Решение № 5273 от 11.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

11.07.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 2778 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №

5011489/24.01.2019 г. на Б.А.П. срещу Решение № 10700/14.01.2019 г. по гражданско дело № 21695/2018 г. на Софийския районен съд, 64. състав, с което са отхвърлени исковете за отмяна на уволнението на въззивника, извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 453/07.02.2018 г. на ДП „Н.к.Ж.и.“ (ДП „НКЖИ“) на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и за обявяването на същото за незаконно, за възстановяване на въззивника на заеманата от него преди уволнението длъжност – „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“ на отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ на ДП „НКЖИ“, както и за осъждане на ДП „НКЖИ“ да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 8 640 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 08.02.2018 г. – 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2018 г. до пълното ѝ изплащане, като въззивникът е осъден да заплати и разноски.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата в първоинстанционното производство. Твърди се, че заповедта за уволнение, обективирана в акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 453/07.02.2018 г., не е била редовно връчена на въззивника. Излагат се доводи, че лицата, които посетили въззивника на 08.02.2018 г. му съобщили, че искат да му съобщят нещо, без да го уведомят, че ще му връчват уволнителна заповед, заради което същият им отказал. Изложени са доводи, че въззивникът бил разбрал за това какво следвало да му се връчи от близка, която изпратил да носи документи при работодателя му, чак на следващия ден – 09.02.2018 г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че актът за уволнение е мотивиран, като се сочи, че същият не бил подписан от конкретно посочено лице.

Твърди се, че не е спазена процедурата за преодоляване на закрилата срещу уволнение, предвидена в чл. 333 КТ, тъй като при искането на разрешение за преодоляване на закрилата от дирекция „Инспекция по труда“ – град София, не е представена атестационна оценка, която е послужила като основание за мотивиране на извършеното уволнение. Твърди се, че с това е нарушена процедурата за получаване на съгласие от органите на инспекцията по труда и така не е преодоляна предварителната закрила срещу уволнение. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е мотивирана с препращане към резултата от извършена атестация, като се възразява, че в същата не са посочени липсващи качества на въззивника П., които да обосноват основанието за уволнение. Цитирана е съдебна практика.

Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът П. бил запознат с резултатите от проведената за него атестация.

Излагат се доводи, че на 18.12.2017 г., когато се твърди на въззивника П. да е връчена атестационна карта, същият се е явил на работното си място само за да представи болничен лист и да получи ваучери от работодателя, но същият не е бил на работа и след получаване на необходимите документи от работодателя е отишъл на медицински преглед. Излагат се доводи, че установеното явяване на работното място в този ден е било кратковременно и че работодателят бил злоупотребил в интерпретацията си на фактите. Излагат се доводи, че не е доказано наличието на основания за определяне на слаба оценка при атестиране. Сочи се, че уволнението не можело да бъде извършено чрез позоваване на документ, който не бил доведен до знанието на въззивника. Излагат се и доводи срещу начина на извършване на годишната атестация на въззивника П. и резултатите от нея – сочи се, че същият не се е явявал на работа по обективни причини, тъй като е бил в отпуск след злополука; че нямало как да се установи, че не бил изпълнил възложените му задачи, тъй като такива не му били възлагани през атестационния период. Твърди се, че работодателят недобросъвестно не е възлагал задачи на въззивника, за да може същият да бъде оценен ниско при атестация. Излагат се доводи, че въззивникът не бил длъжен да превежда документи от чужди езици, а само да ползва такива. Твърди се, че липсата на качества на въззивника П. да изпълнява възложената му работа не е установена. Сочи се, че липсват мотиви относно това кои качества липсват на въззивника, както и относно конкретните факти и обстоятелства, от които е установена липсата на качества. Поради това се сочи, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на всички предявени искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна – ДП „Н.к.Ж.и.“, чрез упълномощения ѝ представител юрк. В.В.(пълномощното е на лист 258 от първоинстанционното дело за всички инстанции). В отговора се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че по делото е доказано връчване на акта за уволнение на въззивника П. при отказ, като се посочва, че за целта работодателят е сформирана нарочна комисия, която е имала за цел връчване на конкретни документи на въззивника П.. Излагат се доводи, че при пристигането на комисията пред дома му въззивникът П. се опитал да прикрие присъствието си, като изгасил осветлението, а членовете на комисията подробно му обяснили по телефона за същността на носените от тях документи. Твърди се, че въззивникът е посочил в електронно съобщение до синдикалното ръководство, че знае за какво е бил търсен в дома си. Излагат се доводи, че актът за уволнение имал изискуемото се от закона съдържание, като това не бил административен акт, в който е задължително да се посочи редът за обжалването му. Излагат се доводи, че актът за уволнение бил мотивиран чрез препращане към атестационна оценка, в която били посочени обстоятелствата, от които се правел извод за липса на качества на въззивника П. да изпълнява възложената му работа. Твърди се, че не е необходимо в заповедта за уволнение да се посочат изрично липсващите качества на работника, ако те могат да се изведат от описание на начина на работа на работника, който посочва негодност да изпълнява възложената работа. Твърди се, че въззивникът П. бил запознат с това кои свои задължения не изпълнява с необходимото качество, като това му било съобщено чрез връчване на атестационен формуляр. Излагат се доводи, че съгласието на Инспекцията по труда за преодоляване на предварителна закрила при уволнение не подлежало на съдебен контрол и затова съдът не можело да следи какви документи били представени при поискването му. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил, че на въззивника П. са били връчени резултатите от атестацията му при отказ на 18.12.2017 г. Излагат се доводи, че пред първоинстанционния съд въззивникът бил изложил твърдения, че въобще не е бил на работа в този ден, а във въззивната си жалба променил позицията си и сочел, че бил идвал до работното си място, но само закратко и с друга цел. Излагат се доводи, че работодателят е бил добросъвестен, а дори предложил на въззивника възможности да подобри качествата си на работа. Твърди се, че е установено, че въззивникът нямал качества чрез изслушаните пред първоинстанционния съд показания на негови колеги. Твърди се, че възлагането на по-малко задачи на въззивника П. е следствие от невъзможността да изпълнява възложеното качествено и точно. Излагат се доводи, че в длъжностната характеристика на работника е записано изискване същият да ползва чужди езици.В заключение се твърди, че работодателят е извършил оспорваното уволнение законосъобразно. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебното заседание страните поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора и отправят претенции за присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е приел в решението си, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало с договор от 01.04.2016 г., с който въззивникът Б.П. е назначен на длъжност „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“, отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ на Д.П.„Н.К.Ж.И.“. Това правоотношение било прекратено с Акт за прекратяване № 246/07.02.2018 г. поради получена слаба оценка на последната проведена годишна атестация на служителя поради липса на качества (чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ). Съдът е констатирал, че актът е бил връчен при отказ на въззивника П., което било удостоверено от четирима свидетели. Съдът е приел от показанията на разпитани по делото двама свидетели, че действително е направен опит за връчване на заповедта. Съдът е приел, че за уволнението на въззивника П., който по това време се е намирал в отпуск по болест, е взето и предварително разрешение на Инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като е посочил, че това разрешение не страда от пороци и не следва да бъде контролирано от съда. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана чрез препращане към атестационен формуляр, който е приет за надлежно връчен на въззивника П. на 18.12.2017 г. при отказ, като съдът е приел, че на тази дата въззивникът се е явил на работа, запознал се с атестационния формуляр, заявил, че ще го подпише, излязъл от стаята на ръководителя си и не се върнал. Съдът е приел, че в атестацията са направени изводи за слабо представяне на служителя П. (въззивник по делото), като са отразени слаби оценки по всички критерии в атестационния формуляр. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – колеги на въззивника – Д.Д.и П.Д., съдът стигнал до извода, че въззивникът П. не разполага с умения за работа, не се отнасял добре с техниката на работодателя, често не изпълнявал задачите си. Поради това съдът е приел, че е установена липсата на качества на въззивника П., а следователно е било налице и посоченото в акта за прекратяване на трудовото правоотношение основание за уволнение, поради което е приел, че искът за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е неоснователен, а останалите предявени искове – за възстановяване на въззивника на длъжността, заемана преди уволнението, и за обезщетение за оставането му без работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ) също следва да се отхвърлят , тъй като уважаването им е обусловено от уважаването на главния иск за отмяна на уволнението.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск, подаден в рамките на установения двумесечен срок по чл. 358 КТ (започнал да тече на 08.02.2018 г., исковата молба е подадена на 30.03.2018 г.) при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори, че същите са се намирали в трудово правоотношение, за което е издаден акт на работодателя за прекратяване на договора от 07.02.2018 г. Спорни са следните въпроси: дали „актът за прекратяване“ е надлежно връчен на въззивника; дали работодателят е обосновал липсата на качества от негова страна; дали му е връчил атестационния формуляр, който служи за обосноваване на липсата на качества; дали е установена липсата на посочените в атестационния формуляр качества, както и дали надлежно е преодоляна закрилата на работника П. като ползващо отпуск по болест лице.