Решение № 13 от 20.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Добрич, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230201006 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., жк.

„...“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 9611/15.09.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева (766,94 евро), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява, но с молба от редовно упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата на възведените в нея основания и иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и 1 законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.08.2025 г. в 10:22 часа на път II-29, км 29 +200 на отбивна площадка в посока гр. Д. - с. С., служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Е. Г. Г. и Т. С. Т., спрели за проверка съчленено ППС с пет оси МПС с две оси марка Скания, модел Р 480 с peг. ... и полуремарке с три оси с peг. ..., управлявано от Т. Г. К..

Моторното превозно средство било собственост на „Автотранс 70“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. Д., представлявано от Г. М. Г. – управител (вж. л. 22-23). Жалбоподателят К. е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ към дружеството – собственик на автомобила, съгласно Трудов договор № 242/30.04.2025 г. (л. 27).

При проверката се установило, че жалбоподателят извършва превоз на пшеница, видно от Товарителница № 9530356/26.08.2025 г. (л. 26) без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя - Агенция „Пътна инфраструктура), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, при което е констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос, на тройната ос на полуремаркето е 29.100 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 5.100 т.

При така измерените параметри на МПС, същото се явява тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като водачът не представил на проверяващите валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на 2

Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

В резултат на констатираното св. Г. образувал против водача административно-наказателно производство, като в негово присъствие и на св. Т. съставил АУАН на водача за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. и Т., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От друга страна, същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – Жалба от Т. Г. К. с рег. № 11-00-6353/13.10.2025 г. и известие за доставяне - 9 л.; Наказателно постановление № 9611/15.09.2025 г., - 4 л.;

АУАН № 0011085/26.08.2025 г., ведно с известие за доставяне и разписка за получаване – 3 л.; Протокол за измерване на превозно средство № 81/2025 г., Свидетелство за регистрация част II – 4 л, пътен лист А № 0043257/26.08.2025 г. 3 л., трудов договор от 30.04.2025 г; заверено копие на Заповед № РД-11560/02.05.2025 г.; заверено копие на Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. – 2 л.;

Заверено копие на Заявление № 000029-28189/09.06.2024.5 г.- 2 л.; Заверено копие на Ръководство за потребителя на преносима система за претегляне PW – 10 – 23 л.; Заверено копие на ЕО Сертификат за одобряване типа на средство за измерване PW - 10: ТМС 128/04-4103 – 11 л.; Заверено копие на Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие– 6 л.;

Заверено копие на Протокол за проведено обучение от 21.01.2025 г.; Заверено копие на Декларация за съответствие и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 – 6 л.; Решение № 959/31.12./2018 г. и Приложени № 1 към Решение на МС № 959/2018 г., с което е утвърден списъкът на Републиканските пътища в Р България – 12 л.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с 3 товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.

При измерено разстояние между осите от 1.40 м, а сумата от натоварването на ос, на тройната ос на полуремаркето е 29.100 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, то безспорно е констатирано превишаване с 5.100 т.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № K0200009 е пусната на европейския пазар след оценяване на съответствие по Директива 90/384/ЕИО, изменена с Директива 93/68/ЕИО от нотифициран от Европейската комисия орган, като към датата на проверката 26.08.2025 г. техническото средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № KK00009 е било преминало метрологична проверка, с валидност до 25.06.2025 г. (л. 88 и предходните).

Ето защо съдът намира, че процесното техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС е годно техническо средство, като са спазени експлоатационните изисквания при използването му.

Видно от приложения по делото Протокол за проведено обучение от 21.01.2025 г., актосъставителят Е. Г. Г. е преминал съответното обучение за работа с мобилната везна, като е показал необходимите знания и умения за самостоятелна работа – поддържане на везната, измерване и спазване на мерките за безопасност (л. 92 от делото).

Също така за техническото средство – ролетка № 1301/18 (5м.) са издадени Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие (л. л. 8991 от делото).

Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (в редакцията й към датата на вмененото нарушение) гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;.

Съгласно Тълкувателно постановление (ТП) № 2/08.10.2025 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 5/2023 г., „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство 4 или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал.

3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Следователно доколкото жалбоподателят е физическо лице, водач на моторно превозно средство, то същият е субект на нарушението по чл. 139, ал.

1, т. 2 от ЗДвП.

В същото време обаче настоящият съдебен състав счита, че към датата на вмененото нарушение актосъставителят не е бил компетентен да съставя актове за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Също така и наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от приложената Заповед № РД-11560/02.05.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” административно-наказващият орган не е бил оправомощен да наказва по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Едва с изменението на ЗДвП, считано от 07.09.2025 г. в разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП на служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ е дадено правомощие да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В същото време обаче в разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е посочено, че „При изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица: 3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.05.2026 г.) осъществяват контрол по спазване на: в) изискванията по чл.