Решение № 183 от 07.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. В.Т., 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100487 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът твърди, че на ********* в П. на ул. „В.П." срещу номер *** е настъпило пътнотранспортно произшествие между него като пешеходец и МПС л. а. марка „П.", модел „***, per. № ***, с валидна Застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с „ДЗИОбщо застраховане" ЕАД, управляван от М. И. М., ЕГН:**********.

Твърди, че в следствие на настъпилото ПТП е получил телесни увреждания, изразяващи се в: Дифузна травма на главния мозъкДруги вътречерепни травми; Последици от вътремозъчен кръвоизлив;Фрактура на окципиталната кост вляво; Последици от субарахноидален кръвоизлив.

Посочва, че механизмът на процесното ПТП е следният : Водачът на МПС л. а. марка: „П.", модел: „***, per. № *** е извършвал маневра движение назад и поради непредпазливост е реализирал сблъсък със задната част на автомобила си с преминаващия пешеходец -ищеца Т. Ц.. Според ищеца изключителна вина за настъпването на процесното ПТП носи водачът на застрахованото при ответника МПС. Ищецът твърди, че е предявил застрахователна претенция за заплащане на дължимото му се застрахователно обезщетение, но застрахователят отказал д а разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, като така, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, дължи законна лихва за претърпените неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция -18.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че във връзка с претърпяното телесно увреждане ищецът е бил 100 дни в болнично лечение и задължителна физиотерапия и рехабилитация. През 1 този период изпитвал силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ за повечето от тях. Дълго време не е могъл да извършва самостоятелно нито едно обикновено действие присъщо на самостоятелен човек, изцяло е бил зависим от чужда помощ, оказвана му от неговото семейство. Твърди, че поради силните болки не е могъл да спи по цели нощи, което допринася за тежкото му психическо състояние, че продължава да страда и от постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. От посочените увреди и операции, според ищеца ще останат силно загрозяващи белези по тялото му, от които той се притеснява и преживява допълнително на фона на всички останали болки и страдания.

Заявява, че всички грижи относно неговото физическо здраве са поети от неговото семейство. Развива подробни съображения. Отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП , ведно със законна лихва върху същата, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 18.12.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по делото "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен относно л.а. „***. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП, твърденията за наличието на изключителна вина у водача на лекия автомобил за настъпването му, настъпването на физически увреди на ищеца и причинна връзка между тях и процесното ПТП. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с твърдението, че последният е предприел неправилно движение на платното за движение сред реда на паркираните превозни средства, с което поведение е допринесъл значително за настъпване на ПТП. Навежда се твърдение, че ищецът е паднал зад автомобила в момент, в който лекият автомобил е започнал да маневрира на заден ход, при което не е бил видим за водача на автомобила. Така според ответника с поведението си пострадалият е поставил водача в обективна невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.

Оспорва се исковата претенция по размер. Велктрновският Окръжен съд, като взе предвид наведените твърдения в исковата молба, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК,приема за установено следното :

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на ПТП е бил налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното дружество относно л.а. „***.

2

От събраните по делото доказателства - показанията на разпитания по делото свидетел М. М. и заключението на изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза се установяват твърденията на ищеца за настъпило на *** ПТП между ищеца и л.а. „***, управляван от свидетеля М..

Изяснен е и механизмът на произшествието, като както свидетелят, така и заключението на САТЕ сочат, че свидетелят като водач на автомобила е предприел маневра движение на заден ход, а ищецът в този момент се е намирал зад автомобила ( заключението на САТЕ). Свидетелят твърди, че липсва удар между автомобила и ищеца като пешеходец, като под бронята на автомобила е попаднала пазарската количка на ищеца. Според заключението на САТЕ обаче е налице удар между автомобила и пешеходеца,макар и да не може да се установи посоката на движение и скоростта, с която се е движил последният към момента на процесното ПТП. Според заключението между автомобила и пешеходеца е настъпил удар, който водачът на автомобила не е усетил. Свидетелят М. твърди, че е преустановил движението на автомобила след външни сигнали от очевидци на инцидента. Заключението на САТЕ установява, че в района на произшествието е имало тротоари, които ищецът е можел да използва, за да се придвижи, като така е можел да предотврати процесното ПТП. Той се е намирал на паркинга, зад автомобилите, северозападно от автомобила. Автомобилът е предприел маневра движение назад със завиване на ляво.

Вещото лице заключава, че в момента преди падането си, пешеходецът е попаднал зад автомобила, в зоната на лявата част на задната броня, (за което вещото лице съди по контактните следи). Обективно пешеходецът се е намирал зад автомобила в зоната на маневрата, като водачът на автомобила го е забелязал след като е слязъл от автомобила. Според заключението не може да се установи с категоричност при наличните данни дали ищецът е забелязал или е могъл да забележи началото на маневрата на автомобила .

Съгласно заключението непосредствената причина за настъпване на произшествието е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил. Възможността той да предотврати настъпването на ПТП е била реална, ако е следял пътя освен в огледалата за заден ход и чрез завъртане на главата назад , както и ако бе осигурил човек, който да му дава указания.

Друга причина за настъпване на ПТП е, че пешеходецът е навлязъл и се е движил в зоната зад автомобил, който може да потегли назад , като е имал възможност да се придвижва по изградените пешеходни тротоари.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебната авто-техническа експертиза относно изводите за механизма на настъпване на процесното ПТП и относно причините за неговото настъпване, тъй като то е обосновано и почива на събраните по делото доказателства.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза , което съдът също възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно това заключение ищецът в следствие на процесното ПТП е получил следните физически травми: контузия на главата придружена е тежка закрита черепно-мозъчна травма, придружена с фрактура на тилната 3 кост вляво /окципитална кост вляво/; посттравматичен интрацеребрален кръвоизлив, изразяващ се в субдурален и субаранхоиден мозъчен хематом.

Описаните по – горе хематоми съгласно заключението са наложили извършване на оперативна интервенция - трапанация /отваряне на черепната кутия/ в областта на хематомите с цел тяхната евакуация и намаляване налягането в черепно-мозъчната кутия.

Заключението установява, че описаните по-горе травматични увреждания може да са получени при падане от собствена височина и последвал удар на главата върху тъпа твърда повърхност /асфалтова повърхност/. Самото падане според вещото лице може да е причинено от удар или бутане от лек автомобил, маневриращ на заден ход.

Заключението сочи, че на ищеца в следствие на процесното ПТП е причинено постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота за период от настъпване на произшествието до възстановяване от претърпяната оперативна интервенция - евакуиране на интрацеребрален хематом, а именно - до пълна стабилизация на жизнените показатели на пострадалия.

Към момента на извършения от вещото лице преглед на ищеца 07.11.2025г., стабилизация на жизнените му показатели все още не е достигната, въпреки че нормалният възстановителен период при такава интервенция, каквато е направена при него, е между 8 и 12 месеца.

Заключението посочва, че ищецът е провел лечение в болнично заведение за рехабилитация общо 100 дни, като въпреки това все още се нуждае от периодично провеждане на рехабилитационни процедури с цел подобряване на неврологичния статус.

Първоначално, според вещото лице, след изписването му от МБПЛР „С.“ЕООД и проведените курсове по физиотерапия и рехабилитация, ищецът се е обслужвал с чужда помощ, като постепенно е започнал самостоятелно придвижване и обслужване с помощни средства, като използва същите и до момента

Към момента той се нуждае от се нуждае от придружител, който да му оказва помощ и напътствия при провеждане на медицински изследвания или процедури. Последвалите инцидента усложнения на здравословното състояние на ищеца според заключението са в пряка причинно-следствено връзка с претърпяната травма на главата.

Заключението установява, че към момента на процесното ПТ ищецът е страдал от: хипертонична болест втора степен без сърдечносъдова недостатъчност; карцином на простата, опериран е през 2013 год. и проведен пълен курс на химиотерапия и лъчетерапия. Няма данни за метастази и рецидив на заболяването към момента, има претърпяна белодробна тромбоемболия през 2015 год., за която и до днес провежда лечение със Синтром по схема.

Тези съпътстващи придружаващи заболявания обуславят повишен риск при претърпяната от ищеца оперативна интервенция и последвалото 4 възстановяване от претърпените в следствие на процесното ПТП травми.

Общото му състояние предполага удължаване на възстановителния период след претърпяното ПТП, а придружаващите заболявания лимитират и са противопоказани за някои от процедурите при провеждане на физиотерапия и рехабилитация.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетеля М.Т.М.- дъщеря на ищеца. Същата твърди, че до настъпване на процесното ПТП нейният баща се е грижел за себе си сам, обслужвал се, пазарувал си . Обичал да гледа телевизия да чете вестници, да решава кръстословици. Обичал да се вижда с внуците си, да гостува на децата си - свидетелката и нейния брат. Прекарвали празници заедно, разхождали се и вършели нормалните за едно семейство неща.

Инцидентът се отразил много зле на физическото здраве на ищеца. Не можел да говори, налагало се да ползва памперс. Настанен бил в болница, като след извършената му оперативна интервенция близо 20 дни не можел да се вижда с близките си, които получавали информация само сутрин, без да могат да го виждат.

След изписването от болницата във В.Т. се наложила рехабилитация и ищецът с наета от децата му частна линейка бил откаран в болница „С.“ в С..