Решение № 114 от 27.08.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Белоградчик, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20261310100005 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 9 005.48 лв./ 4 604.43 евро/ – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, договорна лихва в р-р 429.77 евро, обезщетение за забава в р-р на 119.49 евро с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД

В исковата молба, предявена от “Ти Би Ай Банк” ЕАД се излага : между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 7053603447/03.06.2024 г., по силата на който кредитора е предоставил на ответника сума в размер на 12 987.64 лв.

Ответника е пожелал да сключи и Застраховка : „BANK пакет 3 сметка“ с в р-р 359.64 лв. и „BANK пакет 3 кредит + сметка“ в р-р 2 628.00 лв. Общата дължима сума от потребителя по чл. 10 от договора е 16 990.43 лв., разсрочена на 36 месечни погасителни вноски Уговорен е лихвен процент – 18.37 %, ГПР е 19.90 %

Длъжника е преустановил плащанията, не са погасени вноски с падеж 05.02., 05.03. и 05.04.2025 г. и на длъжника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, получено на 21.07.2025 г.

Към 11.09.2025 г./подаване на заявление по чл. 417 ГПК/ неиздължената сума е в размер на :

9 005.48 лв. – главница, 840.56 лв. - договорна лихва и 233.70 лв. – обезщетение за забава за просрочие/чл. 9 ал.4 от договора/ за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г.

Проведено производство по чл. 417 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за незабавно изпълнение /

1

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 4 604.43 евро – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, договорна лихва в р-р 429.77 евро, обезщетение за забава в р-р на 119.49 евро с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 698/2025 г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявените искове.

Излага правоизключващо възражение : договор за кредит № 7053603447/03.06.2024 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК : не е спазен чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК :- не е посочен коректно и ясно начина на формиране на ГПР – посочена е само абсолютна стойност, но не и кои компоненти точно са включени в него/ дори наличието само на математическа формула за изчисляване на ГПР без необходимите за това изчисление данни следва да се приравни на непосочване на ГПР/; - застрахователните пакети са включени в главницата по кредита/ главница в погасителния план : 12 987. 64 лв. = 10 000.00 лв./кредит/ + 2 987.64 лв./застраховки//, но не е ясно дали са съобразени при определяне на ГПР от 19.90 %; включването на цената на застр. пакети към р-ра на главницата и отразяването и в погасителния план на кредита е нарушение на чл. 19 ал.4 ЗПК; - съгл. чл. 23 ЗПК, когато договора за кредит е обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита

Брани се с правни доводи : поради изложеното по-горе следва да върне само чистата стойност на кредита в размер 10 000.00 лв. – главница, от които е платил 3 303.72 лв. и дължи остатък от 6 696.28 лв. от чистата стойност на кредита

Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Претендира разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 7053603447/03.06.2024 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 10 000.00 лв., при следните параметри : уговорен лихвен процент – 18.37 %,, ГПР - 19.90 %, общ размер на кредита 12 987.64 лв., обща дължима сума – 16 990.43 лв., срок на договора – 25.11.2024 г., допълнителна услуга „BANK пакет 3 сметка“ е в р-р 359.64 лв. и „BANK пакет 3 кредит + сметка“ в р-р 2 628.00 лв.

Заетата сума е преведена по сметка на ответника.

Съдът приема предявеното от страна на ответника правоизключващо възражение за основателно.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-ЗЗ ЗЗД.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от 2 сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на основание чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Не се спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ищеца. Съгласно констатациите на вещото лице застрахователните премии са включени в главницата по кредита, не са включени в ГПР и с включване на застраховките при изчисляване на ГПР/ако се изключат преди това от главницата/ по договора същият би бил в размер на 45.96 %.

Спорни по делото са въпросите : дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали застраховката се явява задължително условие за сключване на договора и съставлява ли разход по договора или е част от главницата.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит е в същия съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съдът намира, че макар и формално процесният договор за паричен кредит да съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 11, ал.1 ЗПК, то съдържанието на т.

10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя не отразява действителните такива. От гледна точка на интересите на потребителите тази част от сделката е от съществено значение, тъй като основната цел на правното регулиране на годишния процент на разходите е да уеднакви чрез императивни правни норми изчисляването му, да създаде единен съпоставим пазар на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Неправилното изчисляване и подвеждащото посочване на ГПР в договора за паричен заем се явява самостоятелно основание за недействителността на договора. Това е отчетено от законодателя, като в текста на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По делото е безспорно установено, че дължимата застрахователна премия е част от главницата, разсрочена е за срока на договора и върху общия размер на главницата са начислявани договорните лихви и обезщетението за забава.

Съгласно чл. 7.2.2 от ДПК, в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник. Настоящият състав приема, че включването на вземането за застрахователна премия в размера на главницата е в нарушение на изискванията на закона относно изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Размерът на главницата по 3 договора за кредит следа да се съизмерява с отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, които в случая възлизат на 10 000.00 лв. Именно това са средствата, които кредитополучателят фактически е получил и с които реално разполага.

Сумата от 2 987.64 лв., която съставлява застрахователни премии/общ размер/ и не следва да бъде включвана в главницата. Същата има характер на разход по кредита и разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита, поради което следва да се отчита при изчисляването на ГПР.

Сумата от 2 987.64 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на СГС - Решение № 2041/17.04.2025 г. по в. гр. д. № 2703/2025 г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025 г. по в. гр. д. № 3114/2024 г. и др., в които е разгледан аналогичен договор за кредит. В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата, както бе посочено, представлява част от „общия разход по кредита“ и следва да се включи в него.

Следва също да се отбележи, че при сключването на процесния ДПК липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения ГПР, както и какви компоненти са взети предвид при формирането му. В тази връзка съдът съобразява Решение на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г, според което когато договор съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В конкретния случай се констатира, че не е посочена дори и математическата формула за изчисляването на ГПР.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Действително в чл. 19 от договора за кредит е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условия за сключване на договора. Съдът намира, че с включването на тази клауза в ДПК кредиторът цели да заобиколи изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, без кредитополучателят да има възможност да има реален избор да сключи същата. В чл. 7 от договора е посочено, че условие да усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, като за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които да се заплащат разсрочено като част от погасителните вноски. Наред с това, застраховката е 4 сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

Потребителят няма интерес от сключване на застраховка в полза на кредитора и реално няма да се ползва от тази застраховка, а само заплаща разходите по нея, още повече, че същата е сключена с посредничеството на дружеството-кредитор, т. е. потребителят не е имал възможност да влияе върху избора на застраховател и върху условията на застрахователния договор, което също сочи на задължителност на застрахователното правоотношение.