Определение № 664 от 17.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Ловеч, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500379 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.****, представлявано от управителя Н.П.,чрез юрисконсулт М. С., срещу Разпореждане №1743/14.07.2026г., пост.по ч.гр.д.№1321/2026г. по описа на РС-Ловеч, в частта, с която заявлението е отхвърлено за вземанията за 390.67 евро - договорна лихва за периода от датата на сключване на договора до уведомяване за предсрочна изискуемост – т.е. от 26.09.2024г. до 01.06.2026г., 8.33 евро– обезщетение за забава, начислено на основание чл.33 от ЗПК за периода от 01.03.2026г. до 01.06.2026г. върху просрочените суми за главница и 6,79 евро – до пълния размер на заплатена ДТ за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.Не се съгласява с аргумента на съда за неуважаване на претенцията за възнаградителна лихва. Аргументира се с приетите промени в ЗПК и наличието на изрична регламентация единствено на максималния размер на годишния процент на разходите(ГПР),не и годишния лихвен процент.Счита,че уговореният по договора не противоречи на добрите нрави,а е установен между страните съгласно принципа за свобода на договарянето.

Годишният процент на разходите съответства на въведените законови граници-66.35% и не надвишава допустимия към сключване на договора размер-към 01.07.2024г. 68.15%(при ОЛП от 3.63%). Счита,че съдът е превишил обхвата на допустима проверка в заповедното производство,съгласно чл.411,ал.2 от ГПК.Моли да се отмени разпореждането и се уважи в обжалваната част.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 16.07.2026г., а жалбата е подадена на 17.07.2026г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№1321/2026г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 25.06.2026г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1321/2026г. по описа на съда. Заявителят „СИТИ КЕШ“ООД е предявил вземане срещу В. З. П. от 1 гр.****, за следните вземания – главница 1 381.01 евро,заедно със законната лихва от 25.06.2026г., договорна лихва в размер на 390.67 евро за периода от 26.09.2024г. до 01.06.2026г.,начислена от датата на сключване на договора до изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост, санкционна лихва от 8.33 евро за периода от 01.03.2026г. до 01.06.2026г., представляваща обезщетение за забава начислено върху просрочените вноски за главница на основание чл.33 от ЗПК. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски заем от разстояние №115****/26.09.2024г.,по силата на който е предоставен заем в размер на 1533,88 евро (3000лв.), за срок до 26.09.2028г. Договорът е сключен от разстояние въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от ЗЕДЕУУ. Заемателят не е изпълнил договорното си задължение за връщане на предоставената сума в уговорения срок, поради което на 01.06.2026г. кредиторът я е уведомил за настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на заема. Претендира присъждане и на внесената държавна такса от 30.26лв. и юрисконсултско възнаграждение от 168.73лв.

Към заявлението са приложени-Договор за заем,сключен от разстояние №115****/26.09.2024г.,Общи положения към договора, Погасителен план,Декларация за обработка на лични данни, пълномощно и доказателства за внесена държавна такса.

С обжалваното Разпореждане №1743/14.07.2026г. съдът е приел,че заемателят е от категорията на „потребител“ по см.на ЗЗП и е извършил проверката по чл.411,ал.2,т.3 от ГПК.Съдът е приел,че уговорената възнаградителна лихва от 52% накърнява добрите нрави, което обуславя нищожност на тази клаузата по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Приел е също, че размерът на уговорения ГПР надвишава законовата граница на чл.19,ал.4 от ЗПК,което обосновава нищожност и на този договорен елемент.Съдът е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК и е уважил заявлението само до размера на претендираната главница,а в останалата част е отхвърлил.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна .

При анализа на заемното правоотношение е видно, че са приложими норми на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

При проверка на редовността на заявлението съставът намира,че е ясно и конкретно и следва да се приеме за редовно.

Разгледано по същество съставът споделя окончателния извод на заповедния съд за наличие на неравноправни клаузи,налагащи прилагането на нормата на чл.23 от ЗПК.

Макар уговореният ГПР да съответства на законовия лимит съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК(в раниците на петкратния размер на законната лихва е), при регламентирането му в договора не са посочени всички разходи по кредита, предвидени вкл.и в т.н.“Общи положения“. Посочен е единствено размерът(66.35%) и че включва договорната лихва(чл.2,ал.3) , без да е съобразено,че в чл.4 от договора се предвиждат и дължими от заемателя такси и комисионни и т.н.разходи по заема,които също участват при формирането на окончателния размер на ГПР(чл.19 от ЗПК). Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин,каквото е изричното изискване на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК. Видно е,че такива разходи са уговорени. Или-налице е непълно посочване на ГПР,което отново води до въвеждане на потребителя в заблуждение за действителните стойности по сключения договор.Като последица е лишен или затруднен във възможността да направи избор дали да сключи договора, да го съпостави с други предложени продукти.

Следва да се съобразява че размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали да сключи договора,тъй като чрез него се формира реалната представа на окончателния размер на поемания ангажимент.В случая с дължимата лихва задължението му 2 нараства повече от два пъти. Затова в нормативите, гарантиращи правата на потребителите, нарушаването на тези реквизити-вкл.и неправилното им посочване, е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката санкция -недействителност на клаузата.Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона,е нищожна. Съгласно чл.22 от ЗПК,вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК при неспазване на тези разпоредби,договорът следва да се прогласи за недействителен.

По изложените съображения съставът споделя напълно приложението от заповедния съд на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и уважаването на заявлението само за остатъка от главницата(от т.н.“чиста стойност“).

При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

По изложените съображения обжалваното Разпореждане №1743/14.07.2026г., пост.по ч.гр.д.№1321/2026г.на РС-Ловеч,следва да се потвърди в частта,с която е отхвърлено заявлението по отношение претендираните възнаградителна лихва от 390.67 евро за периода от 26.09.2024г. до 01.06.2026г., обезщетение за забава от 8.33 евро за периода 01.03.2026г. до 01.06.2026г. и съответната част от държавната такса – 6.79 евро,като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.413,ал.2 от ГПК, ОС-Ловеч ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1743/14.07.2026г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.

№1321/2026г. в обжалваната част,с която заявлението на „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.****,представлявано от управителя Н.П., срещу В. З. П. от гр.****, е отхвърлено по отношение претендираните възнаградителна лихва от 390.67 евро за периода от 26.09.2024г. до 01.06.2026г., обезщетение за забава от 8.33 евро за периода 01.03.2026г. до 01.06.2026г. и съответната част от държавната такса – 6.79 евро,претендирани по Договор за потребителски заем от разстояние №115****/26.09.2024г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3