Определение № 1324 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Вероника Николова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900420 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНАТА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА против р ешение № 2/09.01.2023 г. по в.т.д. № 694/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, с което е потвърдено решение № 54/31.08.2022 г. по т.д. № 14/2022 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в обжалваната част, с която НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение “Проф. д-р Константин Чилов ” ЕООД, ЕИК 120505630, дължими суми по договор № 210238/23.05.2018 г., представляващи извършена и неплатена болнична медицинска помощ в периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г., както следва: по фактура № 4000000023/13.09.2019 г. - 9 480 лева, по фактура № 4000000025/09.04.2019 г.

– 13 700 лева; по фактура № 4000000026/ 13.09.2019 г. – 19 905 лева, или общо в размер на 43 085 лева, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 18.02.2022 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 11 379,05 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.05.2019 г. до 18.02.2022 г.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора, въззивният съд е постановил неправилно решение, приемайки, че уговорките в 1 процесния договор за заплащане на осъществените медицински дейности в рамките на утвърдените месечни стойности не могат да ограничат безусловно признатото от закона право на свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и гарантирания им свободен избор на изпълнител, сключил договор с НЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на същата. Изтъква се, че индивидуалният договор за медицинска помощ е сключен в съответствие с императивните норми от действащите в процесния период нормативни актове - Закон за бюджета на НЗОК от 2018 г., ЗЗО, както и в синхрон с чл. 55а ЗЗО, като основание за отхвърляне на заплащането на дейността е надвишаването на стойността, определена по реда на чл. 4 ЗБНЗОК от 2018 г. и посочена в приложение № 2 към договора. Счита се, че по силата на договорните отношения НЗОК дължи заплащане на дейности, когато са в рамките на определените по съответния ред “лимити” за периода. Добавя се, че тези договори са резултат на смесен фактически състав, включващ административно-правни и гражданско-правни елементи, както и решение на НС на НЗОК по отношение на заплащането на медицински дейности, надвишаващи стойностите по приложение № 2 към договорите, взето след изпълнение на регламентирана процедура и в определени срокове за заявяване. Отбелязва се, че поради това договорите, произтичащи от императивна нормативна уредба, са съобразени с практическата невъзможност с ограничени финансови средства да се заплащат неограничен брой медицински услуги, а въззивният съд, като не е отчел горното, е постановил неправилно решение. Оспорват се като необосновани изводите на въззивния съд за дължимост на превишения обем на медицинската дейност, извършена с оглед предмета на договора и вменените на изпълнителя задължения. Поддържа се, че определените в приложение № 2 към договорите стойности не са прогнозни, а двустранно конкретно фиксирани, до които се заплаща болничната помощ, а и дори да са прогнозни, те са задължителни за изпълнителите по силата на договора, като водещото за разплащанията на НЗОК с изпълнителите е съобразяването на разходите в рамките на месечните стойности. Изразява се несъгласие и с извода на решаващия състав за присъждане на лихва, доколкото съдът не се е произнесъл относно определяне падежа на претендираните суми и наведения във въззивната жалба довод, че чл. 86 от ЗЗД по отношение на тези договори е неприложим. Акцентира се, че апелативният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и всички наведени във въззивната жалба доводи и оплаквания – относно правната същност на процесните договори, неизпълнение от страна на ищеца на договорни клаузи като липсата на листа на чакащи и неизползвания механизъм за заплащане на медицински дейности над определените месечни стойности, необосноваността на първоинстанционното решение като постановено без опора в доказателствата и противоречивост на мотивите.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допуск до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?”.

По отношение на така формулирания въпрос се сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на 2 закона и за развитието на правото.

2 . “Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от Конституцията на Република България не са неограничени?”.

По този въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на Конституционния съд (основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК).

3 . “Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички представени по делото доказателства?”.

Застъпва се тезата, че по така поставения въпрос е налице отклонение на въззивното решение от задължителната практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната практика на ВКС, обективирана в решение № 34/23.03.2019 г. по гр.д. № 1694/2018 г. по описа на ВКС (основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК).

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Многопрофилна болница за активно лечение “Проф. д-р Константин Чилов ” ЕООД не е депозирал отговор на жалбата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С определение № 1060/16.11.2023 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на к.д. № 15/2023 г. по описа на Конституционния съд на Република България. С решение № 6/11.04.2024 г.

(обн. ДВ, бр. 36 от 23.04.2024 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.).

С оглед на горното производството по делото следва да бъде възобновено и да се пристъпи към произнасяне по искането за допуск до касация на въззивното решение.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че от фактическа страна не е спорен правопораждащият правоотношенията юридически факт - договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/23.05.2018 г., ведно с Приложение №2 (стойности и обем на дейности), сключен между НЗОК като възложител и Многопрофилна болница за активно лечение “Проф. д-р Константин Чилов” ЕООД, като изпълнител. По силата на чл.1 от договора 3 изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и на лицата по §9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн. ДВ бр.29/30.03.2018г.) и посочени съответно в приложение № 17а “Клинични пътеки” на НРД за медицински дейности за 2018 г. Към договора са сключени множество допълнителни споразумения, като част от тях съдържат изменение на Приложение № 2. Въззивната инстанция е констатирала, че не се спори между страните, че НЗОК не е заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за периода, очертан в исковата молба - месеците февруари, март и април 2019 г., както и че процесните суми за този период представляват стойността на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки, които надвишават утвърдения размер на разходите за съответния отчетен период по Приложение № 2. Посочено е, че тези обстоятелства се установяват и от заключението на приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза.

Акцентирано е, че спорен по делото е въпросът дали се дължи заплащане на изпълнената и отчетена надлимитна дейност, според обвързващите страните клаузи на договора и съобразно с нормативната уредба, регулираща съответната обществена сфера. След извършване на подробен анализ на договореностите между страните и релевантната законодателна регламентация, касаеща задълженията на НЗОК, изпълнителите на медицински дейности и правата на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ от избран от тях изпълнител в рамките на гарантирания пакет, въззивният съд е намерил, че извършената и отчетена, съобразно нормативните и договорни изисквания, медицинска дейност от изпълнителя е в съответствие с предмета на договора и вменените му с него задължения.

Счел е, че не би могло да се приеме, че поради превишаване обема на надлежно оказаната болнична помощ изпълнителят не следва да получи насрещната престация. Не е споделена от апелативния съд тезата на жалбоподателя ответник, че не е следвало да бъдат приемани планови пациенти при възможност за формиране на листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, тъй като нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е престирана – независимо дали планово или по спешност, биха я получили през същия период в случай, че бяха избрали друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации или в съответния по-късен момент, но в рамките на 2019 г. Добавено е, че и в двата случая обаче се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2019 г., след като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности. Изложени са съображения, че Решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. №12/2006 г. на Конституционния съд е 4 постановено по искане за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г. (като искането е отхвърлено), а по принцип законът за бюджета на касата има едногодишно действие и е отражение на икономическото състояние на държавата за определен период, както и че горепосоченото решение не съдържа юридически извод за забрана за закупуване/заплащане на надлимитна медицинска дейност. Счетено е, че основателността на основната претенция обуславя основателност и на акцесорното искане за обезщетение за забава, предвид и че съгласно чл. 46 от договора плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния месец.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.