Определение № 2275 от 21.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2275 гр. София, 21.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002100837 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК 200830927 и „Уиз Еър Унгария Црт.“, с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, със седалище в Унгария, гр.Будапеща, чрез адв. А. против решение № 2416/08.09.2022 г. по в.гр.д. № 8840/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 3350 от 21.11.2022 г., с което е потвърдено решение № 20046488/18.02.2021 г. по гр.д. № 21207/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от А. И. П. срещу евентуалния ответник „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Първоинстанционното решение № 20046488/18.02.2021 г. по гр.д. № 21207/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. И. П. срещу главния ответник „Уиз Еър Унгария Црт.“, с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, със седалище в Унгария, гр.Будапеща, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в законна сила.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК 200830927 е подадена в срока по чл. 283 ГПК от 1 легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“, с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, със седалище в Унгария, гр.Будапеща, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като по отношение на този ответник е налице влязло в сила решение № 20046488/18.02.2021 г. по гр.д. № 21207/2020 г. по описа на Софийски районен съд и съответно той не е страна във въззивното производство и не е легитимиран да обжалва въззивното решение.

Касаторът „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ обжалва решението на въззивния съд като поддържат нищожност и недопустимост на решението с доводи за неяснота относно волята на съда в обжалваното решение относно надлежния ответник по предявените искове. Твърди се и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с доводи, че въззивният съд неправилно не е допуснал разпит по делегация на поискания от касатора свидетел и така е възпрепятствал разкриването на обективната истина и доказване на факта за извършен законосъобразен подбор по реда на чл.329 КТ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли съдът да допусне разпит по делегация на свидетел, когато това доказателствено средство е единственото за установяване на правно релевантен факт по делото и 2/ Следва ли съдът да допусне разпит по делегация на свидетел в чужбина, при условие, че събирането на това доказателствено средство е вече допуснато – при условие на довеждане на свидетеля, но след това страната посочи, че не може да осигури присъствието му и поиска същото да бъде събрано чрез друг процесуален способ – разпит по делегация? Променя ли се отговора на въпроса (а) ако свидетелят е в България или е в чужбина или (б) ако в България има въведена извънредна епидемична обстановка. Поддържа се, че по първия въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие с практика на ВКС – Решение №155/26.11.2019 г. по гр.д. №3867/2018 г., Решение №758/21.05.1954 г. по гр.д. №2429/54 г., Решение №94/05.11.2020 г. на ВКС по т.д. №2009/2019 г. и Решение № 2

7/27.01.2015 г. по гр.д. №2427/2014 г. По отношение на втория въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не е формирана съдебна практика.

Ответната страна по жалбата – А. И. П., чрез адв. П., е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната и казуална практика на ВКС. Поддържа се, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като доказателственото искане за допускане на разпит на свидетел по делегация е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 312, ал.2 ГПК.

За да потвърди решението на първата инстанция, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че е провел законосъобразен подбор съгласно чл.329 КТ, който в случая е бил задължителен, доколкото е извършено съкращаване на щата, което засяга част от служителите на съответната длъжност. Въззивният съд е приел, че в случая работодателят е предприел действия по извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ, като със заповед № 1/12.04.2020г. е определил комисия за извършване на подбора и критериите, въз основа на които той трябва да се извърши, но не е ангажирал доказателства за това между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършен подбора от тази комисия - липсват изобщо доказателства относно факта на оценяване на участващите в подбора лица по заложените критерии, които евентуално да обосноват решението на работодателя на кои точно служители да бъде прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. В случая въззивният съд се е произнесъл по направеното във въззивната жалба искане за разпит по делегация на свидетеля Д. Т., като е преценил, че не са налице основания за допускане на това доказателствено искане в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК – допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при допускане и събиране на доказателствата. За да достигне до този извод въззивният съд е посочил, че искането на ответника за събиране на гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Д. Т. при режим на довеждане, е било уважено от първата инстанция видно от определението, постановено по реда на чл.321 ГПК, но то не е събрано, поради недовеждане на свидетеля както в първото по делото съдебно заседание без посочване на 3 основателна причина за това, така и в третото съдебно заседание, определено за краен срок за събиране на това доказателствено средство. По направеното след първото съдебно заседание искане за разпит на свидетеля по делегация пред унгарски съд на основание чл. 614 от ГПК във вр. Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането за разпит на свидетеля по делегация доколкото това би довело до неоправдано забавяне на производството, което се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК – „Бързо производство“, като същевременно е определил на основание чл.158 ГПК и срок до следващото съдебно заседание за събиране на допуснатото доказателствено средство – разпит на допуснатите 2 свидетели при режим на довеждане.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че доводите за нищожност и недопустимост на решението са неоснователни и не са съобразени с постановеното по почин на съда след подаване на касационната жалба, решение по реда на чл.247 ГПК относно наименованието на ответникавъззивник.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или 4 разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

В настоящия случай касаторът е формулирал въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който уточнен от настоящата инстанция с оглед обстоятелствената част на изложението се свежда до въпроса в кои случаи въззивният съд е длъжен да допусне и да събере доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Макар и въпросът да покрива общото основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото е решаващо произнесен от въззивния съд, той няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий. Противно на доводите на касатора, въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочената в изложението казуална практика на ВКС. Първите три решения са неотносими към настоящия спор.

В първото решение е даден отговор на въпроса допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение. С оглед конкретно установените данни по делото, по същество съставът на ВКС е приел, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като въпреки направеното оплакване във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, не е предприел действия по събиране на относими към делото доказателства, които неправилно не са били допуснати от първоинстанционния съд като неотносими за правилното решаване на делото. Във второто решение е изведен извод, че искането за разпит по делегация не следва да бъде уважено само ако обстоятелствата на случая налагат непосредствен разпит. В настоящия случай въззивният съд изобщо не е излагал аргументи в тази насока при постановяване на определението си в открито съдебно заседание, с което е оставил без уважение искането за допускане на разпит на свидетел по делегация. В третото решение е даден отговор на въпроса следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване механизма на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства, като по същество съставът на ВКС е приел, че въззивният съд неправилно е приел, че поисканите с въззивната жалба доказателствени искания са неоснователни. Единствено в последното решение е даден отговор на значимия за настоящи спор въпрос, а именно 5 какви са предпоставките за допускане и събиране на доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, като е прието, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС допускането на доказателства в тази хипотеза предполага кумулативното наличие на две предпоставки – доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционният съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон.

Нарушаването на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателствата, или че поисканото доказателство е неотносимо към спора.

Когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл.146 ГПК, с разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства. В конкретния случай произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с даденото от ВКС разрешение. Съдът е съобразил, че с отговора на исковата молба ответникът – касатор е поискал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане с осигуряване на преводач за откритото съдебно заседание, като с определението си от 01.09.2020 г., постановено по реда на чл.312 ГПК първоинстанционният съд е му е допуснал двама свидетели. В предоставения на страните едноседмичен срок от връчване на препис от това определение, ответникът е взел становище във връзка с доклада по делото и произнасянето на съда по доказателствените искания, като е поискал единствено съдът да допусне и останалите 2-ма от посочените общо 4-ма свидетели, но не и да се промени режима, при който е допуснат разпита им – от такъв по чл.169, ал.3 ГПК на такъв по чл.169, ал.1 ГПК или по делегация.