 евро главница по Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г., обявена за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 20.12.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 19 338,26 евро,представляваща неизплатени лихви по Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г. за периода 04.02.2013г. до 14.12.2017г.

Исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер на главницата от 32180,84 евро.

Против това решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

„Уникредит Булбанк“ АД обжалва решението в отхвърлителната му част с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи исковете изцяло. Посочва, че решението е необосновано и крайният резултат по делото противоречи на приетото в мотивите на решението, а именно - че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата молба. Постановеният диспозитив противоречал на събраните по делото доказателства , 1 включително на заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза.

В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са подали отговор на същата, с който е оспорват.

С жалбата,подадена от ответниците по исковете се обжалва решението в частта му, с която същите са осъдени да заплатят посочените по-горе суми. Поддържа се, че решението за неправилно и немотивирано. Изложени са оплаквания и за необоснованост на същото.

Всяка от страните претендира разноски за въззивното производство, както и такива,направени пред първоинстанционния съд съобразно изхода по подадената от нея жалба.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

„Уникредит Булбанк“ АД е подала искова молба против В. С. З., И. А. З.. и С. С. З.,с която се моли тези лица да бъдат осъдени да заплатят на банката солидарно сумите 32 180,84 евро,представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г., и сумата от 19 338,26 евро общо неизплатени лихви за периода 04.02.2013г.-14.12.2017г. по същия договор, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на 24.08.2007г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 70485540/24.08.2007г.,с който е отпуснат кредит на в размер на 32723 евро лицето В. С. З. за закупуване на недвижим имот в гр.***. Поръчители по този кредит са И. А. З.. и С. С. З..

На 09.10.2009г.е подписан анекс към този договор,с който страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 274 бр. анюитетни вноски при 12 месечен гратисен период за главницата от 10.11.2009г. до 10.10.2010г. вкл. и 262 бр. анюитетни погасителни вноски ,дължими на 20-ти число месечно за периода от 10.11.2010г. до 10.08.2032г.

На 04.11.2011г. е подписан втори анекс съгласно който кредитът ще бъде погасен на 249 бр. вноски при 12 месечен гратисен период за главницата от 04.12.2011г. до 04.11.2012г.,вкл. и 237 бр. анюитетни вноски, дължими на 20 число на месеца за периода 04.12.2012г.- 04.12.2032г.

Посочено е, че поради спиране на плащанията до лицата били изпратени нотариални покани, връчени по реда на чл.47 от ГПК,с които е направено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението, считано от 07.08.2013г.. След подадено заявление по чл.417 ГПК в полза на „Уникредит Булбанк“ АД били издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист. Длъжниците по договора подали възражение и било образувано исково производство. С решение от 07.08.2017г. по т.д.№ 52/2015г. искът на „Уникредит Булбанк“ АД бил отхвърлен като съдът приел, че кредитът не е бил надлежно обявен за 2 предсрочно изискуем. Към 15.12.2017г. задължението на ответниците било в размер на 51 519,10 евро с левова равностойност 100 762,60лв. От тази сума 32 180,84 евро представляват главница и 19 338,26 евро представляват неплатени лихви- договорни и наказателни, като същите са разграничени по вид и размер,а именно : 1027,23 евро договорна лихва(8 вноски) , 10 377,55 евро лихва върху просрочена главница за периода от 04.02.2013г. до 14.12.2017г. съгласно чл.4.2. от Анекс от 04.11.2011г. и 7933,48 евро наказателна лихва за просрочие по чл.4.3 от Анекс №2 от 04.11.2011г.

С подадения отговор на исковата молба ответниците оспорват исковете. Излагат доводи, че кредитът не е бил предсрочно изискуем, тъй като не са получили надлежно изявление за това, а нямало и основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Банката увеличила дължимите лихви многократно и поради това се увеличил и размера на вноските.

Твърдят, че дори има надплатени суми по кредита. При условията на евентуалност посочват, че не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост.

По отношение на уговорката в договора за кредит, която касае формирането на размера на договорната лихва, състояща се от базисен лихвен процент и надбавка в размер на 2,339% годишно се посочва, че липсва на яснота относно начина на формиране на т.нар. базисен лихвен процент. Банката започнала да увеличава вноските по договора, което довело до подписване на Анекс №1 към същия. В него лихвеният процент бил уговорен като сбор от БЛП ( формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно Раздел ІІІ, т.9.2 от ОУ). Към 09.10.2009г. тези размери съответно били 4,438 и 1,932%. Размерът на премията не бил изрично посочен. Твърди се, че за исковия период банката неоснователно била увеличила компонента „премия“.

Поддържа се също, че чрез представянето на гратисен период за погасяване на главницата на практика Банката е утежнила положението на кредитополучателя. Това довело до необходимост на бъде сключен Анекс №2. В този анекс лихвения процент отново е уговорен като сбор от базов лихвен процент и надбавка. Базовият лихвен процент бил в размер на 1,55%, а надбавката – 5,342% Така размерът на годишния лихвен процент нараснал до 6,892% С този анекс също се утежнявало положението на кредитополучателя, доколкото се допускало капитализиране на лихви, което било нищожно по отношение на физически лица.

Прави се възражение за нищожност на клаузите на т. 4.2, т.4.3, т. 11.1.1, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2.1.1, т.11.1.1.2 ,т.11.2.1.3, т.11.2.1.3, т.11.2.2, т.11.2.3. от основния договор; на т.4.1., т.4.3., т.11.2 от Анекс № 1, както т.2.8, т.4,.2 , т.4.4, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2 от Анекс №2, както т.9.1., т.9.2 , т.9.3.5 ,т.9.6., т.9.6.1, т.9.6.3., т.9.9, т.10,т.15 от ОУ, при които „Уникредит Булбанк“АД, предоставя ипотечни кредите на физически лица. Всички тези клаузи попадали под приложното поле на чл.143 от ЗЗП и по-конкретно на т.10 и т.12, както и в приложното поле чл.146,ал.2 от ЗЗП. Посочените текстове от договора били нищожни и като противоречащи на Директива 93/13/ЕИО.

С допълнителната искова молба ищцовата банка изрично заявява, че не е изпращана 3 нотариална покана до ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем във връзка с настоящото производство. Твърди,че правото кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем е упражнено с подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Счита,че са налице предпоставките това изявление да произведе своя ефект, тъй като последната вноска по кредита е в размер на 33,82 евро и е направена на 04.02.2013г.

Позовава на изключението на чл. 144,ал.3,т.1 от ЗЗП във връзка с възражението за нищожност на част от клаузите като неравноправни. по отношение на уговорените лихви.

Поддържа, че клаузите за тяхната промяна са ясни и недвусмислени и още при сключване на договора кредитополучателят и поръчителите са били наясно с тях.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържа становището, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като ищецът не е конкретизирал датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Дори обаче да се приемело, че това е датата на подаване на исковата молба, към този момент не били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост- ответниците не били изпадали в забава при изплащане на месечните анюитетни вноски. Това било последица от обстоятелството, че при необоснованото завишаване на лихвите ответниците били внесли сума, която надвишавала действително дължимите суми към съответния момент на плащане и с надвнесения размер следвало да бъде намален размер на главницата. Това от своя страна водело до различен размер на договорната лихва, тъй като тя била начислена върху завишения размер на главницата. Прави се възражения за изтекла погасителна давност в хипотезата на чл.116,б.“б“ от ЗЗД.

По отношение на претендираната от ищеца възнаградителна лихва в размер на 1027,33 евро за периода от 04.02.2013г. до 07.08.2013г. се поддържа, че е неправилно изчислена. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД по отношение на тези лихви. Недължима била и начислената наказателна лихва в размер на 7933,48 евро за периода 04.02.2013г. до 14.12.2017г.,тъй като било недопустимо да се начислява два пъти една и съща лихва. В случая това били наказателната лихва и лихвата за просрочие.

Относно претендираната от ищеца лихва върху просрочена главница за периода 04.02.2013г.-13.12.2017г. в размер на 10 377,55 евро се излага твърдение, че след настъпване на предсрочната изискуемост на 07.08.2013г. договорна лихва не следва да се начислява.

И за тези две лихви са прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111,б.в“ от ЗЗД за три годишен период преди завеждане на делото.

Оспорва се твърдението на ищеца, че договорните клаузи, за които се твърди,че са нищожни е налице изключението на чл. 144,ал.3,т.1 от ЗЗП.

С обжалваното решение е прието, че между страните е възникнала облигационна връзка по процесния договор за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем с връчване 4 на препис от исковата молба.

Счетено е също,че клаузите на сключения между страните договор, с които се предвижда възможност кредиторът едностранно да променя за даден период базовия лихвен процент, както и размера на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар, без да са установени правила за тази промяна, които да са формулирани по ясен, недвусмислен и разбираем начин са нищожни. За неравноправни са приети клаузите на т.4.1 и т.4.1а от договора за кредит, клаузите на т.4 и т.4.1а от Анекс № 1 и същите клаузи от Анекс №2 в частта им относно изменението на лихвата, както и на т.9.3.5 от ОУ.

Прието, че при преизчисляване на задължението дължимите суми са 8756,31 евро. главница към 15.12.2017г., 14 871,98 евро договорна лихва, 926,36 евро лихва за просрочена главница и 15 737,26 евро наказателна лихва тъй като общият размер на претендираните лихви бил 31 535,60евро, а се претендирали 19338,26 евро, то съдът е счел,че следва да уважи тази претенция до този размер. Не става ясно как са формирани тези размер и защо съдът е счел същите за съответстващи на уговореното между страните при съответно отчитане на нищожността на част от клаузите.