Определение № 250 от 01.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20215200100788 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл.230, ал.1 ГПК и чл. 130 ГПК.

Настоящото дело е образувано по исковата молба на „Б. Д." ЕАД ЕИК ***, чрез юрисконсулт Л.Д. М. срещу Ц.. Т. В., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове по реда на чл.430 ТЗ от ТЗ, за присъждане на следните суми: 35 841,37лв. – главница; 1 575,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.; 89,58 лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.; 120,00 лв. - разходи за изискуемост; законната лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на вземането.

В постъпилия отговор по чл.131 ГПК ответницата е развила подробни аргументи за недопустимост на претенцията с твърдения, че в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа РС – П., след подадено заявление по реда на чл.417 ГПК, за исковите суми в полза на банката вече били издадени заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) №*** г. и изпълнителен лист (ИЛ) № *** г., които към настоящия момент не са обезсилени. Било образувано и изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г. З., което все още било висящо и по него се извършвали изпълнителни действия. Затова и според ответника кредитора не разполагал с правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същите вземания, по отношение на които вече се е снабдил със ЗНИ и ИЛ, като при депозирано възражение по чл.414 ГПК, следвало да осъществи защитата си посредством специалния иск по чл. 422 ГПК.

1

По делото е изискано и приложено копие от развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № *** г. на РС-П., от което е видно, че действително за сумите, предмет на настоящата осъдителна претенция в полза на ищцовата банка е била издадена ЗНИ от 02.03.2019 г. по реда на чл. 417 ГПК, както и ИЛ от 03.05.2019 г. Видно е също и че след получаване на ПДИ по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г. З., от ответника – длъжник е подадено възражение по чл.414 ГПК, а на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви претенцията си по реда на чл.422 ГПК. За удостоверяване на последното обстоятелство пред заповедния съд е представено доказателство, а именно копие на ИМ с вх. № 328/27.05.2021 г., подадена от депозирана също пред РС-П..

Изискан е и крайният съдебен акт в производството по предявения иск по чл.422 ГПК, а именно Определение № *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П., от който е видно, че исковата молба на банката е била върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, а производството - прекратено. Определението е влязло в сила, считано от 25.11.2021 г., след който момент по същото дело не са били постановявани други съдебни актове.

С определение № 174/15.04.2022 г. съдът е оставил без движение ИМ, с указания до ищеца в едноседмичен срок да обоснове правния си интерес от завеждане на предявената осъдителна претенция предвид обстоятелството, че издадената ЗНИ в производството по ч.гр.д. № *** г. на РС-П. по отношение на същите искови вземания, макар и нестабилизирана, формално продължава да съществува в правния мир.

Постъпила е молба с вх. № 2680/27.04.2022 г. от ищеца, в която е поискано спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Като причина за това е посочено, че с нарочна молба, приложена към искането, заявителят е поискал от заповедния съд обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ относно въпросните искови суми. Молбата е удовлетворена, като с Определение № 214/16.05.2022 г. производството по настоящото делото е спряно до приключване на произнасянето на сезирания РС-П..

Същевременно от настоящата инстанция служебно са изискани данни както от заповедния, така и от исковия съд (по гр.д. № *** г. и гр.д. *** г.на РС-П.), за това дали има постъпили входящи документи от „Б. Д.“ АД, в т.ч. съдържащи искания за обезсилване на издадената ЗНИ. В отговор е 2 депозирано писмо вх. №3458/27.05.2022 г. от РС-П., с което се уведомява съда, че след издаването на ЗНИ и ИЛ в производството по ч.гр.д. № *** г., по същото делото не е постъпвало искане от заявителя „Б. Д.“ за обезсилването им. С писмото още се уведомява окръжния съд, че входящи документи с подател „Б. Д.“ АД не са постъпвали също и по исковото гр.д. № *** г. на РСП..

Настоящия състав, след като съобрази изложеното до тук намира, че производството следва да бъде прекратено поради недопустимост на претенциите.

Съображенията за това са следните:

Съобразно разрешенията, дадени с т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., доколкото в разглеждания случай РС-П. е прекратил производството по специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, то същият съд е следвало едновременно с това да обезсили издадените ЗНИ от 02.03.2019 г. по реда на чл.417 ГПК, както и ИЛ от 03.05.2019 г. по ч.гр.д. № *** г. Както се сочи в т.13 от ТР, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 или по чл.417 ГПК, както и ИЛ по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по чл.415 ГПК, съответно по чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване. Видно е, че това не е било сторено нито заповедния, нито от исковия съд, прекратил производството по чл.422 ГПК, поради което издадената ЗНИ по отношение на процесните вземания, макар и нестабилизирана, формално е продължила да съществува в правния мир.

Съдът съобрази в този смисъл, че осъдителния иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.417 ГПК, е допустим само след обезсилване на същата по предвидения процесуален ред, тъй като при наличие на издадена ЗНИ, защитата на вземането е възможна единствено чрез иска по чл.422 ГПК.

До момента, в който ЗНИ не бъде обезсилена, осъдителният иск относно същото вземане се явява недопустим и само в случай на обезсилване на ЗНИ, за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защитата на вземането си чрез предявяване на осъдителна претенция.

Както става ясно и от постъпилото писмо на РС-П., въпреки изрично предоставената възможност, ищецът не е предприел необходимите процесуални действия, за да обоснове и аргументира правния си интерес от 3 водене на предявения осъдителен иск. Затова и според съда, на този етап предявяването на такава претенция за процесните задължения се явява недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл. 130 ГПК Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 788/2021 г. по описа на ПЗОС, образувано по искова молба вх. № 4197/19.11.2021 г., предявена от „Б.

Д." ЕАД, ЕИК ***, п р о т и в Ц.. Т. В., ЕГН **********, поради недопустимост на предявените искове и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4