Решение № 50 от 04.03.2022, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 565/2021
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 04.03.2022
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Ботевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20211810200565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) № 21-1204-000534 от 20.04.2021г., издадено от Началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на ЦВ.
ЗЛ. П., за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание„глоба” в размер на 50 /петдесет/лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. На основание чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./ на същия са му отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното НП, което намира за незаконосъобразно, тъй като фактическите констатации в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не съответстват на действителното положение.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 217 от 1
14.01.2022г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли Съда да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Приложеният АУАН № 327917/15.04.2021 г. е съставен в присъствието на жалбоподателя за това, че на 15.04.2021 г. в 15:15 часа жалбоподателят Ц.П. управлявал товарен автомобил „*****”, с регистрационен № *****, собственост на ******, по АМ Хемус с посока на движение към София, като в района на км. 56 използвал мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете му. Жалбоподателят е спрян за проверка от ЕМ. АНД. К. и Г. ИВ. ВЛ.
– полицаи в ОДМВР-София.
Копие от акта е връчен веднага на жалбоподателя на мястото на установяване на административното нарушение /лично и срещу подпис/.
Жалбоподателят е възразил, че не е извършил вмененото му нарушение.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, с доводи, че не е извършил вмененото му административно нарушение.
Въз основа на съставения акт, на 20.04.2021 г. ***** - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, издал оспореното наказателно постановление.
Със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и са му отнети 6 контролни точки на основание чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./.
Словесното и юридическо описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства: (АУАН № 327917/15.04.2021 г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министър на МВР, справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление, справка за нарушител, Писмените доказателства, събрани по делото, са 2 обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП.
Актосъставителят и свидетелят по акта нямат какъвто и да е спомен по обстоятелствата предмет на доказване.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу НП 21-1204-000534 от 20.04.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, е подадена от наказаното лице, чрез процесуален представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок.
Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал.
1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:
От непосредствено проведените разпити показанията на К.актосъставител и В.-свидетел по акта са неинформативни за конкретното нарушение – свидетелите не си спомнят конкретния случай, нито дали водачът на МПС е ползвал мобилен телефон. Това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН № 327917/15.04.2021г. съгласно разпоредбата на чл.
3
284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите не се ангажират с изрично потвърждение, че изложените в акта фактически констатации отговарят на обективната действителност, като липсата на спомени мотивира с изминалия значителен период от време. Тези твърдения съдът макар да намира за логични и откриващи обяснението си в множеството сходни казуси, с които ежедневно свидетелите биват ангажирани, не могат да придадат предимство на вписаните в АУАН факти, нито да допринесат за тяхното потвърждение. Тук следва да се сподели и принципното разбиране, че актът, с който се инициира производството, не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/.
За безпротиворечивото възприемане на изложената в него обстановка, следва същата да намира подкрепа и в други обективни доказателства, стоящи извън обективирания писмен формат. В случая обаче такива съдът не открива сред приобщените по делото материали, в частност свидетелските показания на разпитаните по делото лица. Напротив, остават неопровергани възраженията на жалбоподателя. По делото не са налице други доказателства, от които да може да се установи, че написаното в АУАН се е осъществило. Не са от такова естество нито Заповедите на министъра на МВР, поради това съдът приема за недоказани описаните в АУАН факти, поради това съдът приема за недоказани описаните в АУАН факти.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1204-000534 от 20.04.2021г., издадено от Началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на ЦВ.
4
ЗЛ. П., за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание„глоба” в размер на 50 /петдесет/лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. На основание чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 т.22 от Наредба I3-2539/17.12.12/ДВ. Бр.1 от 2013г./ на същия са му отнети 6 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5