Решение № 3244 от 12.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8641/2024
- Вид
- Решение № 3244
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 59, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 17, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 3, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3244 гр. Варна, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивалена Д. при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №
20243110108641 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Ю. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, срещу О***, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът НЕ е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-80/19.04.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, касаещо имота – от 15.05.2023 г., находящ се в *** целият с площ от 554 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел: ***, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатори ***
В исковата молба ищцата излага, че през 1991 г. година закупила имота от лице на име ***, който не притежавал документ за собственост, поради което и ищцата не притежава нотариален акт за извършената покупко-продажба. Заявява, че в двора имало малка къщичка, която няколко години по-късно ищцата пристроила за нуждите на семейството си, изграждайки още две стаи, баня и тоалет. Сочи, че за къщата има открити партиди за вода и ток на нейно име; имотът е заграден с ограда с телена мрежа, а отпред към улицата оградата е изградена с бетонни блокчета. Твърди, че от 1991 г. владее имота непрекъснато, явно, трайно и несмущавано. Заплаща за него дължимите данъци към ***. Излага, че тъй като не разполагала с документ за собственост, предприела действия за снабдяване с нотариален акт 1 по обстоятелствена проверка. След депозиране на заявление-декларация с вх. № ОС-ПНИ32/17.05.2023 г., било издадено удостоверение № ОС-ПНИ-23/17.05.2023 г., в което било записано, че ПИ с идентификатор ***, с площ от 554 кв. м е общинска собственост. За него бил съставен АЧОС № 2143/04.05.2023 г. Ищцата твърди, че имотът никога не е бил общинска собственост, тъй като се владее от нея от 1991 г. и никой не е предявявал собственически права.
С оглед изложеното, обосновава правния си интерес от настоящата претенция и настоява за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна *** депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че процесният имот, номер по предходен план ***, е образуван от имот № ***, находящ се в местност ***, с начин на трайно ползване: друга селищна територия, трайно предназначение на земята: земеделска, с площ 67,362 дка, за който е издаден Акт за частна общинска собственост № 575/15.10.2012 г. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с удостоверение за липса на реституционни претенции с изх. № АУ-09-672/26.09.2012 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Долни чифлик, Удостоверение за характеристики на имот в землището на с.
***, както и Решение № КЗЗ-22/12.12.2014 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи. Сочи, че по отношение на процесния имот не са издавани реституционни решения, същият е бил възстановен на Община Долни чифлик с решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че тъй като имотът е бил държавен и впоследствие общински, ищцата не е могла да го придобие по давност по силата на чл. 86 ЗС в редакциите му до 01.06.1996 г. и §1, ал. 1 от ЗД на ЗС, с който, считано от 01.06.2006 г., е спряна давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост до 2022 г.
Настоява за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ищцата Ю. А. М. не се явява лично, представлява се от адв. Д.
А. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответната страна Община Долни чифлик се представлява от ст. юрисконсулт Т. Н.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е допустим, доколкото между страните е нА.це спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, т.е. нА.це е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. Въведеното от ищцата твърдение, че поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-80/19.04.2022 г. на ИД на АГКК, е придобит от същата по давност, се оспорва от ответника с издаването на Акт № 2143/04.05.2023 г. за частна общинска собственост, с посочено правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, при съставен по-рано АЧОС № 2
575/15.10.2012 г.
При отрицателния установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес; да установи нА.чието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
В случая твърдението на ищцата, че владее спорния имот, се потвърждава безпротиворечиво поне за периода от 1995 г. досега от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свид. *** излага, че познава ищцата от 30 години и повече, откогато двете са съседки на ул. ***“, след като Ю. „взела“ имота от ***. Свидетелката не знае дА. ***е имал документ за собственост на имота – много не била разговаряла с него, но знае, че той купил двора от „турците“ и построил в него къща с една стая и салон. Не знае дА. Ю. е платила имота на ***, но след като го взела, достроила външна баня и кухничка. Дворът бил около половин декар, с ограда с мрежа. Имал врата и Ю. я заключвала. Обработвала го, от долната страна имала дървета – „наред тъй“, но тази година се разболяла и не можала да сее, влязла в болница. В имота имало вода и ток. Свидетелката виждала ищцата в двора постоянно през последните 30 години, включително ходила при нея предната вечер. Не знае някой да иска да й вземе имота, нито същият да е държавен или общински. От показанията на свид.*** се установява, че същата живее в с. *** - през три къщи от ищцата, от 24 години. Сочи, че Ю. има стара къща и половин декар двор, като свидетелката не знае кой е живял там преди ищцата, нито дА. последната има документ за собственост от предния собственик – не били говорили за такива работи. Знае, че Ю. плаща данъци за имота, тъй като били ходили заедно да плащат. Ю. живеела в имота със сина си ***, като свидетелката я виждала постоянно.
Дворът бил ограден със стара мрежа с бетонни колчета; в него имало плодни дръвчета – една череша, дюля, но през тази година не било сято. Свидетелката не знае да има спор за имота; знае, че е на Ю., откакто я познава. В показанията си свид. Е*** сочи, че живее на ул. „***в с. ***откакто се е родила преди 56 години, като познава Ю. от повече от 30 години. Ищцата живеела в стара паянтова къща с две стаи и коридор, направила си и баня в двора. Дворчето било малко – около 400 квадрата, нямало половин декар. Мястото било оградено с мрежа още отпреди Ю. да дойде да живее там. Било накрая на селото, но наоколо имало все къщи; нивите били по-далеч. Имало ток и вода. Ю. имала съпруг, но той починал; имала и двама сина, като единият бил на село, живеел със семейството си, другият също бил семеен. В момента Ю. живеела сама в имота си. Плащала си данъците редовно и нямала задължения към Общината. Свидетелката не знае Общината да има нещо общо с имота, не била чувала да има спорове.
Съдът кредитира горните показания изцяло, тъй като същите са последователни, непротиворечиви помежду си и се основават на непосредствени впечатления на свидетелите, при това за продължителен период от време. От тях може да се формира извод, че ищцата осъществява фактическата власт върху процесния имот поне от 1995 г. – последните 30 години, непрекъснато, явно и спокойно, като го използва като свой, от което и произтича правният й интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Съобразно спецификата на иска, в доказателствена тежест на ответника Община 3
Варна е да установи основанието, от което е възникнало правото му на собственост.
В случая издаденият АЧОС № 2143/04.05.2023 г. (л. 69), с който Община Долни чифлик удостоверява собствеността си върху процесния ПИ с идентификатор ***в отговор на подаденото от Ю. А. М. заявление-декларация (л. 4) за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на нотариален акт, е с посочено правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, Решение № КЗЗ-22/12.12.2014 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. С цитираното решение на КЗЗ за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди (л. 78), на основание чл. 3, ал. 9 от Правилника за приложение на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), е включена отново в границите на ЗРП на с. ***, общ. Долни чифлик, общо 71 117 кв. м земеделска земя – имоти №№ ****, собственост на Община ***, от които се обособяват квартА. 84, 85, 86 и 89, която земя е била в строителните граници съгласно РП, утвърден със Заповед № 465/12.11.1927 г., и е изключена от границите на РП на с. ***, одобрен със Заповед № 3360/10.05.1973 г.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОС регламентира, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост.
Доколкото така посоченото правно основание обосновава единствено съставянето на нов АЧОС предвид промяната на предназначението на имота, за възникването на правото на собственост на Общината относимо е правното основание, посочено в предходно съставения АЧОС № 575/15.10.2012 г. (л. 74) за друга селищна територия с площ 67 362 кв. м, представляваща имот пл. № 002891 в с. ***, общ. *** - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Съгласно относимата редакция на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС – изм. ДВ, бр. 101 от 2004 г., общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, като в отговора на исковата молба ответникът твърди, че законът, предоставящ право на собственост на ***е ЗСПЗЗ, без обаче да се позовава на конкретна разпоредба от закона.
Твърди и че имотът, за който е съставен АЧОС № 575/15.10.2012 г., е възстановен на Общината с решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (непредставено в настоящото производство), което било видно от представеното по делото Удостоверение за характеристика на имот с изх. № АУ-09-672/26.09.2012 г. (л. 77), издадено в уверение на това, че в картата на възстановената собственост на с.****в местност ***, начин на трайно ползване: друга селищна територия, 67,362 дка, е записан в собственост на ***
Настоящият съдебен състав намира, че извод за нА.чието на вА.дно издадено, законосъобразно и влязло в сила решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на Община Долни чифлик върху имот пл. № 002891 няма как да бъде формиран само въз основа на издаденото от ОСЗ удостоверение - още повече че в същото не е посочен номер на решение на ПК/ОСЗ, въз основа на което имотът е вписан като собственост на Общината, не е посочено и че такова решение въобще е издадено. Решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е посочено като правно основание и в издадения акт за частна общинска собственост от 2012 г. При това положение, предположението на процесуалния 4 представител на ответника за неговото съществуване не е подкрепено с никакви факти.
В константната съдебна практика (Решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г., ВКС, I ГО; Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г., ВКС, II ГО;
Решение № 559 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г., ВКС, I ГО, и др.) се приема, че актовете за държавна и общинска собственост не пораждат права, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.