Определение № 174 от 12.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500250 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.

Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание на 6.04.2023 г. от Окръжен съд-П. по в.гр.д. № 58/2023 г. , с което е спряно производството по делото до приключването с влязло в сила съдебно решение на адм.д. № 1000/2022 г. на Административен съд-П..

Жалбоподателите Д. М. К. и К. М. М. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 3551/12.04.2023 г.

Ответникът по частната жалба Л. Д. К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 4147/2.05.2023 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по в.гр.д. 58/2023 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 14.11.2022 г. от Л. Д. К. въззивна жалба против решение, постановено от РС-П., с което са отхвърлените исковете на Л. Д. К. против Д.

1

М. К. и К. М. М. да се приеме за установено, че ищецът като собственик на ½ ид.ч. от вилна сграда с идентификатор ************* по кадастралната карта на Курорта „Я.Б.“, зона А притежава право на преминаване през ПИ ***********, ПИ ************ и през най-източната част от ПИ ***********, както и да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото си на преминаване през ПИ ***********, ПИ ************ и през най-източната част от ПИ ***********, а именно чрез частично премахване на оградата от северната страна на ПИ *********** и южната страна на ПИ ************ и частично от южната страна на ПИ ***********. В откритото съдебно заседание на 6.04.2023 г. окръжният съд разглежда подадената на 5.04.2023 г. от жалбоподателя К. молба и постановява обжалваното сега определение, с което спира производството по въззивното дело до приключването с влязло в сила съдебно решение на адм.д. № 1000/2022 г. на Административен съд-П..

С обжалваното определение от 6.04.2023 г. въззивният съд преценява, че е налице преюдициалност на адм.д. № 1000/2022 г. на АдмС-П. по отношение на спора. Съдът посочва, че административното дело е образувано по жалба на К. срещу заповед № 758/12.09.2008 г. на кмета на Община Б., с която частично е изменен планът за регулация на Курорта „Я.Б.“, като за сметка на УПИ I-Индивидуално вилно застрояване се обособява УПИ ******* „И.“. Съдът посочва, че в мотивите на обжалвания съдебен акт на стр.10 районният съд е посочил, че за първи път процесните имоти са получили регулационен статут със заповед № 758/12.09.2008 г. на кмета на Община Б. за частично изменение на ПУП, както и със заповед № 494/20.07.2009 г. на кмета на Община Б., също за частично изменение на ПУП. Съдът посочва, че предмет на въззивното производство е правото на преминаване на ищеца през чужд имот, и счита, че регулационните промени със заповед № 758/12.09.2008 г. и със заповед № 494/20.07.2009 г. на кмета на Община Б. ще имат значение за правилното решаване на спора, тъй като касаят статута на процесните имоти към момента на постановяване на посочените административни заповеди, както и към настоящия момент, като към настоящия момент статутът на имотите е регулиран със заповед РД-18-42/6.07.2010 г. на ИД на АГКК, с която са одобрени кадастралните карти и кадастралните регистри на Община Б.. Съдът преценява, че процесните регулационни изменения имат значение за правилното решаване на спора, тъй като касаят регулационни 2 промени в имотите, които са описани в исковата молба, а това е от съществено значение за претендираното сервитутно право на преминаване.

С подадената на 12.04.2023 г. частна жалба жалбоподателите Д. К. и К.

М. твърдят, че определението е неправилно, тъй като няма връзка на преюдициалност между исковото производство и административното производство. Посочват, че ищецът претендира, че на основание давностно владение е придобил правото за преминаване през процесните недвижими имоти, като от значение на придобиване на това право на преминаване е дали се касае за урегулиран или неурегулиран поземлен имот. Заявяват, че техните имоти – имоти с пл. №**** (сега ПИ ************), пл.№**** (сега ПИ ***********), пл. №**** (сега ПИ ***********) и пл. №** (сега ПИ ************) са участвали в УПИ (парцел) I, отреден за И., в кв.8 по плана на Я.Б., одобрен със заповед № 1093/20.08.1980 г. на председателя на ОНС-П., с която са одобрени кадастрален, застроителен и регулационен планове на Курортна зона А на Я.Б.. Заявяват, че с оспорената пред административния съд заповед № 758/12.09.2008 г. на кмета на Община Б. частично е изменен планът за регулация за имот пл. №**** в кв. 8 по плана на Курорт „Я.Б.“, като за сметка на УПИ I „Индивидуално вилно застрояване“ се обособява УПИ ****-****-**** „И.“, но тази заповед не касае останалите имоти – имотите с пл. №№**** (сега ПИ ************), **** (сега ПИ ***********) и ** (сега ПИ ************), които са останали в границите и обема на УПИ I в кв.8 по плана на Курорт „Я.Б.“. Твърдят, че е невярно твърдението в молбата на въззивника за спиране на производството, че регулационният статут на имотите е получен с цитираната заповед № 758/12.09.2008 г. на кмета на Община Б., тъй като искът касае три поземлени имота-собственост на ответниците, които са попадали в УПИ I, кв.8, образуван още през 1980 г., т.е.

1980 г. е годината, през която за първи път са урегулирани имотите, през които въззивникът твърди, че е придобил по давност право на преминаване, но само по отношение на един от имотите е допуснато изменение на ПР, като същият е обособен в самостоятелен урегулиран поземлен имот, а другите два имота са останали в обема на съществуващия от 1980 г. УПИ I. Твърдят, че е погрешно становището на жалбоподателя в молбата му за спиране на производството по въззивното дело, че за правилното решаване на делото е от значение обстоятелството за наличие или не на регулационен статут на ПИ ***********., защото този имот, представляващ по документи имот пл.

3

№****, е бил част от урегулиран поземлен имот и е без значение дали впоследствие е бил самостоятелно урегулиран или не. Заявяват, че въззивният съд се позовава на мотивите на обжалваното решение на районния съд, в които е посочено, че за първи път процесните имоти и съседните са получили регулационен статут със заповед № 758/12.08.2008 г. на кмета на Община Б. за ЧИ на ПУП-ПР и със заповед № 494/20.07.2009 г. на кмета на Община Б. за ЧИ на ПУП-ПР, но този извод на районния съд би бил верен, ако се има предвид за първи път получаване на самостоятелен регулационен статут на имот с пл. №****, но останалите процесни имоти такъв не са получили, а са били и останали част от голям УПИ I от кв.8. Считат, че частично погрешните изводи на районния съд не могат да обусловят мотиви на въззивния съд за уважаване на молбата за спиране. Заявява, че ако въззивният съд е бил направил собствен анализ на обстоятелствата по делото и събраните доказателства, е щял да стигне до друг правен извод, а именно че с оспорената по административното дело заповед е одобрена самостоятелна регулация само за имот пл. №****, но не и за останалите имоти-собственост на ответниците – имот пл. №**** (сега ПИ ***********) и ** (сега ПИ ************), които са участвали и продължават да участват в УПИ (парцел) I, отреден за И. в кв. 8 по плана на Я.Б., одобрен със заповед № 1093/20.08.1980 г. на председателя на ОНС-П.. Заявяват още, че за правилното решаване на делото има значение възможността да се придобива по давност такъв сервитут, а както е изложено от ответниците и прието от съда такава правна възможност не е била предвидена до изменението на чл. 192 от ЗУТ от 2003 г., в сила от 25.07.2003 г. Посочват и че давност не може да тече по отношение на общинска и държавна собственост, какъвто статут са имали имотите до възстановяването на собствеността на два от тях по реда на ЗСПЗЗ, а по отношение на имот пл. №**** – до продажбата му от Община Б..

Посочват и че искът е отхвърлен като недоказан, тъй като от събраните гласни доказателства ищецът не е успял да докажи твърдяното от него давностно владение. Затова молят обжалваното определение да бъде отменено.

С отговора на частната жалба ответникът по нея Л. К. възразява, че развитите в нея доводи са некоректни, тъй като дават изкривена интерпретация на фактите и доказателствата по делото. Заявява, че няма имот с пл. №****, а това е обозначение на неговата вилна сграда в плана от 1980 г.

4

Заявява, че вилната сграда с пл. №**** попада в ПИ ************ и той не е на ответниците, а на ищеца, докато вилната сграда на ответниците е с пл.

№**** и тя попада в ПИ ***********. Заявява, че обслужващите имоти, които са обект на претендираното право на преминаване, са ПИ ***********, ПИ *********** и ПИ ************ и всички те са собственост на ответниците. Заявява, че с оспорената по административното дело заповед № 758/12.09.2008 г. е изменен ПРЗ за вилна сграда №**** в кв.8, като за сметка на несъществуващия УПИ I „Индивидуално вилно застрояване“ се обособява нов УПИ ****-**** „И.“. Заявява, че по плана от 1980 г. понятието УПИ не е съществувало, а по отменения ЗТСУ регулираните имоти са имали статут на парцели и вещите лица коментират имоти, а не парцели, по плана от 1980 г.

Заявява, че няма как по плана от 1980 г. да е съществувал един общ УПИ I „И.“, тъй като тогава се е боравело с друга терминология, като с влизането в сила през 2001 г. на ЗУТ съгласно §5,т.11 от ДР понятието парцел е заменено с понятието УПИ, от което следва, че регулационният статут на имотите на ответниците е придобит с оспорената заповед № 758/12.09.2008 г., която има съществено значение за правилното решаване на спора, което обуславя извода за преюдициалност. Посочва, че в мотивите на обжалваното решение на районния съд е посочено, че за първи път процесните имоти са получили регулационен статут със заповед № 758/12.09.2008 г. на кмета на Община Б. за частично изменение на ПУП. Заявява, че в исковата молба е заявен довод, че нито един от имотите на ответниците няма статут на урегулиран поземлен имот, поради което няма пречка да се придобие от ищеца по давност правото на преминаване през чужд имот, което право е отречено от районния съд именно поради регулационния статут на имотите. Заявява, че дали претенцията е основателна или не е въпрос по съществото на делото, което подлежи на решаване от въззивната инстанция, а от процедурна гледна точка е от значение приключването на административното дело, в което участват страните по настоящото дело и където е поставен за съдебен контрол административният акт, с който се урегулират имотите на ответниците.

Затова моли частната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както 5 е посочено в мотивите на ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2017 г., ОСГТК, връзката между делата, която има предвид чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела; процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора; необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното дело, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило; съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали или са се противопоставили на спирането; поради това наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297-298, чл. 300, чл.302 от ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. В случая с оглед предмета на спора между страните, заявените от тях твърдения и доводи, заключението на приетата в производството пред районния съд тройна СТЕ, мотивите на обжалваното решение на районния съд и заявените от страните във въззивното производство съображения се установява, че решението, което ще бъде постановено по административното дело, пряко касае основателността на иска по гражданския спор. Ищецът в исковата молба твърди, че е съсобственик на вилната сграда, която в отменения регулационен план била записана с пл. №****, а сега е заснета с идентификатор ************* и тя се намира в ПИ ************ – частна собственост на Община Б.. Твърди, че ответниците са собственици на посочените в исковата молба имоти, сред които ПИ ***********. Твърди, че вилата е строена през 60-те години на миналия век и е прехвърлена на ищеца и неговия брат от тяхната баба през 6