Решение № 369 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110205209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Метал Стар 61“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205538268, срещу НП №03-0013858 от 26.05.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2500.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отмененокато навежда доводи, както за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, така и за нарушение на материалния закон. Сочи, че в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и в НП не са посочени доказателствата в подкрепа на административно-наказателното обвинение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2021 г. около обяд, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна – свид. Д. И. и Р. Б., във връзка с постъпил сигнал за възникнал трудов инцидент извършили проверка в цех „Корпусен 1“, находящ се на територията на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД гр. Варна, при която свид. Д. И. установил, че при извършване на дейност по разкомплектоване на метални конструкции от работници на въззивното дружество „Метал Стар 61“ ЕООД, сред които С. А. С. и неговия баща А. С. Ж., настъпила трудова злополука с работника А. Ж., който бил отведен с линейка за оказване на спешна помощ, придружен от неговия син С. С.. При запознаване с представените писмени сведения от присъствалите при трудовата злополука работници, с допълнително представени пълно трудово досие и трудов договор №11 от 14.04.2021 г. за работника С. С. и с издадено от управителя И. Б. на дружеството-работодател „Метал Стар 61“ ЕООД 1 нареждане за извършване на демонтаж и товаро-разтоварни дейности от 13.04.2021 г. до 16.04.2021 г., било установено, че на 14.04.2021 г. работника С. С. е допуснат до работа без да му е връчено копие от уведомлението за регистрация на трудовия му договор в НАП.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-013857 от 14.05.2021 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 14.04.2021 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на С. А. С., на длъжност „общ работник“, преди да ме е представен екземпляр от от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.

В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било предявено и на 26.05.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. Д. И., така и от приобщените документи - НП №03-013857 от 26.05.2021 г., АУАН №03-013857 от 14.05.2021 г., разписка за получаване на НП от 07.07.2021 г., обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ от Й. Й. от 14.04.2021 г. и от 15.04.2021 г., Нареждане от И. Б., трудов договор №11 от 14.04.2021 г., справка вх.№08388213008476 от 14.04.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, пълномощно, протокол №ПР2112579 от 14.05.2021 г., заповед №3-0395 от 07.05.2021 г., идентификационна карта, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, заповед №0280 от 03.08.2010 г, договор за наем от 08.04.2021 г. както и представените в хода на съдебното производство документи – заповед от 14.04.2021 г. за предоставено работно облекло на С. С., молба от 12.04.2021 г. от И. Б. за издаване на персонален пропуск за служители и извлечение от инструктажна книга към 13.04.2021 г. Работникът С. С. фигурира във всеки един от документите инструктажна книга, молба за издаване на персонален пропуск за служители, заповед за предоставяне на работно облекло, нареждане от управител на дружеството-работодател за осъществяване на конкретни трудови дейности от персонално посочени работници, извършването от него на трудови функции към датата 14.04.2021 г. като при това, тази констатация съответства и на данните, получени от приобщените при проверката обяснения от Й. Й., заемащ длъжност мениджър при въззивното дружество към съответната дата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

2

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че на 14.04.2021 г. въззивникът “Метал Старт 61” ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа С. А. С. преди за трудовия договор да е регистрирано уведомление до НАП и съответно – преди да му е предоставено копие от съответното уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП.

Съдът намира, че в процесния случай не са налице основания за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно въззивникът е бил санкциониран.

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 5000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 2500 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение с работника С. С. да е възникнало на 14.04.2021 г. – в деня на проверката, като същевременно, трудовият договор за лицето е регистриран непосредствено след проверката и липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/5, 3 сочи резултат 16.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение до сумата 64.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-0013858 от 26.05.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Метал Стар 61“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205538268, административно наказание “имуществена санкция“ от 2500.00 лв до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.

О С Ъ Ж Д А „Метал Стар 61“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК 205538268, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 64.00 лв (шестдесет и четири лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4