Решение № 750 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260053 от 18.03.2024 г., постановено по т. д. № 2708/2019 г., СГС, ТО, VI – 1 –ви състав, е отхвърлил предявения от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/ иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД и „АЦК“ ООД за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД на Договора за покупко – продажба на обособени части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД от 31.03.2015 г., като е уважил евентуално съединения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, обявявайки посочения Договор за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД.

Недоволни от така постановеното Решение са останали третите лица – помагачи М. Й., К. М., Б. Я. – М., Д. К., П. К. и М. М., които го обжалват в отхвърлителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото липсвали доказателства в подкрепа на възражението на „АЦК“ ООД, че сумата от 1 284 339 лв. е била разходена за изграждането на ВиК инфраструктура, респ. тази в размер на 1 133 960 лв. е била разходена за изграждането на електрическа инфраструктура. Излага се, че по делото се установявала многократно занижаване на съотношението между даденото и полученото, поради което и искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се явявал основателен.

Моли се за постановяване на Решение, с което постановеното от първоинстанционния съд такова да бъде отменено в обжалваната част, а искът по чл. 647, ал.

1

1, т. 3 от ТЗ – уважен.

Редовно уведомени, ответниците са депозирали отговори на така подадената въззивна жалба, с които я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение. Излага се, че твърденията, че даденото по атакувания Договор надхвърля по стойност полученото, бил неправилен. Съгласно приетото заключение на съдебнооценителната експертиза, приобретателят „АЦК“ ООД бил заплатил 111 533.09 лв. в повече за обособената част от предприятието на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, представляваща ВиК инфраструктура, и 7 706.93 лв. в повече от справедливата пазарна част от онази придобита част от предприятието, която съставлява електрически съоражения.

Изложени са доводи относно съществуване на вземането на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД на основание заместването в дълг на последното, което било възмездна сделка. По делото по безспорен начин се установявало заличаването на несъстоятелния длъжник като длъжник по Договора за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г. и анекс № 11/15.12.2014 г. към него.

Молят за оставяне без уважение на така подадената въззивна жалба.

Недоволен от постановеното по делото пред градския съд е останал и ответникът „АЦК“ ООД, който го обжалва в частта, в която съдът е уважил иска по чл. 135 от ЗЗД на синдика, като неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, в която съдът е обявил сключения Договор за покупко – продажба на обособени части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД от 31.03.2015 г. за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на последното. Твърди се, че по делото се установявала неравностойност в полза, а не във вреда на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД.

Въззивната жалба е оспорена като неоснователна от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, който моли за оставянето й без уважение като такава.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в законовоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК от надлежни страна, имаща право и интерес да обжалва, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледана по същество.

За установено от фактическа и правна страна съдът намери следното:

Производството по т. д. № 2708/2019 г., СГС, ТО, VI – 1 –ви състав, е образувано по искова молба на синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, с която последният е предявил против дружеството и „АЦК“ ООД субективно съединени в условията на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, .т 3 от ТЗ, такъв по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 645, ал. 3 от ТЗ, с които е поискал от съда да обяви относителната недействителност на Договор за покупко – продажба на обособени части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД от 31.03.2015 г.

2

Няма спор между страните, че с Решение № 2969 от 17.12.2018 г., постановено по т. д. н. № 2360/2018 г. на САС, ТО, 11 –ти състав, е обявена неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД с дата 31.12.2011 г., назначен е временен синдик, открито е производството по несъстоятелност на дружеството, както и е свикано първото събрание на кредиторите.

С Договор за покупко – продажба на обособени части от търговско предприятие от 31.03.2015 г., „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е отчуждило в полза на „АЦК“ ООД посочените в чл. 1, т. 1 от Договора обособени част от търговското си предприятие – 1) част, включваща инфраструктура за доставяне на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, включително и дейностите, свързани с оперирането на тази инфраструктура и 2) част, включваща електро – енергийна инфраструктура, включително дейностите по опериране на тази инфраструктура, в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, находящ се в местност „Табията“, община Балчик. В чл. 2 страните са уговорили продажна цена в размер на 24 088, 53 лв. за първата част от предприятието и 102 119, 67 лв. за втората такава. В преамбюла на Договора е посочено, че купувачът „АЦК“ ООД има вземане към продавача в размер на 130 000 лв., произтичащо от договор за цесия с „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, възникнало у „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД въз основа на Договор за преструктуриране на банкови кредити и Анекс № 11 към него. В чл. 3 пък е постигнато съгласие страните да сторят прихващане на продажната цена с цедираното вземане. В приложение № 1 към Договора от 31.03.2015 г. страните са индивидуализирали отчужденото имущество, част от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, като са приели, че придобитите пасиви са в размер на 1 371 783, 56 лв. Аналогично, в приложение № 2 са конкретизирани придобитите права и взаимоотношения, включени в отчуждената включваща електро – енергийна инфраструктура, като са приели, че се придобиват пасиви в размер на 1 039 547, 26 лв.

С влязло в законна сила Решение № 68 от 15.02.2021 г., постановено по т. д. № 27/2020 г. на САС, ТО, 11 –ти състав, установителните искове на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД е уважен, като е признато, че същото има вземане от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД в размер на 6 039 961, 74 лв. главница по Договор за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г. и анекс № 11/15.12.2014 г. към него и договорна лихва в размер на 1 145 571, 72 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 17.12.2018 г. върху посочената главница.

В развилото се пред СГС производство е прието като неоспорено от страните заключение на съдебна икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Д., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено и според което на 09.03.2007 г. „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (с предишно наименование „Клиф Голф Холидей“ АД) е усвоило отпуснатите му по Договор за банков кредит от № 002 от 09.03.2007 г. с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ (сега „УниКредит Булбанк“ АД) АД средства в размер на 6 000 000 евро. Размерът на задълженията на дружеството по този договор към датата на сключване на договора за преструктуриране на банкови кредити и към датата на сключване на анекс № 11 към същия е в размер на 6 452 951, 86 евро. Към момента на изготвяне на заключението, Банката няма 3 вземания към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, което е заместено в дълг по силата на анекс № 11 от „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, което е извършвало и всички последващи плащания по договора за банков кредит. След проверка в счетоводството на „АЦК“ ООД и„Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД се установява, че първото е погасило придобитите с Договора за покупко – продажба на обособени части от търговско предприятие задължения на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД към „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД в общ размер от 2 411 330, 82 лв.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна оценителна експертиза, което е прието от съда като неоспорено от страните, стойността на отчуждените части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД възлиза на 1 284 339 лв. за ВиК инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. за електрическата инфраструктура, включваща земя и трафопостове.

За да отхвърли претенцията по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ решаващият състав на СГС е достигнал до извода, че не е налице значителна неравностойност на насрещните престации.

Този извод следва да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявена възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля полученото. Доколкото атакуваната в конкретния случай сделка, а именно Договор за покупко – продажба на обособени части от търговско предприятие, е сключена

31.03.2015 г., а неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД с дата 31.12.2011 г. е обявена Решение № 2969 от 17.12.2018 г. по т. д. н. № 2360/2018 г. на САС, ТО, 11 –ти състав, на 17.12.2018 г., приложение следва да намери следващата ал. 2, според която ал. 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл.

625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай.

При изследване равностойността на престациите, съдът взе предвид, че, придобивайки части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, „АЦК“ ООД е придобило и задължения в размер на 1 371 783, 56 лв. по чл. 1, т. 1 от Договора, респ.

1 039 547, 26 лв. по чл. 1, т. 2 от Договора. Доколкото същите суми са по – ниски от определените от вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза в производството пред СГС, съгласно което, както бе посочено по – горе, стойността на отчуждената част от търговското предприятие възлиза на 1 284 339 лв. за ВиК инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. за електрическата инфраструктура, включваща земя и трафопостове, налага се обоснованият извод, че не е налице значителна неравностойност на престациите в ущърб на отчуждителя „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, поради което и искът с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За неотносими съдът намира оплакванията на третите лица – помагачи на страната на ищеца, въззивници в настоящото производство, че по делото не било доказано разходването на сумата от 1 371 783, 56 лв. и тази от 1 039 547, 26 лв. за изграждането на 4 двете инфраструктури. Както бе отбелязано по – горе, вземанията на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД са признати с влязлото в законна сила Решение № 68 от 15.02.2021 г., постановено по т. д. № 27/2020 г. на САС, ТО, 11 –ти състав, като част от тях кредиторът е прехвърлил на цесионера „АЦК“ ООД, за което длъжникът е редовно уведомен.

По отношение евентуалния иск по чл. 649 от ТЗ във връзка с чл. 135 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 649 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, в двугодишен срок от откриване на производството.

За да бъде уважен Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че длъжникът е сключил възмездна сделка, че същата го уврежда, както и че лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането.