Решение № 65 от 16.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000053 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 138 от 22.12.2023 г. по т. д. № 76/2023 г. Окръжен съд Плевен е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Я. П. против СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“ със седалище гр. Плевен, ЕИК 177000261 иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 07.06.2023 г..

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. Я.

П., която чрез пълномощника си адвокат Г. П. от САК го обжалва пред ВтАС к а т о неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни доводи относно неправилна преценка на представените по делото доказателства и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се, че решението на Управителния съвет /УС/ за свикване на Общо събрание /ОС/ на Сдружението, взето на 24.04.2023 г. е взето неприсъствено в хипотезата на чл.

14 ал. 7 от Устава на Сдружението, но без да е приподписано от всички членове на УС и конкретно от въззивницата като член на УС, поради което според въззивницата ОС на Сдружението се явява незаконосъобразно свикано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че правото на въззивницата да участва в ОС не е нарушено при положение, че по делото липсват доказателства да е надлежно поканена за същото чрез връчена покана. Счита, че обстоятелствата, че е узнала от залепена покана на мястото 1 за обявление по седалището на дружеството и е присъствала на събранието са без значение, тъй като чл. 10 ал. 4 от Устава на Сдружението предвижда формален ред за връчване на писмена покана с конкретно съдържание на всеки член на Сдружението 10 дни преди провеждането му, а предвидения в чл. 26 ал. 3 от ЗЮЛНЦ ред за свикването му касае хипотеза, в която друго не е предвидено в устава. Поддържа, че освен въззивницата не са поканени надлежно и други членове на Сдружението и изводите на съда в тази насока са необосоновани. Счита, че такива са членовете Е. Й. Г. , която не се е подписала в списъка за получаване на покана, В. И. Я., А. П. С. и П. Т. Т. срещу чиито имена е посочено получаване чрез пълномощник без да се посочи наличие на конкретно пълномощно за получаване на поканата. Счита, че представените пълномощни в полза на М. И. за представителство на ОС не съставляват пълномощни за получаване на поканата за същото, а наред с това не е ясно кога са получили поканата, тъй като срещу имената им са посочени дати, съвпадащи с датите на упълномощаване. Посочва също, че от съдържанието на самата покана не се установява по чия инициатива се свиква ОС на Сдружението, с което процедурата по свикването му също е опорочена.

По отношение на кворума при вземане на решенията от ОС на Сдружението, предмет на иска, въззивницата поддържа, че са участвали лица, които не са членове на Сдружението, както и че други членове изобщо не са участвали.

Позовава се на решенията на ОС на Сдружението от 21.02.2023 г. , с които членският състав на Сдружението е променен чрез освобождаване на някои членове и приемане на нови членове и счита, че към 07.06.2023 г. ОС на Сдружението не включва само учредителите както неправилно е приел първоинстанционния съд. Счита за неоснователни възраженията на представителя на Сдружението, че след като новите членове на Сдружението не са вписани в търговския регистър /ТР/ следователно не следва да участват в ОС и счита, че следва да се представят актуалните списъци на членовете на ОС към датата на провеждане му. Моли се въззивният съд като съобрази доводите в жалбата да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да отмени решенията на ОС на Сдружението, проведено на 07.06.2023 г..

Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С жалбата се представя пълномощно, договор за правна помощ и квитанция за внесена държавна такса. С жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по въззивната жалба СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен, представлявано от председателя му М. И., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди се, че отношенията в Сдружението са влошени в резултат на поведението на въззивницата, което е мотивирало останалите 9 съучредители на сдружението да вземат решение за закриването му. Твърди се, че лично председателя на Сдружението е връчил покана на въззивницата, но същата я е скъсала демонстративно, а след това присъствала на проведеното ОС, чиито решения 2 оспорва. Моли се въззивният съд като съобрази доводите в жалбата да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. С писмена молба от пълномощника й адвокат Г. П. от САК е поискано отлагане на делото за нова дата, но същата е оставена без уважение от съда като недоказана и поради това неоснователна. В определения от съда срок за писмени бележки по делото не са постъпили такива от въззивницата.

В о.с.з. въззиваемата страна СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ

ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен се представлява от председателя си М. И., поддържа депозирания отговор и оспорва въззивната жалба.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 25.01.2024 г. / чрез куриер/ в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/ и допълнителната ИМ, депозирана в срока по чл. 372 от ТЗ ищцата М. Я. П. е заявила, че в качеството на член на СДРУЖЕНИЕ „ДАМСКИ КЛУБ ОГЛЕДАЛО“, гр. Плевен /наричано за краткост Сдружението/ предявява иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за оспорване на законосъобразността на всички взети на 07.06.2023 г . решения на Общото събрание /ОС/ на Сдружението. Позовава се на нарушения при свикване на ОС и взимане на решенията в противоречие с разпоредбите на чл. 10 ал. 2 и ал. 4, чл. 14 ал. 1, ал. 4 и ал. 7 от Устава на Сдружението и закона. Твърди се, че решението на Управителния съвет /УС/ от 24.04.2023 г. за свикване на ОС е взето без нейно надлежно участие като член на УС, ОС не е редовно разгласено чрез връчване на надлежни покани на всички членове на Сдружението, при взимане на решенията на ОС са взели участие членове, които са изключени и не са взели участие членове на ОС, които не са поканени. Твърди се, че на проведено на 21.02.2023 г. ОС на Сдружението членският състав на същото е променен чрез освобождаване на някои членове и приемане на нови.

3

С отговорите на основната и допълнителната ИМ, депозирани от председателя на Сдружението М. И. се оспорва основателността на предявения иск. Възразява, че решенията са взети в съответствие с Устава на Сдружението, при участието след редовната им покана на всички членове на Сдружението, вкл. ищцата, както и че в Сдружението не е извършвана по надлежния ред промяна на членския състав и същото от момента на учредяването му до датата на проведеното на 07.06.2023 г. ОС включва само първоначалните 12 учредители. Оспорва на проведеното на 21.02.2023 г. ОС на Сдружението да е бил налице кворум за изключване на членове на Сдружението и приемане на нови, поради което да са настъпили валидни промени в членския състав на същото.

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ Плевенският окръжен съд е приел, че искът е допустим като подаден от член на Сдружението в законовия срок, но неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки за отмяна на атакуваните решения на ОС на Сдружението, взети на 07.06.2023 г. Съдът е приел, че за неоснователни оплакванията на ищцата за незаконосъобразно свикване на ОС от УС на Сдружението. Като е съобразил разпоредбите на чл. 14 от Устава на Сдружението и чл. 32 от ЗЮЛНЦ, показанията на свидетелката С. С. и обясненията на Председателя на Сдружението, съдът е приел, че заседанието на УС е надлежно свикано от Председателя на Сдружението за 24.04.2023 г., а взетото от него решение за свикване на ОС при мнозинство от 2 гласа се явява надлежно взето, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на УС. Приел е, че липсата на доказателства за надлежната покана на ищцата не опорочава взетите решения от УС, тъй като и при участие и изразяване на несъгласие присъствието й не би променило крайния резултат на решението. Съдът е приел, че по делото са представени доказателства, че писмени покани за ОС са били връчени на всички учредители на сдружението съобразно изискванията на чл. 10 ал. 4 от Устава на Сдружението, с изключение на ищцата, а с факта на участието си в проведеното на 07.06.2023 г. ОС същата е доказала, че правото й участие в ОС не е било нарушено. Приел е въз основа на представените по делото писмени доказателства, че в ОС са взели участие всички членове на Сдружението, които се явяват и негови учредители. Приел, че по делото не са представени доказателства за надлежна промяна на членския състав на 4

Сдружението в съответствие с изискванията на чл. 4 ал. 2 от Устава на Сдружението за новоприети членове и чл. 4 ал. 8 от Устава на Сдружението за отпадналите членове. Приел е, че представеният по делото протокол за проведено на 21.02.2023 г. ОС на Сдружението не удостоверява валидно взети решения от ОС, тъй като в протокола е отразено, че присъстват само трима от членовете на Сдружението. Счита, че при липса на доказателства за редовното свикване и провеждане на това ОС на Сдружението следва да се направи извод, че не е бил налице изискуемия от чл. 10 ал. 5 от Устава на Сдружението кворум, като не е посочено, че ОС е проведено в хипотезата чл.

10 ал. 5 изр. 2 от Устава на Сдружението. Съдът е приел, че наред с това в протокола се съдържат противоречия, тъй като при вписаните трима присъстващи в протокола, при гласуването за отделните решения са отразявани различен брой лица /4, 6, 7/ и не става ясно какви са тези лица.

Наред с това е приел, че по делото не е доказано, че решенията на ОС от 21.02.2023 г. за приемане на нови членове и освобождаване на учредители е взето при наличие на предпоставките на чл. 4 от устава на сдружението, тъй като липсват данни за дата на подаване и получаване на молбата за прием на новите членове, както и данни за отсъствие на членове и неплащане на членския внос в продължение на три поредни месеца по неуважителни причини, констатира от УС въз основа на счетоводните документи на Сдружението за събиране на членски внос. Съдът е приел, че представените от ищцата и приети като писмени доказателства по делото списъци с членове на Сдружението, заверени от председателя, както и списъци и извлечение от сметка за заплатен членски внос, в които фигурират лица, различни от учредителите не опровергават тези изводи, тъй като членственото правоотношение не възниква с плащането на членски внос, нито се прекратява при неплащането му, а наред с това доказателствата кореспондират с обясненията на Председателя на Сдружението, че от 2018 г. дейността на Сдружението фактически е преминала към „ЛАЙЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ – чуждестранна благотворителна организация, при което различни лица са вземали участие в тази дейност и са плащали членски внос, без да са били приети за членове на Сдружението по надлежния ред. При тези изводи съдът е приел, че решенията, взети на 07.06.2023 г. от ОС на Сдружението за разходване на средствата на Сдружението, прекратяване на дейността му и ликвидацията му, както и за избор на ликвидатор са валидно 5 взети и съобразени с Устава на Сдружението и закона и не подлежат на отмяна по реда на чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ.