Решение № 72 от 18.06.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Плевен , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариан В. Иванов при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Частно наказателно дело № 20214400200359 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода./ ЗПИИСАННЛСМВЛС/

Образувано е по искане на Република Полша, във връзка с Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно българската гражданка Н.З. И., родена на 24.04.1983г.

Към искането са приложени- постановление на Окръжния съд във Вроцлав от 31.03.2021г., III наказателно отделение-референтен № III Kop 44/21, копие от постановена на 30.05.2019г. и влязла в сила на 30.12.2020г., присъда на Районен съд за Вроцслав- Сродмиесцие//Sad Rejonowy dla Wroclawia- Srodmiescie ve Wroclawia /, референтен №VK1192/18, с която на българската гражданка Н. ИЛ., след като е била призната за виновна за три отделни деяния/престъпления и й е ноложено наказание за всяко от едно от тях в размер на по 6 месеца лишаване от свобода, е била осъдена на общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода, както и удостоверение съгласно чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода.

По същество искането на съдебните власти на Полша, е за признаване и изпълнение на присъдата по отношение на Н.З. И., в Република България.

1

С разпореждане от №9/17.05.2021г. по ЧНД №202118

00200256/2021г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл.7, ал.3, вр. с ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, делото е изпратено по подсъдност на ОСгр.Плевен.Приложена е и справка от НБД „Население“, с данни за осъдената.

Видно и от приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение на ЕС от 2008/909/ПВР от 27.11.2008г. е, че осъдената Н.З. И., се намира в Р.България с местоживеене и адрес в гр.Л., обл.П., ул"Г.М."-**,поради което компетентен съд за разглеждане на делото е Окръжен съд гр.Плевен.

Прокурорът изразява становище, че направеното искане е основателно.

Счита, че са налице предпоставките да се приеме и изпълни присъдата, постановена от Районният съд в Полша. Намира, че не са налице предпоставките за отказ. Счита, че извършените престъпления от осъдената съответстват на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК на Република България. По отношение на наложеното общо наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода, счита че то не може да е в такъв размер, тъй като след увеличението с чл. 24 от НК на Република България, следва да е в максимален размер след увеличението му с ½. По отношение на начина на изтърпяване счита, че следва да се изтърпи при общ режим.

Защитникът на осъдената Н.З. И. - адвокат В.П. – АК-Плевен се солидализира със становището на прокурора. По отношение обаче на изпълнението на наказанието, изразява становище и предлага на съда да прецени дали така определеното общо наказание да се изпълнява ефективно.

Като доводи сочи, че фактически подзащитната му се води неосъждана и би могло да се приложи българското законодателство, като същото се отложи за изпълнение условно със съответния изпитателен срок. Акцентира, че подзащитната му има три деца.

Осъдената Н. ИЛ. поддържа становището на защитника си, като моли съда, ако може да е условно наказанието.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно българската гражданка Н.З. И., родена на 24.04.1983г. и придружаващите го представените съдебни актове, както и останалите доказателства по делото,намира за установено следното:

С присъда от 30.05.2019г., по дело референтен № VK1192/18 , на Районен съд за Вроцслав - Сродмиесцие,V наказателно отделение,влязла в сила на 30.12.2020г., Н. ИЛ. е призната за виновна и осъдена за три престъпления, както следва: 1. За това, че на 17.04.2018г.,във Вроцлав, действайки съвместно и в споразумение с Н.К., отнела портмоне на стойност 30,PLN, с намерение противозаконно да ги присвои, заедно със съдържащите 2 се в него пари на сума 900 щатски долара, които призчислени в полски злоти се равняват на 3051 PLN, пари на сума 450 PLN, общата сума на причинените в ущърб на С.П. щети възлизат на 3531 PLN, на основание по чл.278§1 от НК на Р.Полша, на 6 месеца лишаване от свобода. 2.За това, че на 19.04.2018г., във Вроцслав, действайки съвместно и в споразумение с Н.К., отнела чанта със съдържание на портмонето, с намерение противозаконно да ги присвои, пари на сума 300 евро, призчислени в полски злоти 1248,PLN, лична карта, платежна карта и контейнер с инсулин, причинявайки щети в ущърб на И.З. на сума от 500 евро, призчислени в полски злоти 2080 PLN, на основание чл.278§1и5 от НК и чл.275§1 от НК и чл.276 във вр.с чл.11§2 от НК на Р.Полша, на 6 месеца лишаване от свобода.3. За това, че на 26.04.2018г., във Вроцслав, действайки съвместно и в споразумение с Н.К., отнела портмоне, с намерение противозаконно да ги присвои, заедно с намиращите се в него пари на сума 500 британски лири, които след преизчисляване в полски злоти се равняват на 2420 PLN, пари на сума 600 PLN, лична карта, шофъорска книжка, платежна карта н, като причинените в ущърб на М.М. възлиза на 3020 PLN, на основание чл.278§1и5 от НК и чл.275§1 от НК и чл.276, във вр.с чл.11§2 от НК на Р.Полша, на 6 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.85§1и2, както и чл.86§1 от НК на Р.Полша на Н. ИЛ. е определено едно общо наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.63§1 от НК на Р.Полша от определеното й наказание е приспаднат периода на задържане под стража от 27.04.2018г. от 12.30ч. до 28.04.2018г. до 18.30 часа – два дни, като в приложеното удостоверение е посочен срока като изтърпяно наказание.

В представените преводи на български език са изложени в достатъчна степен фактите, във връзка с времето, мястото, участието и начина на извършване на престъпленията, за които е осъдена Н.З. И.. Явно се касае за извършени три кражби на територията на Р.Полша, в гр.Вроцлав.

В графата за вида и правната квалификация на деянията и приложимия закон, на основание на който е постановена присъдата е посочена и съответната предвидена наказуемост.

При така изложеното, искането на полските власти е основателно и следва да се приеме.

Налице е приложено удостоворение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Съобразно чл.7 ал.1 от Закона ОС – Плевен е компетентен съд, с оглед постоянното местоживеене на осъдената.Съобразно чл.8 ал.1 постановената присъда от чуждия съд е за деяния, които съставляват престъпления и по българското даконодателство.

Всяко едно от престъпленията, за които е осъдена Н. ИЛ. съответства на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Република България.Същото е наказуемо като максимален размер от 1 до 10 години 3 лишаване от свобода. Съдът счита, че това е правилната квалификация, като се позовава на описаните фактически обстоятелства в присъдата на полския съд и съответно посочени и в представеното удостоверение.Касае се за кражба, след предварителен сговор, в явно немаловажен случай, между осъдените Н. ИЛ. и Н.К.. Следва да се приеме превода в словесната квалификация посочена в присъдата на чуждия съд-„в споразумение“, като съответстващ на словесната квалификация на престъплението по българското законодателство-„след предварителен сговор в немаловажен случай“ и съответна цифрова квалификация по чл.195, ал.1,т.5 от НК. Съдът не счита, че следва при това положение, а и няма право да променя чуждия съдебен акт, в които, като предмет на престъпление е включено и противозаконно отнемане на чужди лични документи.Като щета са посочени само противозаконно отнетите суми пари.Не следва да се обсъжда и въпроса дали се касае за опит към извършване на престъпление по чл.249, ал.1 от НК на Р.България, а именно да се използват платежни инструменти без съгласието на титуляра.Не се съдържат и данни в така представените съдебни актове и удостоверение за такъв вид престъпление.

Съобразно чл.12 ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след като обсъди условията за признаване посочени в чл.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, счита че те са налице и не са налице основанията на чл.15 от ЗПИИСА ННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение на постановения съдебен акт в Р.Полша.

Всяко едно от трите престъпления за които е осъдена Н. ИЛ., съставляват престъпление и по българското законодателство-по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.Представеното удостоверение е пълно и съотвества на съдебния акт.Признаването на съдебния акт не е в противоречие с приниципа“ne bis in idem“.Изпълнението на наказанието не е погасено по давност съгласно българското законодателство.Н. ИЛ. е на територията на Р.България. Съдебният акт е постановен при съдебен процес, в който осъдената Н. ИЛ. не е присъствала лично, но е спазено условието на чл.15, ал.2,т.9, буква „а“ от ЗПИИСАННЛСМВЛС.Осъдената Н. ИЛ. не е присъствал лично на съдебния процес, в резултат на което е постановена присъдата/решението. В представеното удостоверение от полските властибуква „i“ –информация за осъждане,т.1.2 е посочено, че лицето не се е явило.В т.3.1b e посочено, че „лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, в следствие на което е постановено решението, по начин ,който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес“.Във връзка с това в т.4 е дадена и информация как е било изпълнено това,а именно ,че „призовката за нея е била изпратена на посочения от нея адрес.Тя не е взела призовката.На основание чл.133 и чл.136 призовката се счита за връчена“.Видно от мотивите на приложеното в превод на български език постановление и съответно решение от 31.03.2021г. на Окръжен съд в гр.Вроцлав,I I I наказателно отделение е, че осъдената в Р.Полша е имала защитник.Видно от мотивите също е, че Окръжен съд в гр.Вроцлав не е 4 уважил въззивната жалба, подадена от защитника и обжалваното решение /присъда от 30.05.2019г., по дело с референтен № №VK1192/18, е оставена в сила.

Не са налице условия за отлагане на признаването на присъдата, съобразно чл.14 от Закона или частично признаване и изпълнение, съобрзно чл.16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Осъдената не се ползва с имунитет по българското законодателство и съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателно-отговорно, във връзка с деянията за които е постанавен акта.Към момента на получаване на съдебния акт в Р.България-първоначално в Софийски окръжен съд и в последствие по подсъдност на ОС- Плевен, за изтърпяване е посочено повече от 6 месеца от наложеното наказание. В конкретния случай, вървейки систематично по закона, не се изисква съгласието на осъдената, тъй като в случая съобразно чл. 22 ал.2 т.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт се изпраща на държва членка, в случая Република България, като приемаща държава, чиито гражданин е осъдената Н. ИЛ. и има постоянно местоживеене.

Наложените наказания по трите обвинения от присъдата на чуждия съд са в максимално предвидения размер на лишаване от свобода, предвиден и по българското законодателство в чл.195, ал.1, т. 5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно до 10 години лишаване от свобода, поради което те не следва да се редуцират, съобразно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за всяко от престъпленията, за което е осъдена Н. ИЛ..