Акт № 1903 от 07.05.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 279/2015
- Подписан
- 07.05.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал.1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 238 т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 57 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 66 · Кодекс на труда
- чл. 74 · Кодекс на труда
- чл. 74 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал.1 · Кодекс на труда
Публикувай
Решение №
Номер
Година
9.2.2012 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
01.26
Година
2012
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Росен Василев
Секретар:
Величка Борилова Николай Грънчаров
Прокурор: като разгледа докладваното от
Николай Грънчаров дело номер
20121200500004 по описа за
2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 8399/10.11.2011г., постановено по гр.д. № 2357/2011г. по описа на РС-Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. Н. М., Управител на Б. Д. “С. И.”, П. О. Б..
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, необоснованост и нарушаване на материалния закон. Акцентира се, че уволнението на въззиваемата е правилно и законосъобразно извършено, като необосновани са изводите на първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, че не са били налице основанията на закона за упражняване на потестативното право на работодателят да извърши уволнение на Н. И. З.. Според въззивника първоинстанционният съд на основа на установените фактически констатации, погрешно е стигнал до извода, че заповедта за уволнение не е мотивирана, като прекратяването на трудовото правоотношение на З. е извършено в съответствие с разпоредбите на КТ и предвидените изисквания и въведените от работодателят критерии за заемане на съответната длъжност. Изказва се становище, че към момента на възстановяването на въззиваемата на работа, работодателят се е ползвал от правото си да промени и завиши изискванията за образователна степен, което е било от изключителна негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол. Така въвеждането на такива изисквания за минимална степен е въпрос и на целесъобразност и не е в противоречие с нормата на чл. 66 от КТ. Поради изложените съображения, твърди се във въззивната жалба, че съвсем необоснован е извода на съда, че работодателят е упражнил превратно правото си да въведе нови изисквания за длъжността с цел прекратяване на трудовото правоотношение със служителката. Възразява се във въззивната жалба и срещу доводите на първостепенния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, че е налице нарушение на трудовото законодателство и поради това, че прекратяването на трудовото правоотношение с въззиваемата е станало в деня, в който е постъпила на работа след възстановяването и по съдебен ред. Сочи се в тази посока, че никъде в КТ не е записано изискване, прекратяването на трудовото правоотношение да става в различен ден от първия работен такъв. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд, като отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ и чл. 225 ал.1 от КТ като неоснователни, ведно с всички законови последици от това.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищцата пред първоинстанционният съд–Н. И. З., е депозирала писмен отговор, с който оспорва твърденията във въззивната жалба изцяло. Възразява се, че това дали една заповед е мотивирана или не се извежда от нейното съдържание, а не от уточненията направени в съдебната фаза П. оспорването и по съдебен ред. В писмения отговор са наведени доводи за злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като повишаването на изискванията и критериите за заемане на длъжността “Главен счетоводител” са били променени и завишени, с цел повишаване на качеството на престирания труд, въпреки че длъжността е била съкратена считано от 01.10.2010г. Така се изменят изискванията за една несъществуваща в щатното разписание длъжност, като правната възможност за приложението на чл. 238 т. 6 от КТ, очевидно е била нагласена за прекратяването на трудовото правоотношение именно на въззиваемата З.. Оспорва се законосъобразността на извършеното уволнение, тъй като същото е било извършено преди З. да започне да изпълнява трудовите си задължения, след като е била възстановена от съда на работа. Възразява се, че след като длъжността не е съществувала към момента на възстановяването на З. на работа, прекратяването на трудовото и правоотношение е следвало да се извърши на друго правно основание, а не на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ. С писмения отговор са наведени възражения, че недопустимо е работодателят, макар и в рамките на оперативната си компетентност, да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт, като поради това работодателят не е имал правото да прекрати трудовото правоотношение с въззиваемата на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование за нейното заемане, тъй като е знаел че З. не е имала такова образование още към момента на предишното и уволнение. С отговора на въззивната жалба се иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В срока за отговор и по реда на чл. 263 ал.2 от ГПК, е депозирана насрещна въззивна жалба от Н. И. З., срещу частта от първоинстанционното решение, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, за размера над 2 050.20лв. до претендирания размер от 4 100.00лв., като първоинстанционното решение в тази му част се обжалва само досежно неговия размер. Искането по насрещната въззивна жалба се основава на обстоятелства настъпили след постановяването на първостепенното решение, като се твърди, че З. е останала след уволнението си без работа и била безработна, за целия предвиден в закона период от 6 месеца след извършването на уволнението, като е безработна и към настоящия момент.Ето защо с насрещната въззивна жалба, З. моли съда да измени решението на първоинстанционния съд в тази му част, като уважи предявения иск с правно основание чл. 225 от КТ за целия му претендират с исковата молба размер, като и присъди и направените разноски пред въззивната инстанция. В насрещната жалба се сочи, че въззивницата ще представи доказателства за това че все още е безработна в съдебното заседание пред въззивния съд.
Съдът П. проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба и депозираната насрещна въззивна жалба, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната жалба държавна такса.
В писмената си защита пред въззивната инстнация, процесуалният пълномощник на въззиваемата З.- адв. Ю., моли съда да остави въззивната жалба срещу първоинстанционното решение без уважение, като потвърди решението на РС Б., като правилно и законосъобразно. Поддържа се насрещната въззивна жалба, на основанията изложении в нея. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд П. анализа на събраните доказателства е извършил точна и обоснована преценка на доказателствената съвкупност, като е извел и верни правни изводи. Така поддържа се оплакването направено още пред първата съдебна инстанция, че атакуваната с исковата молба заповед за уволнение е немотивирана, тъй като в обстоятелствената и част липсва посочване на основанието за извършеното уволнение и само на това основание, заповедта може да бъде отменена от съда като незаконосъобразна. Поддържат се с писмената защита от пълномощника на въззиваемата и доводите за злоупотреба с право П. упражняването от работодателят на потестативното право на уволнение, тъй като е било извършено изменение на изискванията на заемането на длъжност, която към този момент не е съществувала в щатното разписание, което налага безспорния извод, че промямата на тези изисквания е извършена единственно и само за осигуряването на правната възможност трудовото правоотношение със З. да бъде прекратено на основание чл. 328 т. 6 от КТ. Възразява се, че възстановената на работа служителка е била уволнена, преди да може да започне изпълнението на задълженията си. В тази връзка отново се акцентира, че след като длъжността на която З. е била възстановена на работа по силата на влязло в законна сила съдебно решение не е съществувала към момента на постъпването и на работа, то уволнението незаконосъобразно е било извършено на основание чл. 238 т. 6 от КТ, а на друго законово основание, като е следвало да бъде извършен и подбор измежду лицата заемащи сходни длъжности в това звено, което не е извършено от работодателят. Отново се излагат доводи, че макар и П. условията на оперативна самостоятелност и П. съображения за целесъобразност, работодателят не е имал правото да променя изискванията на длъжността, която З. е заемала преди уволнението си, след като изискванията за образование и квалификация за тази длъжност са определении с нормативен акт. Не на последно място в писменото становище се излагат съображения и за това, че след като към момента на подписването на допълнително споразумение към трудовия договор на 01.08.2011г., работодателят е знаел че въззиваемата няма висше образование, работодателят не е имал правото да извърши уволнение на това основание, като в тази насока е и констатната практика на ВКС на РБ, която е цитирана в писменото становище пред въззивната инстанция.
Решението на РС Б. е валидно и допустимо.
Производството по делото е въз основа на предявени от Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. “Х. С.” № *, .*, срещу Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” № *, представлявана от Управителя В. М., обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2, т.3 и т. 4 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, с които се иска отмяна на заповед без номер, от 01.08.2011г. на Управителят на “С. И.” П. О. Б., с която е прекратено трудовото правоотношение със Н. З., на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, като немотивирана и незаконосъобразна, възтановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Главен счетоводител” в БД“С. И.” П. О. Б., да бъде осъден работодателят да заплати на уволнения служител обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.40лева. Иска се от съда след признаването на уволнението за незаконно, да бъде извършена поправка в трудовата книжка на З., както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата –ищца пред първоинстанционния съд оспорва законосъобразназността на извършеното уволнение, като навежда в исковата молба доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и в нея липсва обстоятелствена част. Твърди се, че в заповедта не е посочено в какво се състои промяната в образователните изисквания и кога е настъпила, което нарушава принципа на равнопоставеност на страните в трудовото правоотношение и препятства възможността на ищцата да организира адекватно защитата си. На следващо място З. поддържа, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят е упражнил превратно субективното си право прекратявайки трудовото й правоотношение и е допуснал злоупотреба с право в разрез с нормите на чл.8 от КТ и чл.57, ал.2 от К на Р България, като е променил изискванията на заемане на длъжност, която не е съществувала към момента на тази промяна, единствено и само с цел да подготви уволнението на З. след завръщането и на работа на основание чл. 238 ал.1 т. 6 от КТ. Въззиваемата твърди в исковата молба пред първоинстационния съд, че притежава необходимото образование и дълъг трудов стаж за заемане на длъжността и съгласно чл.35, ал.1, т.3 от ЗСч и има право да заема длъжността “главен счетоводител”. Твърди също така, че трудовите функции на длъжността, която е заемала не са налагали промяна в изискването за образование, както и че работодателя има право да променя с длъжностна характеристика изискванията за образование, но само когато същите не са определени с нормативен акт. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение и поради това, че предвид сключването на Допълнително споразумение №56/01.08.2011г. към Трудов договор №1/01.07.1996г., работодателят е знаел какво образование притежава тя и се съгласил да изпълнява длъжността “главен счетоводител” в БД “С. И.”, като в този случай за него не съществува правото до прекрати едностранно трудовия договор, на основанието посочено в атакуваната заповед за уволнение- по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.