Определение № 3940 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1968/2023
- Вид
- Определение № 3940
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 246 · Граждански процесуален кодекс
- член 248 · Граждански процесуален кодекс
- член 248, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 278 · Граждански процесуален кодекс
- член 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3940 гр. Варна, 16.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501968 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Д. Д. Н. чрез адвокат Б. Г. против определение № 5182 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 4944 по описа за 2021 г. на тридесет и трети състав на Районен съд – Варна, с което са оставени без разглеждане молби с вх.№ 22162 от 23.03.2023 г. и с вх.№ 22147 от 23.03.2023 г., подадени от ищцата Д.
Д. Н., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 897 от 17.03.2023 г. в частта досежно разноските на основание член 248, алинея 1 от ГПК поради недопустимост на молбите.
В частната жалба се излагат доводи, касаещи твърдението на частната жалбоподателка, че й се дължат разноски по делото пред първата инстанция.
В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от адвокат Д. А. като пълномощник на И. Т. С., С. С. Н., С. Х. С. и В. В. Марчева, в който се сочи, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:
По делото пред първоинстанционния съд са постъпили две идентични молби с правно основание член 248 от ГПК от ищцата Д. Д. Н. чрез адвокат Б. Г., с които се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Излага се, че своевременно е било отправено искане за присъждане на сторените от Н. разноски, а непредставянето на списък не е пречка за присъждането им.
По делото съдът е постановил решение № 897 от 17.03.2023г., като е формирал мотиви, че независимо от изхода на спора в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски по делото предвид липсата на представен списък по член 80 ГПК.
Това не представлява произнасяне по същество по направеното искане от ищцата за присъждане на сторените от нея разноски, доколкото първоинстанционният съд не е обсъдил изобщо дали има право на разноски или не, а е приел, че не следва да се присъждат 1 разноски поради липса на представен списък по член 80 от ГПК, тоест на практика е оставил без разглеждане искането за присъждане на разноски.
Изложеното води до извод, че не е налице произнасяне по искането на ищцата за присъждане на разноски, следователно и депозираните молби от 23.03.2023 г. не представляват такива за изменение на решението в частта за разноските, а за допълване.
Съгласно точка 8 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. д.№ 6/2012 г. на ОСГТК в член 248, алинея 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на член 246 от ГПК. Първата хипотеза на член 248, алинея 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с член 246 от ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по член 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.
Изложеното предпоставя незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд – Варна за произнасяне по молбите на частната жалбоподателка за допълване на решението в частта за разноските.
Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5182 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 4944 по описа за 2021 г. на тридесет и трети състав на Районен съд – Варна, с което са оставени без разглеждане молби с вх.№ 22162 от 23.03.2023 г. и с вх.№ 22147 от 23.03.2023 г., подадени от ищцата Д. Д. Н., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 897 от 17.03.2023 г. в частта досежно разноските на основание член 248, алинея 1 от ГПК поради недопустимост на молбите.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, който да се произнесе по молби с вх.№ 22162 от 23.03.2023 г. и с вх.№ 22147 от 23.03.2023 г., подадени от ищцата Д. Д. Н., за допълване на постановеното по делото решение № 897 от 17.03.2023 г. в частта досежно разноските на основание член 248, алинея 1 от ГПК.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3