Решение № 740 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501039 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр.чл.317, вр.чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23721/29.03.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от „Юникарго транс“ ЕООД, ЕИК 204778164 срещу решение № 849/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 15958/2022г. по описа на ВРС, с което е уважен предявеният от И. Д.

М. против въззивника иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Д. М., ЕГН ********** извършено със Заповед от 28.11.2022г. на управителя на „Юникарго транс“ ЕООД и е отменено наложеното дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца възникнало на основание трудов договор № 14/11.08.2021г. и „Юникарго транс“ ЕООД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, както и държавна такса по уважения иск в полза на Районен съд-Варна в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Въззивникът – „Юникарго транс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Не оспорва, че с ищеца са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 14/11.08.2021г., по силата на който е изпълнявал длъжността „Шофьр, товарен автомобил“, както и че на 24.08.2022г. същият е претърпял злополука. Посочва, че временната неработоспособност на ищеца, 1 призната с издадените му болнични листи, е продължила от 24.08.2022г. до 25.11.2022г., поради което твърди, че заповедта за уволнение му е била връчена на 28.11.2022г., след завръщането му на работа. Оспорва последният издаден на 05.12.2022г. болничен лист за периода от 26.11.2022г. до 10.12.2022г., като счита че същият е съставен единствено за целите на настоящото производство. На това основание излага, че ищецът не се е ползвал от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, поради което уволнението му не е незаконно на това основание.

По отношение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца твърди, че на 28.11.2022г. от работника са били изискани писмени обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, като такива са били дадени пред работодателя устно в присъствието на свидетели – Н.С. и С.Ц. Освен устни обяснения работникът написал и писмени обяснения, които обаче отказал да предаде на работодателя.

По отношение на нарушенията на трудовата дисциплина се поддържат твърденията, че явявайки се в склада на работодателя по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност заедно с външно лице и без разрешение на работодателя, както и непредавайки на работодателя предоставения служебен телефон от момента на злополуката до 11.10.2022г. работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, което се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина и съответстващото му наказание е уволнение.

Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е ясна и разбираема и работникът е бил известен какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е извършил.

Във връзка с това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – И. Д. М., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Поддържа твърденията си за незаконосъобразно проведена процедура по налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение на работника в това число непоискани и несъбрани обяснения от служителя по реда на чл.193, ал.1 от КТ, както и немотивирана с реквизитите по чл.195 от КТ заповед.

По отношение на твърдяните дисциплинарни нарушения посочва, че задържаният телефон фактически е бил върнат на работодателя още на 11.10.2022г. повече от месец преди да му бъде наложено наказанието. По отношение на второто посочено в заповедта нарушение – влизане в склада на работодателя с външно лице, което е без оторизиран достъп – счита, че извършването на такова нарушение е недоказано. Излага, че работодателят е наложил над-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение без да е съобразена тежестта на евентуално извършените нарушения, каквато преценка е вменена като задължение с нормата на чл.189, ал. 1 от КТ.

2

Счита, че правилно съдът е съобразил, че към датата на издаване на оспорената заповед, работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с претърпяната трудова злополука, което е пречка за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото му правоотношение, което е самостоятелно основание за незаконността на уволнението му. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът - Юникарго транс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият - И. Д. М., чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба. Моли да бъде оставена без уважение както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Пред ВРС е бил предявен иск от И. Д. М. срещу „Юникарго транс“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца извършено със заповед на управителя на ответното дружество от 28.11.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор № 014/11.08.2021г. Излага, че е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил" и на 22.08.2022г. около 15:40 при извършване на трудовата дейност в гр.Бургас, в складовата база на „Керамика Бургас" е претърпял трудова злополука, причинила увреждане - счупване на палеца на дясното стъпало. Ищецът твърди, че от 24.08.2022г. до момента на предявяване на иска е в болничен поради временна неработоспособност и въпреки това на 28.11.2022г. е получил заповед от работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Посочва, че посоченото фактическо основание за уволнението, а именно че работникът е задържал служебния телефон е невярно, тъй като още на 11.10.2022г. е предал доброволно на работодателя телефонния апарат, за което е съставен протокол.

Оспорва процедурата за налагане на дисциплинарното наказание като твърди, че работодателят не е образувал и провел дисциплинарно производство, не са му били поискани и не е дал обяснения във връзка с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва и законосъобразността на наложеното наказание, като твърди, че не е извършвал нарушение на трудовата дисциплина, а ако се приеме противното, наложеното му дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на нарушението. Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ Заповедта от 28.11.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.Претендира за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

3

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Юникарго транс“ ЕООД. Излага, че са били налице предпоставките за провеждане на дисциплинарно производство спрямо ищеца, във връзка с което на 23.0.08.2022г. е съставена група по условия на труд, която да разследва настъпилата с участието на И. М. злополука, която достигнала до извод, че злополуката е нетрудова, поради което и не била декларирана в НОИ.

Оспорва твърдението на ищеца, че към датата на връчване на заповедта за дисциплинарното му уволнение /28.11.2022г./ е бил в болничен като посочва, че периодът на временната му неработоспособност е от 24.08.2022г. до 25.11.2022г. На това основание счита, че ищецът не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ.

Твърди, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като от работника са били изискани и получени първоначално устно, след това и писмено обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина изразяващо се във влизане в склада на ищеца по време на болничен заедно с външни лица, както и задържане и изключване на служебния телефон по време на болничен за това, че не е водена пътната книжка на товарния автомобил, който управлява, както и за това, че е бил без работно облекло и обувки по време на изпълнение на служебните задължения.

Твърди, че ищецът е дал устни обяснения в офиса на работодателя находящ се в гр.

Варна, ул. „Д-р П." *** в присъствието на Н.С. и С.Ц.и двамата работещи във фирмата на длъжност „спедитор", като е посочил, че служебният телефон е бил изключен, защото са му звънели клиенти и не е дал обяснения защо го е задържал в периода от 24.08.2022г. до 11.10.2022г., когато с приемо-предавателен протокол го е върнал. По отношение на другото дисциплинарно нарушение, ищецът бил влязъл в склада на работодателя с външно лице, за да вземе мотора си. След като дал обяснения устно, на ищеца била предоставена възможност да ги изложи и писмено, което сторил, но в последствие отказал да ги предаде на работодателя.

В отговора на исковата молба ответникът се позовава на извършено от ищеца нарушение по чл.190, ал.1, т.4 от КТ изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя при изпълнението на възложената работа изразяващо се в посочените в заповедта фактически нарушения. Счита, че същите са тежки нарушения, което е обусловило решението му за налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът И. М. и ответникът „Юникарго транс“ ЕООД са били в трудови правоотношения по силата на сключен между тях трудов договор № 14/11.08.2021г. Видно от него, ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „Шофьор, 4 товарен автомобил“.

Не е спорно също, че на 22.08.2022г. същият е претърпял злополука довела до счупване на палеца на дясното стъпало. Злополуката е била декларирана от работника пред ТД на НОИ-Варна на 02.12.2022г. и призната за трудова по реда на чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023г. на ТД на НОИ –гр.Варна.

В следствие на настъпилият инцидент, считано от 23.08.2022г. ищецът И. М. е в отпуск поради неработоспособност. На същият са издавани болнични листи за болнично и домашно амбулаторно лечение, както следва: болничен лист № Е 20221177084 издаден от АИППМП „Д-р Светла Янева 1“ ЕООД, гр.Варна за периода от 23.08.2022г. до 05.09.2022г.;

Болничен лист № Е20222251728/29.08.2022г. издаден от МБАЛ „Майчин дом“ ЕООД, гр.Варна за периода от 24.08.2022г. до 26.09.2022г.; болничен лист № Е 20223293185 издаден на 03.10.2022г. от МЦ „Св.Анна“ ЕООД, гр.Варна за периода от 27.09.2022г. до 26.10.2022г.; болничен лист № Е 20223293549, издаден на 07.11.2022г. от ЛКК при МЦ „Св.Анна“ ЕООД, гр.Варна за периода от 27.10.2022г. до 25.11.2022г., както и болничен лист № Е 20223827527 издаден на 05.12.2022г. от ЛКК при МЦ „Св.Анна“ ЕООД, гр.Варна за периода от 26.11.2022г. до 10.12.2022г.

Представен е протокол № 1/28.11.2022г. /л.29/, видно от който в присъствието на К.К.Ш. – управител, Н.В.С. – спедитор и С.А.Ц. – спедитор последните са установили, че И.