Решение № 19315 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19315 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20221110133481 по описа за 2022 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ............................. чрез пълномощницата адвокат Ц. С. В. твърди против ответника ................................ настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка .......................... при ответника. Последният обаче платил на ищеца едва 5 379.40 лева от претендираните общо 8 077.73 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

2 698.33 лева застрахователно обезщетение;

147.64 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. ХІ. 2021 година до 14. VI. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 22. VI. 2022 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и двустранния протокол, представен като доказателство, 1 виновното поведение на водача на автомобила застрахован от ответника, размерът на щетите и причинно-следствената връзка между тях и твърдяния вредоносен резултат. В открито съдебно заседание, проведено на 03. IV. 2023 година пълномощникът на ответното дружество заявява, че оттегля оспорването на механизма на настъпване на произшествието.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 06. VII. 2021 година ищцовото застрахователно дружество и Н. З. Л. с ЕГН**********, живееща в гр. ................. автомобилна застраховка .................. за срок от 00 00 часа на 07. VII. 2021 година до 24 00 часа на 24. II. 2022 година. За горното явства застрахователна полица №.............................. представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

Според справка в електронната страница на .................... представена по делото с исковата молба, към ............................

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На 09. Х. 2021 година в 12 30 часа на ................ управлява собствения си лек автомобил марка ......... Водачът предприема маневра потегляне, движейки се назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и без да непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. По този начин предизвиква сблъсък с паркирания зад него лек автомобил марка ............... собственост на ........................ управляван от Н. З. Л. с ЕГН**********, живееща в гр. ....................... По описания начин водачът на лек автомобил марка ................ виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата в 2230 часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка ........................... с ответното застрахователно дружество.

Съдът установява горните обстоятелства и от експертното заключение.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 16. ХI. 2021 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно превозно средство, сумата от 8 062.73 лева. За горното обстоятелство явства представена по делото с исковата молба справка за извършени плащания.

Страните не спорят, че ответникът възстановил доброволно част от сумата в размер от 5 379.40 лева.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 05. V. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ........................ Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка ........................ отразени в описа на 2 застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 6 975.19 лева.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 40, ал. ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 09. Х. 2021 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка .............. с регистрационен №........ Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка ................ при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 6 975.19 лева.

3

Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички доставчици.

Обезщетението е платено на сервиза, извършил поправката на застрахования автомобил, затова съдът намира, че обстоятелството дали ищецът дължи обезщетение на собственика на автомобила или на застраховащата е без значение за решаването на спора.

Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 8 077.73 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя на 5 379.40 лева.

Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка ...................... застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка .......................... - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал.

2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение, постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 6 975.19 лева. Към тях следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 6 990.19 лева.

Ответникът вече е заплатил на ищеца сумата от 5 379.40 лева. Следователно, останал е задължен за 1 610.79 лева.

По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи частично предявения иск за посочената сума, а за горницата да го отхвърли.

2. По иска за обезщетение за забава :

Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от 30.

ХІ. 2021 година до 14. VI. 2022 година включително. Според изчисление с помощта на калкулатор от електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната лихва върху главницата възлиза на 88.15 лева. Съдът приема, че следва да уважи частично предявения 4 акцесорен иск за посочената сума, а за горницата да го отхвърли.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът предявява искове за общо 2 845.97 лева, уважени за общо 1 698.94 лева и отхвърлени за общо 1 147.03 лева. Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които ищецът е представил и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс: ищецът е заплатил разноски в размер на общо 1 078.00 лева (157.93 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице, 100.00 лева за призоваване на свидетелка, 05.00 лева за издаване на съдебно удостоверение, 315.06 лева за адвокатско възнаграждение), а ответникът – в общ размер на 400.00 лева (300.00 лева за възнаграждение на вещо лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс). Предвид съотношението между уважената и отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски от 643.53 лева, а на ответника – от 161.22 лева.