Решение № 352 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Варна, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20253100500226 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от А1 България ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, срещу решение №3961/08.11.24г., постановено по гр.д.№14880/23г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от А1 България ЕАД срещу САКЕЛАРИС ЕООД, ЕИК 200821337, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.Цар Освободител №33А, ет.2, ап.4, искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за приемане на установено между страните, че САКЕЛАРИС ЕООД дължи на А1 България ЕАД сумата от 2725.62лв. - неустойка за неизпълнение на договор ******, партида ******, ID на договор ***** от *****, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и сумата от 259.36 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 02.09.2022г. - 17.10.2023г., които задължения са предмет на Заповед за изпълнение №6376/19.10.2023г. по ч.гр.дело №13479/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на ВРС за императивен характер на правилото на чл.87, ал.1 ЗЗД. Счита, че рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, не подлежал на разваляне, а на прекратяване на договорно основание. Тъй като прекратителното условие– забавено плащане над определен срок, заложено в т.54.12 от ОУ, се е сбъднало, то прекратяването настъпило автоматично и не било обвързано със задължение на мобилния оператор да отправи писмено предизвестие или да уведоми абоната за 1 прекратяването. Считайки, че ОУ са задължителни за страните, намира за неприложими разпоредбите на ЗЗД за развалянето и прекратяването на договори. Излага, че софтуерната система на оператора е задала алгоритъм на прекратяване на договора на това основание, съдържащ изпращане на няколко напомнителни съобщения за забавено плащане, изпращане на съобщения за частично спиране/ограничаване на услугите, съобщение с предупреждение за прекратяване на договора и автоматично прекратяване след 124-ти ден забава, поради което длъжникът бил уведомен за прекратяване на договора. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна САКЕЛАРИС ЕООД, ЕИК 200821337, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, р-н Одесос, бул.Цар Освободител №33 А, ет.2, ап.4, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от А1 България ЕАД, ЕИК 131468980, против САКЕЛАРИС ЕООД, ЕИК 200821337, искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че САКЕЛАРИС ЕООД дължи на А1 България ЕАД, следните суми: сумата от 562,54 лева, представляваща дължими месечни такси и потребление по договор № ******; сумата от 414,06лева, представляваща дължими месечни вноски по договори за продажба на изплащане; сумата от 2725,62лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор №******; сумата от 53,89лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси; сумата от 31,97лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни вноски; сумата от 259,36лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 02.09.22г.-17.10.23г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до оконч.изплащане, за които вземания е издадена заповед №6376/19.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13479/2023г. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че между страните е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент ******, като за всяка отделна мобилна услуга се сключвали отделни приложения. Твърди, че с анекс от 12.05.21г. бил удължен срокът за ползване на интернет услугата за 2 години, като бил предоставен и рутер; с приложение №1/16.07.21г. бил активиран номер ******, а с приложение №1/21.01.22г. била добавена телевизионна услуга; с приложение №1/27.01.22г. бил активиран план А1 Л, а с приложения от 14.07.22г. са активирани услуги с план мобилен интернет Сърф 14 и Сърф 20; с приложение от 24.08.22г. бил променен тарифния план.

Твърди, че с анекси от 24.08.22г. е удължен срокът за ползване на услуги на телефонни номера за 24 месеца. Излага, че за част от услугите абонатът е направил пренос към мрежата на друг оператор преди изтичане на срока на ползване на приложенията, като за останалите в мрежата на А1 услуги договорът бил прекратен едностранно от оператора, считано от 08.01.23г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги. Твърди, че ответникът дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като в анексите били уговорени клаузи за нарушаване на договора по вина на абоната, а в т.54.12 от ОУ било предвидено автоматично прекратяване на договора при забава за заплащане на дължимите 2 суми, продължила повече от 124 дена. Позовава се и на зададен алгоритъм в софтуерната система за прекратяване на договора на това основание. Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Ответникът САКЕЛАРИС ЕООД, ЕИК 200821337, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че не дължи заплащане на телевизия, тъй като е на друг оператор, както и че е върнал рутера.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 562,54 лева, представляваща дължими месечни такси и потребление по договор № ******; сумата от 414,06лева, представляваща дължими месечни вноски по договори за продажба на изплащане; сумата от 53,89лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси, и сумата от 31,97лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни вноски, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до оконч.изплащане, за които вземания е издадена заповед №6376/19.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13479/2023г. на ВРС, е влязло в сила.

Единственият спорен въпрос, въведен с въззивната жалба, е налице ли е надлежно упражнено от ищеца право на разваляне на договора.

Ищецът се позовава на едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, настъпило автоматично на основание т.54.12 от ОУ, а именно забава за заплащане на дължимите по договора суми, продължила повече от 124 дена. По същество тази клауза урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника. Настоящият състав споделя принципното становище за диспозитивния характер на нормата на чл.87 ЗЗД, но доколкото развалянето на договора по съществото си е потестативно право, то надлежното му упражняване в хипотезата на т.54.12 от ОУ изисква отправяне на нарочно изявление в тази насока до длъжника. Доказателства за отправено до ответника волеизявление за разваляне на договора липсват, като изпращането на съобщения за просрочени задължения и деактивирането на услугата не съставляват такова изявление. Тъй като в случая не се установява 3 да е налице надлежно разваляне на договора през периода, за който се претендират неустойките, то съдът намира, че исковите претенции за неустойки се явяват недоказани, а оттам и неоснователни.

При липсата на наведени други оплаквания като основание за обжалване се налага изводът за правилност на решението на ВРС в обжалваната част, поради което и същото в тази част следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3961/08.11.24г., постановено по гр.д.

№14880/23г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от А1 България ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, срещу САКЕЛАРИС ЕООД, ЕИК 200821337, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.Цар Освободител №33А, ет.2, ап.4, искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за приемане на установено между страните, че САКЕЛАРИС ЕООД дължи на А1 България ЕАД сумата от 2725.62лв. - неустойка за неизпълнение на договор ******, партида ******, ID на договор ***** от *****, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и сумата от 259.36 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 02.09.2022г. - 17.10.2023г., които задължения са предмет на Заповед за изпълнение №6376/19.10.2023г. по ч.гр.дело №13479/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4