Решение № 186 от 02.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. гр. Хасково, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100562 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „България” № 81В, ап.3, за признаване за установено съществуването на вземания против З. М. М., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 1270 от 04.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2646 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че с Разпореждане по ч.гр.д. № 2646/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, получено на 26.02.2025 г., са уведомени, че длъжникът З. М. М. е депозирала възражение срещу издадената заповед и в законоустановения срок упражнява правото си да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „АПС Бета България" вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 2646/2024 г. по oписа на Районен съд 1 Хасково, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Поддържа се в исковата молба, че на *****дина длъжникът З. М. М. е сключила договор за потребителски кредит № ***** със ,,Сити Кеш" ООД, по силата на който е получила сумата от 450 лева, срещу което се е съгласила да върне 1 брой вноски в размер на 472,53 лева, в срок до 04.03.2022 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Приложените към исковата молба Общи условия и договор за паричен заем № ***** на ***** установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.

33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш" ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Процесният договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложеинето до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори да не се приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен 2 заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът З. М. М. не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г. „Сити Кеш" ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България" ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано чрез Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпъли надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

В случай, че се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска да бъде приемето за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Според ищеца, ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичане на крайния му срок, това не било сторено и към момента. Следвало да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 3

2646/2024 г., а именно сумата в общ размер от 866,55 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 450 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главинцата в размер на 22,53 лв. за периода от ***** до 04.03.2022 г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 77,64 лв. за период от 04.03.2022 г. до 28.08.2024 г.; 4) 189,91 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 5) 126,47 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и 6) лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата била дължима по силата на чл. 2, раздел Х „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който при забавяне на плащането на погасителна вноска, длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

По така изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената заповед № 1270 от 04.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2646 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Претендират се направените разноски за заповедното и за настоящото производство, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, който оспорва предявения иск по основание и 4 размер.

Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, като същите не отговаряли на осъществилите се в действителност обстоятелства. В тази връзка се оспорва твърдението, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит № ***** на ***** със „Сити Кеш" ООД, както и че е приела ОУ към договора за кредит; Оспорва се обстоятелството, че ответницата е избрала услуга експресно разглеждане на кредита. В тази връзка се представяли частни неподписани документи, който не се ползват с формална доказателствена сила относно авторството на материализираните в тях изявления. Оспорва се твърдението, че договор за потребителски кредит № ***** на ***** и Общите условия към него са електронно подписани документи. Оспорва се твърдението, че именно ответницата е сключила горепосочените договори за кредит по начина, описан в исковата молба, респ. съгласно приложените ОУ към договора за кредит - по електронен път по реда на ЗПФУР, чрез използване на средства за комуникация от разстояние от отправяне на предложението до сключване на договора чрез система, организирана от кредитодателя. Оспорва се и верността на приложения към ИМ - ,,Лог файл по договор за паричен заем № *****" касателно отразените в него обстоятелства, в т.ч. неизчерпателно - подаване на заявка и избиране на сума в размер на 450 лв. за отпускане на кредит, съгласие с Общи условия и други декларации, попълване на лични данни и адрес за кореспонденция, телефон, ел. поща, изпращане на СЕФ, избиране на услуга за експресно разглеждане, начин на плащане, изпращане на договор за кредит и ОУ, нареждане на плащане и получаване на плащане от ответницата. Оспорва се това, че именно ответницата е отправила, респ. получила описаните електронни изявления. Оспорва се обстоятелството, че именно ответницата е осъществила горепосочените процедура по сключването на договора и приложенията към него, както и че е посочила за контакт и е използвала ел.адрес: ********** и тел.:**********. Оспорва се, че заемодателят „Сити Кеш" ООД е изпратило преддоговорна информация, изискуема по закон относно условията на кредита във формата на СЕФ предварително. Оспорва се приемането, подписването и получаването от страна на ответницата на договора за кредит, ОУ, СЕФ и Погасителен план към него. Оспорва се твърдението, че ответницата е усвоила отпуснатия кредит в размер на 450 лв., чрез получаване на отпусната сума в EasyPay. Оспорва се верността на 5 представената от ищеца разпечатка на „Разписка за извършено плащане", която съставлявала частен документ, неподписан от ответницата и която не се ползвала с обвързваща доказателствена сила. Отделно от изложеното, самата разписка свидетелствала единствено за нареждане, но не и за получаване на сумата от ответницата. Оспорва се твърдението на ищеца, че му е прехвърлено чрез цесия вземане на „Сити Кеш" ООД към ответницата, произтичащо от сключен с нея договор за потребителски кредит. Оспорва се твърдението, че ответницата е била надлежно уведомена за прехвърленото вземане. Оспорва се обстоятелството, до ответницата да са изпращани и съответно получавани каквито и да е електронни писма, свързани с процесния договор за кредит.

Евентуално, в случай, че се установи наличието на валидно сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, то се оспорва, ответницата да е е в неизпълнение на поетите с него задължения.