Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 21.05.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1104/2025
Вид
Решение № 411
Подписан
21.05.2026
Състав
Калин Георгиев Колешански

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Шумен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630101104 по описа за 2025 година

Предявени искове, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК, като насрещен.

Искова молба от пълномощник на Е. Н. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу И. М. Б., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът твърди, че бил собственик на следния недвижим имот :

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес – ***, находящ се в многофамилна жилищна сграда на 12 етажа, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, с площ от 48,29 кв.м., заедно с избено помещение 0 57, с площ от 5,72 кв.м., заедно с 1,25400% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху място от 57,52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж ***.5.34, ***.5.32, под обекта - ***.5.28, над обекта - ***.5.38.

Имота придобила по наследство от Н. М. Б., чийто единствен наследник била. Ответницата владеела имота и въпреки отправени покани, не го освобождавала, поради което, ищцата иска, да се признае за установено, че е собственик на имота, а ответникът да се осъди да предаде владението.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор. Твърди, че иска е допустим и неоснователен. Наследодателят на ищцата, неин брат, страдал от заболяване, жилището било платено от нея, а той записан за собственик с цел облекчаване на състоянието му. Иска отхвърляне на ревандикационния иск и предявява насрещен – положителен установителен иск за собственост. Твърди, че е придобила имота с давностно владение и иска това да се признае за установено.

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по него, подава такъв.

Счита го допустим и неоснователен, Иска отхвърлянето му.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представител първоначалната ищца и лично, ищцата по насрещния иск, поддържат заявеното в исковите молби и отговорите.

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са неоснователен положителния установителен и основателен ревандикационния, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Първоначалната ищца Е. Н. е единствен наследник по закон на Н. М. Б., починал на 11.06.2024г., според удостоверение за наследници № 2283/16.08.2024г. на Община Шумен. Процесния имот придобил по договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.09.1991г.. Не се спори от страните и се твърди от ищцов свидетел, че сумата за цена на жилището е заплатена от първоначалната ответница И. Б. – сестра на Н. Б.. На представените платежни документи са изписани имената на Н. Б.. Последния страдал от заболяване – шизофрения, параноидна форма, непрекъснато протичане, според ЕР на ЦТЕЛК – плихични болести № 124/28.05.1990г..

Диагнозата се съдържа и в следващи решения, последното от 03.02.2014г..

Разпитаните по делото свидетели твърдят, че ищцата по насрещния иск никога не е живяла в имота, но го посещавала периодично, защото основно, тя се грижела за брат си. Той живеел сам в жилището, но бил със съзнанието, че е негово, въпреки, че бил наясно, че е закупено със средства на сестра му.

Всякакви опити за разговор свързани с прехвърляне имота на нея, водели до превъзбуда и изостряне проявите на заболяването му. Въпреки него, той бил спокоен и адекватен, освен след употреба на алкохол, което се случвало често, но и тогава нямал агресивни прояви към никого, само започвал да крещи. Не 2 се твърди и няма данни починалият да е поставян под запрещение Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

По насрещния установителен иск за собственост - За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая те не са налице. Ответницата не е осъществявала владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС върху процесния апартамент, за срок от десет години. От приетите за установени факти, особено от гласните доказателствени средства, не следва извод за наличие нито на обективния, нито на субективния елемент на владението. Първият предполага постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, а вторият намерение за своенето . Анализа на доказателствата сочи, че ответницата не само не е упражнявала фактическа власт непрекъснато върху имота, а не е упражнявала такава въобще. Намерението за своене е демонстрирано недвусмислено, едва с искова молба от 20.01.2025г., срещу Е. Н., като производството по ГД № 133/2025г., по описа на ШРС е прекратено поради оттегляне на иска.

Периодичното посещаване жилището на брат , приживе, с цел полагане на грижи, при съзнание у него, че е собственик, изключват възможност за установяване на владение преди смъртта му. Дори и да е установено такова непосредствено след смъртта му, то е прекъснато с иска на първоначалната ищца, до предявяване на който, не е възможно да изтече предвидения срок – чл. 79, ал. 1, чл. 84 от ЗС, във вр с чл. 117, ал. 1 от ЗЗД.

По ревандикационния иск – Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че тя се владее именно от ответника, и че последният, я владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените се доказаха – ищцата е придобил имота, по наследство; жилищния имот се намира във владение на ответника, които го владее, без основание, като няма данни оборващи презумпцията на чл. 69 от ЗС.

Поради това, предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, е доказан, и следва да се уважи, а насрещния установителен, отхвърли, като 3 неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, първоначалната ответница следва да заплати на ищцата разноските в производството, в размер на 615,31 евро – 186,72 лева държавна такса, 18,67 лева, такса за вписване на искова молба, 1000 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. Б., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че Е. Н. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, е собственик на : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес – ***, находящ се в многофамилна жилищна сграда на 12 етажа, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, с площ от 48,29 кв.м., заедно с избено помещение № 57, с площ от 5,72 кв.м., заедно с 1,25400% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху място от 57,52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж ***.5.34, ***.5.32, под обекта - ***.5.28, над обекта - ***.5.38, като ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН :

**********, с адрес – ***, да предаде владението на : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес – ***, находящ се в многофамилна жилищна сграда на 12 етажа, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, с площ от 48,29 кв.м., заедно с избено помещение № 57, с площ от 5,72 кв.м., заедно с 1,25400% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху място от 57,52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж ***.5.34, ***.5.32, под обекта - ***.5.28, над обекта - ***.5.38, на Е. Н. Н., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Б., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу Е. Н. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване по отношение ответника, че е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес – ***, находящ се в многофамилна жилищна сграда на 12 етажа, разположена в поземлен имот, с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, с площ от 48,29 кв.м., заедно с избено помещение № 4

57, с площ от 5,72 кв.м., заедно с 1,25400% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху място от 57,52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж ***.5.34, ***.5.32, под обекта - ***.5.28, над обекта ***.5.38, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на Е. Н.

Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 616,31 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5