Акт от 10.12.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 546

Гр. П.***, 10.12.2020 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-П.***, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

При секретаря Е.В., като разгледа административно дело № 594/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145

– чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.

3, във вр. с ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от Н.З.Р.,*** против Решение № КПК-61 от 01.09.2020г., издадено от директор на Териториално поделение–П.*** на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-70 от 03.09.2020г. и по същество е потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00786033 от 20.07.2020г., издадено от ръководителя на контрол по разходите на ДОО. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 28.11.2017г. до 18.02.2018г. в размер на ***лв..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно приложение на закона и несъответствие с целта му. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал.

2 от КСО за възстановяване на получено обезщетение за общо заболяване. Посочва се, че жалбоподателката е имала надлежно сключени трудови договори и е полагала труд при осигурителите. Твърди, че дадените задължителни предписания в хода на административното производство не представляват основание за възстановяване на полученото обезщетение. Искането към съда е да отмени решението на директора на ТП на НОИ–П.*** и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО.

В съдебно заседание, жалбоподателката чрез пълномощника си адв. М.Й. поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът-Директор на ТП-П.*** към НОИ, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд–П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал.

1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.

1 от АПК, за което оспореният акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал.

1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.

1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.

1 от КСО решение на Директора на ТП-П.*** на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е ползвала без прекъсване отпуск, поради временна нетрудоспособност за времето от 28.11.2017г. до 18.02.2018г., за което са издадени общо 4 броя болнични листове. Информация за процесните такива с № *** за периода от 28.11.2017г. до 18.12.2017г.; №*** за периода от 13.12.2017г. до 20.12.2017г.; № *** за периода от 21.12.2017г. до 19.01.2018г. и № ***за периода от 20.01.2018г. до 18.02.2018г. е постъпила по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им в Информационната система за електронен обмен на документи и данни. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят “***”ЕООД е представил удостоверения, с вх. № Р14-13-000-00-**********/12.12.2017г.; №

Р14-13-000-00-**********/03.01.2018г. и

№ Р14-13-000-00-**********/28.01.2018г. относно правото за изплащане на парично обезщетение. За ползвания отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 28.11.2017г. до 18.02.2018г. Н.Р. е получила парично обезщетение в размер на общо 2195.19лв., при определено дневно обезщетение в размер на *** лв. за 52 дни.

Предвид началната дата на неработоспособността на жалбоподателката–28.11.2017г., периодът, от който се определя размерът на среднодневното й обезщетение по чл. 41, ал. 1 от КСО, включва времето от 27.04.2016г. до 27.11.2017г.

Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от

21.09.2016г. до 20.11.2017г. за жалбоподателката е подавал осигурител “***”ЕООД, а от 21.11.2017г. до 28.02.2018г. данни са подавани от “***”ЕООД.

“***”ЕООД е поставен под наблюдател осигурител. Със заповед № ЗР-5-13-00630920 от 26.08.2019г. директор на ТП-П.*** е разпоредил проверка по разходите на ДОО на

“***”ЕООД във връзка със сигнал изх. № 1130-13-231 от 21.08.2019г..

Проверката е приключила. Издаден е констативен протокол № КП-5-13-00697838 от 02.01.2020г., в който е прието, че не е възникнало основание за осигуряване за шест лица. Посочено е, че от

13.10.2015г. дружеството “***”ЕООД е продадено на К. Д.*** и същият е вписан като негов управител. К. Д. е собственик на множество фирми. Установено е, че от 2016г. до 2019г. от името на дружеството са подавани уведомления за сключване, съответно за прекратяване на трудови договори, като към настоящия момент всички са прекратени. Осигурителният доход е близък или равен на максималноосигурителния доход. За тези години не са публикувани ГФО. По фондовете на ДОО не са постъпвали дължими осигурителни вноски. Дружеството има регистрирано фискално устройство с последен отчет генериран на 25.08.2017г. за обект в гр. Н..

Управителят на фирмата е декларирал, че не разполага с никакви документи и не е назначавал лица по трудови договори. Въз основа на тези констатации е прието, че дружеството не е извършвало реално никаква дейност и съответно лицата наемани на трудови договори не са извършвали трудови функции, за които да подлежат на осигуряване. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-13-00697835 от 02.01.2020г., с които на основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши инспектор по осигуряването е разпоредил осигурителят ***”ЕООД да депозира декларации обр. 1 по Наредба №

Н-8/29.12.2005г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 от КСО на конкретно посочени лица, сред които и жалбоподателката.

Предписанията са връчени на управителя на дружеството и не са обжалвани, съответно същите на 18.01.2019г. са влезли в сила. Не са изпълнени в определения 20-дневен срок за доброволно изпълнение, поради което с придружително писмо с изх. № 1130-13-231#7/19.06.2020г. директорът на ТП–П.*** на НОИ на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. е поискал от директора на ТД на НАП–гр. С., офис П.*** служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от “***”ЕООД, като е приложил и декларации образец № 1.

Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателката, подадени от “***”ЕООД за периода 21.09.2016г. до 20.11.2017г. са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК на 08.07.2020г.

При това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-П.*** на НОИ е приел, че през част от периода по чл. 41, ал. 1 от КСО - от 21.09.2016г. до 20.11.2017г. жалбоподателката не е била осигурявана за временна неработоспособност, поради общо заболяване, поради което определеното и изплатено обезщетение е в размер по–висок от дължимия с ***лв. Затова на основание чл. 114, ал.

2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-13-00786033 от 20.07.2020г., с което я е задължил да възстанови добросъвестно надвзетото парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на ***лв. Разпореждането е връчено на адресата на 23.07.2020г. и в срока по чл. 117, ал.

2, т. 2 от КСО е оспорено по административен ред с жалба с вх. № Ц1012-13-70/03.08.2020г. до Директора на ТП-П.*** на НОИ.

В срока по чл. 117, ал.

3 от КСО ръководителят на ТП-П.*** на НОИ е издал решение № КПК-61 от 01.09.2020г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно и е потвърдил обжалваното разпореждане. Предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП-П.*** на НОИ.

От приобщените в хода на съдебното производство доказателства трудов договор № 9 от 01.02.2016г., сключен със “***”ЕООД, заповед № 8 от 01.06.2016г., длъжностна характеристика за длъжност мениджър продажби, заповед № 8 от 01.06.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение, считано от 21.11.2017г., копие от стр. 10 и стр. 11 от трудова книжка, се приема, че същите подкрепят безспорните по делото факти, че са съставени всички предвидени в закона документи за оформяне на съществуващо трудово правоотношение. От тях, обаче не може да се направи извод за действително изпълнение на трудова дейност, което съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО е основанието за осигуряване и е спорният въпрос между страните по делото. Изводът на административният орган за отсъствие на такава се основава на влезлите в сила административни актове-констативен протокол и задължителни предписания № ЗД-1-13-00697835 от 02.01.2020г., по силата на които осигуряване при този осигурител въобще не е възникнало. Въз основа на тях подадените от осигурителя “***”ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателката за периода от 21.09.2016г. до 20.11.2017г. са заличени в регистъра по чл. 80 от ДОПК преди постановяване на оспореното разпореждане. Затова съдът приема за доказано, че през посочения период жалбоподателката не е била осигурявана за временна неработоспособност, поради общо заболяване.

В хода на съдебното производство изрично е заявено, че не се оспорва размера като числена стойност на подлежащото на възстановяване обезщетение, а е споримо като цяло, че трябва да се възстановява получено обезщетение. Въз основа на изявленията и видно от доказателствата по делото е, че на жалбоподателката е изплатено обезщетение за временна неработоспособност по процесните болнични листа в размер на ***лв., а реално дължимото е *** лв. Следователно надвзетото такова обезщетение е в размер на ***лв.

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд-П.***, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо.

Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-70/03.08.2020г., по реда на чл. 117, ал.

1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.

2, т. 2 от КСО. Постановено е в инструктивния едномесечен срок по чл. 117, ал.

3, изр. 1 от КСО.

Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.

3 от КСО – Директор на ТП–П.*** на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал.

3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение поради общо заболяване. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.

Правилно Директорът на ТП-П.*** на НОИ е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал.

3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00786033/20.07.2020г. е издадено от ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП–П.*** на НОИ, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това, съгласно нормата на чл. 114, ал.