Решение № 5571 от 30.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5571

Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20247050700689 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 ал.1 вр.чл.117 ал.1 т.2 б.“б“ от КСО вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от П. М. М., [ЕГН], от с.Езерово, обл.Варна, против Решение №2153-03-28/05.03.2024г на директора на ТП-Варна на НОИ-София, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №031-00-3093-3/12.01.2024г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн.чл.54ж ал.1 от КСО вр.чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004г, му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

С жалбата се въвеждат възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че мотивите, с които е отказано отпускането на обезщетение за безработица, представляват изброяване на получените от Германия документи и обстоятелства, като административният орган е счел това за напълно достатъчно, за да обоснове отказа си. Твърди се, че административният орган не е изследвал задълбочено обстоятелствата, които налагат извод, че държавата на пребиваване на жалбоподателя е Република България, а същите единствено се споменават. Излагат се доводи за неправилност на извода на административния орган относно компетентността на органите на Република Германия за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като жалбоподателят в периода на последната си заетост - пет години, е пребивавал именно на нейна територия. Оспорват се всички доводи на административния орган в обжалваното решение по отношение на правото на жалбоподателя да получава исканото обезщетение. Изтъква се, че съгласно Решение № U 2 от 12.06.2009 г. на Европейския парламент и Съвета по отношение правата на обезщетения за безработица на безработни лица, които не са погранични работници, държавата на пребиване на тези лица се определя в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕС) № 987/2009 г., който предвижда, че за всеки конкретен случай следва да се определи доколко местоживеенето на роднините на лицето-заявител оказва влияние върху центъра на жизнените му интереси. Сочи се, че жалбоподателят, въпреки преживяването си в Германия, е запазил много тесни връзки с България и не е прекъсвал връзката си с роднините. Често се е прибирал в България по време на празници, но не само, както и през летните периоди на всяка година. Твърди се, че нито административният орган, нито компетентната институция на Германия са изследвали центъра на интереси на лицето и обстоятелствата, които обуславят негово пребиване. Въз основа на изложеното се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на Директора на ТП-Варна на НОИ за ново произнасяне по заявление с вх. № 031-00-3093/04.07.2023 г., съобразно задължителните указания на съда за прилагане на материалния закон; претендирате се и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв.Е. К. от АК – Варна поддържа жалбата на изложените в нея основания. Счита, че са събрани достатъчно както писмени доказателства, така свидетелски показания, които с категоричност обосновават извод, че неговият център на интереси е във България, следователно именно България трябва да изплати заявеното парично обезщетение за безработица. Сочи, че е с прекратена адресна регистрация в Германия, има постоянен и настоящ адрес в България – както жалбоподателят, така и съпругата му и детето им. Към настоящия момент семейството им е устроено за постоянно във България, като жалбоподателя и съпругата му работят по трудови договори. В писмени бележки се излагат подробни мотиви за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. М. К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че основен критерий за определяне на държава на пребиване е трудовоправната връзка на жалбоподателя със съответната държава. Сочи, че в случая за процесните периоди категорично се установява продължителността на тази заетост на жалбоподателя в Германия. Поддържа, че този срок от повече от пет години според европейското законодателство се приема за достатъчно продължителен, за да се създаде стабилна връзка между лицето и съответната държава. Посочва, че България не е компетентна нито по последна заетост, нито по пребиване, за да се произнесе относно правото на получаване обезщетение за безработица. Счита, че лицето не е било икономически обвързано с РБ, тъй като за посочения период е реализирал доход от чуждестранен работодател, като за целите на данъчното облагане и социално осигуряване е пребивавал в Германия. Счита поради това, че лицето не е извършвало трудова дейност във България, поради което и липсват данни за осигуряване по чл. 4 или по чл. 4а от КСО. С тези съображения настоява съдът да остави жалбата без уважение; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са подробни писмени бележки с развити доводи за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано със Заявление вх. № 031-00-3093/04.07.2023 г., с което П. М. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложено заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U2 – Германия от 15.03.2017 г. до 15.01.2019 г. с работодател „Benli industrieservice“ – Германия и от 19.01.2019 г. до 30.06.2023 г. с работодател „Weser Stahlbau“ – Германия. Приложена е и декларация относно определяне на държава на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в която заявителят посочва, че за периода на последната му заетост в чужбина, съпругата и децата му са живели в държавата по последна заетост, а преобладаващата част от роднините му са живеели в България. По-голямата част от социалните му контакти са в България, притежава собствено жилище в България и възнамерява да се установи трайно в България.

С Разпореждане № 031-00-3093-1/13.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, като е обосновано с изисканото по служебен път удостоверяване на осигурителните периоди, посочени в заявлението, от компетентната институция на Германия, въз основа на които да се направи преценка за правото по чл. 54а от КСО.

На 08.08.2023 г. до Германия е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001СВ, с който е изискано удостоверяване на осигурителния стаж на М. за периодите от 15.03.2017 г. до 15.01.2019 г. и от 19.01.2019 г. до 30.06.2023 г., като се посочи и причината за прекратяване на последното му трудово правоотношение. Поискано е и удостоверяване на осигурителния му доход за периода от 01.07.2021г. до 30.06.2023г. със структуриран електронен документ СЕД U003.

От Германия на 27.12.2023г. е получен структуриран електронен документ СЕД U 017 – осигурително досие на трансграничен работник, като са потвърдени осигурителните периоди от 15.03.2017г. до 18.02.2019г. и от 19.02.2019г. до 30.06.2023г., и е посочена причина за прекратяване на последната му заетост – „предизвестено прекратяване“.

С Разпореждане № 031-00-3093-2/02.01.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ производството по заявлението на М. е възобновено, тъй като са получени изисканите от компетентната институция на Германия удостоверения.

С Разпореждане № 031-00-3093-3/12.01.2024г. Ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на П. М., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕС) № 883/2004г. За да постанови този резултат ръководителят обосновава извод, че България не е държава по пребиване, тъй като от 15.03.2017 г. лицето е упражнявало трудова дейност в Германия, което свидетелства за дълготрайна и стабилна връзка с данъчната и социална система на Германия. Прието е, че държавата на пребиване и държавата на последната трудова заетост съвпадат, следователно България не е компетентна държава по последна заетост, поради което не може да се произнесе по правото на заявителя за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Разпореждането е връчено на М. на 24.01.2024г., удостоверено с подписа му, и е оспорено от него по административен ред на 05.02.2024г с твърдение, че трудовото му правоотношение е прекратено с предизвестие от страна на работодателя, като погрешно в постановеното разпореждане е посочено, че правоотношението му с германския работодател е прекратено поради уволнение. Поддържа, че именно Република България е държавата му на пребиване, тъй като е български гражданин, притежава български документ за самоличност, с посочен постоянен адрес в Република България, както и с регистрация в Бюрото по труда, което е невъзможно без наличието на постоянен адрес на територията на страната.

В оспореното си понастоящем решение горестоящият административен орган е посочил, че в резултат на извършените проверки е установена липсата на принос от жалбоподателя към системата за социално осигуряване в Република България в периода след м.08.2016г, което е съответно и на данните в удостоверителните документи, издадени от компетентната институция на Германия. С тези аргументи, и приемайки за неоснователни възраженията на М. срещу Разпореждането, с решението си директорът на ТП – Варна на НОИ е отхвърлил жалбата му. Решението е връчено на 08.03.2024г., видно от Известие за доставяне ИД PS 9000 94BL9E M (л. 9 от адм. преписка).

В хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателя до разпит са допуснати В. Я. (баба на съпругата му) и П. П. (негов приятел). От свидетелските показания на Янкова се установява, че М. е заминал за Германия преди 4-5 години, за да спечели пари, с които да оправят жилището си, което притежават в с. Езерово. Свидетелката пояснява, че семейството на внучката й – тя и мъжа й с детето си, често са се прибирали в България, почитали са семейните празници и са я посещавали, тъй като тя живее в същата къща, но на горния етаж. Тя свидетелства, че жалбоподателят и съпругата му имат много приятели в Езерово, които ги канят на сватби, на абитурентски балове и други поводи, прибирали са се по 5-6 пъти всяка година. Янкова заявява, че семейството (М., съпругата му и дъщеря им) окончателно са се прибрали през м. 06.2023 г. от Германия и повече не са ходили там. Основната причина да не се приберат по-рано било неустроеното им жилище, защото нямало къде да живеят. Ремонтът го направил М. със спечелените пари, сега жилището било оправено, семейството живее в него, двамата работят, чакат второ дете и искат да се устроят във България. М. е работил като заварчик по корабите, като след прибирането си е бил на борсата, защото е ходил да се подписва. Сега работи в МТГ „Делфин“ в Езерово пак като заварчик. Свидетелката казва, че майката на жалбоподателя също е в България (баща му е починал), брат му живее в Аксаково и има семейство, а чичо му също живее в Езерово, там имат и братовчеди.

От свидетелските показания на П. П. се установява, че се познават с П. М. от 10-15 години. Пояснява, че в момента М. живее със съпругата и дъщеря си в с. Езерово, където имат собствен недвижим имот, те работят, а детето им ходи на детска градина, като очакват още едно дете. Свидетелят заявява, че жалбоподателят заедно със семейството си са били около 4-5 години в Германия, като през този период са се е прибирали в България многократно за празници и за да извършват ремонти по жилището, в което да се установяват трайно. П. посочва, че от както са се върнали в България, М. не е заминавал за Германия, тъй като вече има къде да си живее спокойно. Пояснява, че М. е ходил в Германия, за да работи и да си влага парите в етажа, където да си живее, както и че всичките му роднини и приятели са във България. Св.П. счита също, че и по времето, когато е работил в Германия, той реално е бил установен във България, защото е ходил в Германия да работи и да изкарва пари, за да ги влага в жилището си и да живее в него.